БСП ли е най-големият проблем в държавата?

БСП ли е най-големият проблем в държавата? Този въпрос възниква, когато човек слуша анализатори и коментатори, които неуморно нищят ситуацията в столетницата. Как социалистите „ще се избият“ на пленума си в неделя. Каква била Нинова. Какъв бил Добрев.

Депутатите от ГЕРБ пък с лекота обясняват всяка критика към властта със ситуацията в БСП. Сякаш не ГЕРБ като управляваща партия, а БСП отговаря за ситуацията в държавата. Сякаш не е работа на опозицията да бъде остра, за да се открои като алтернатива. Но журналистите, на които работата им е да питат, веднага млъкват, щом чуят, например - „БСП говори за икономически проблеми, за да отвлича вниманието от собствените си вътрешнопартийни битки“

Да не би да няма икономически проблеми? Да не би БСП, а не Световната банка, да сътвори прогнозата за спад от 6,2% на БВП на България заради коронакризата?

Да не би хора от БСП да са надували фанфарите какво историческо намаляване на цената на руския природен газ са постигнали – цели 40% и да са създавали у хората усещането, че с толкова ще паднат и сметките им за парно? Но като нищо утре, когато гражданите не видят никакво съществено намаление на сметките си, социалистите да се окажат виновни – тройната коалиция и правителството на Орешарски са универсалния "Вениш" на управляващите - ще изперат и това петно от управленската им дреха.

Така стои и въпросът с пакета „Мобилност“ - и тук имаше фанфари, но днес никой от питащите не пита тези, които ги надуваха, защо го правиха – от некадърност или от напън да изкараш желаното действителност.

Такива въпроси няма. Има за БСП.

В суматохата се загуби вестта, че човек на държавна служба е успял да си купи имот за един милион. Няма отговор на въпроса как при толкова акции 700 милиона лева от хазарт не са влезли в хазната.

Как при толкова инспекции, ремонтът на тунел "Витиня" на "Хемус" се точи пет години. Че той по-бързо е бил прокопан!

Никой не разбра защо при толкова успешната ни политика по всички фронтове, която европейските ни партньори така високо оценявали, България продължава да е вън от еврозоната и Шенген.
Никой не разбра, защото никой не попита.

Никой не пита защо една подпорна стена на знаково място край морето толкова прилича на хотел. На анализаторите убягва и въпросът защо точно съпругът на вицепремиер е архитект на това интересно съоръжение. Как на министър му идва на ум да раздава съвети да не се тръби за измами с евросредства.

Да не набъркваме боклука, защото там по определение мирише. И едва ли задържаният зам.-министър е такъв зъл гений, че съвършено сам е докарал отпадък от цял свят у нас и като ловък бобър да го е скрил по площадките на някогашните ТКЗС-та. Няма схема, няма кадри от властта, които са я изградили.

Никой не пита как така зам.-председател на Народното събрание, лидер на партия от управляващата коалиция, не просто знае, а и посочва кой е следващият клиент на прокуратурата – като фирми и отделни личности. Никой не пита въпросния политик какво прави в коалиция с "тоталитарна партия", както неведнъж е наричал ГЕРБ. Също така никой не пита как човек на толкова висок пост не разбира смисъла на понятието „конфликт на интереси“ и редовно обяснява, че помага на бизнеса, защото бил бизнесмен. А иначе кметът на Благоевград - също бизнесмен, имал неблагоразумието да се кандидатира с подкрепата на БСП, загуби поста си, защото не излязъл правилно от бизнеса си.

На фона на разнищваните сутрин и вечер новини от БСП някак неусетно прошумоля новината, че 50 членове на ГЕРБ са напуснали организацията във Видин, недоволни от областното ръководство на партията, начело с депутата Владимир Тошев.

Но репортажи от мястото на събитието почти нямаше. Призваните да питат бързо се задоволиха с обясненията, които управляващата партия даде. И радостно разпространиха вестта, че вицепремиерът Томислав Дончев е приел 234 нови членове във видинската партийна организация. И никой не се заинтересува откъде така бързо се взеха толкова хора, горящи от желание за партийна дейност, в непрекъснато намаляващия по численост град. И дали този количествен превес е достатъчен, за да компенсира качеството на напусналите 48 души. Защото сред тях са бивш кмет, бивш областен управител, шефове на партийни клубове – хора, за които може да се направи обосновано предположение, че знаят как да напакостят на управляващата партия.

Но никой въобще не попита какво означава такъв разкол за една управляваща партия. Не подкопава ли нейния авторитет, особено като се имат предвид съобщения в местни медии, че бившият втори човек в ГЕРБ – Цветан Цветанов, посетил Видин почти веднага след Дончев, е събрал повече хора от вицепремиера. И в залата били всички изключени. Това не е ли разкол? Събитието не вълнува ли актива на управляващата партия, нейните депутати, министри и зам.-министри, областни управители? Не се ли чувстват застрашени – веднъж, че Цветанов може да направи партия и да им вгорчи живота, втори път – че Борисов се закани „да проветри“ партийните листи за изборите догодина.

Но повечето питащи явно са загрижени повече за комфорта на ГЕРБ-ерските кадри, защото не ги питат по тези теми. Както не питат и какво става в организациите на ГЕРБ в Добрич и Плевен, където Борисов се закани да реже до корен през май м.г.

Призваните да питат не питат не само по скандалите на деня. И по скандалите на вчерашния ден не питат. Сякаш никога не са били и не са имали никакво отражение върху обществените дела.

Какво всъщност стана с Цецка Цачева, след като парламентът я освободи от поста министър на правосъдието през април м.г.? За нея нищо не се чува. А Цачева подаде оставка заради сигнал на Антикорупционния фонд за закупен от нея евтин апартамент. Почти същия бе случаят и с Цветанов. Той бе лицето на „Апартаментгейт“, Цачева изгоря покрай него. Неотдавна прокуратурата оневини Цветанов, като прекрати проверката срещу него и отказа да образува производства.

А Искра Фидосова? Тя къде е?

Странно как питащите не могат да забравят отишлата си от властта през 2009 г. тройна коалиция, а станали доста по-рано неща като „къщите за тъщи“ и „Суджукгейт“ са се изпарили от спомените им.

Нали сталинското „няма човек, няма проблем“ е нещо много лошо? Тогава защо, след като замесените в скандали набързо са натирвани от ГЕРБ, причинените от тях на държавата и обществото щети стават невидими? Няма ги хората, няма ги проблемите? Никой не се интересува каква е средата, в която са избуяли. Не са ли се разболели от самозабравяне и високомерие кадрите на управляващата партия.

Всичките тези незададени въпроси създават една фалшива реалност. И фалшиво успокоение сред управляващите, че след като никой не им задава остри въпроси, всичко е наред. Че е достатъчно по един или друг начин да накараш повечето журналисти да насочат прожекторите към опозицията, за да изчезнат проблемите в управлението. Че е достатъчно да си осигуриш „политолози“ и „социолози“, които да прокарват като експертен коментар партийните тези на управляващите, за да бъде всичко ОК.

Да питат срещала ли се е председателката на БСП с укриващи се от правосъдието бизнесмени, но не и срещали ли са се действащи министри с въпросните бизнесмени. Не е ясно как опозицията би могла да им свърши работа, но е напълно ясно, че властта може. И че, ако БСП е влизала във финансови взаимоотношения с тези хора, щеше ли да е в такова финансова ситуация.

И по времето на Тодор Живков журналистите не питаха за вилите на членовете на Политбюро, нито за заплатите им, нито за колите и привилегиите им. Не питаха за скандалите в управляващата БКП. Създаваха на управляващата партия видимост за такава реалност, каквато тя искаше.

Но това не помогна на БКП, когато камбаната удари за нея.Епицентър