Брекзит в дати

На референдум на 23 юни 2016 година британците решават да напуснат ЕС след 46 години членство с 52% подкрепа. 48% се обявяват против излизането от Блока.

Премиерът-консерватор Дейвид Камерън, който свиква референдума и води кампанията за оставане в ЕС, подава оставка

Тереза Мей, вътрешен министър и привърженик на оставането в ЕС, става министър-председател на 13 юли 2016 година.

На 17 януари 2017 Мей излага стратегията си за Брекзит като заявява, че Великобритания ще напусне единния пазар, което ще позволи да контролира миграцията.

„Без споразумение е по-добре отколкото с лошо споразумение“, казва тя тогава.

На 13 март 2017, британският парламент упълномощава Тереза Мей да задейства член 50 от Договора от Лисабон, което стартира процеса по напускане на Съюза.

С писмо до президента на Европейския съвет Доналд Туск, тя формално уведомява за намерението на Великобритания да напусне ЕС. С това е сложено началото и на 2-годишния план за напускане, като излизането е планирано на 29 март 2019 година.

В опит да засили позициите си по преговорите за Брекзит, Мей свиква предсрочни избори на 8 юни 2017 година.

Рискованият й ход води до загуба на мнозинство на нейната Консервативна партия, която се оказва принудена да търси подкрепата на партията на Демократичните юнионисти от Северна Ирландия.

Лондон и ЕС постигат споразумение на 8 декември 2017 година по три ключови теми – сумата, която Лондон ще плати при напускането на ЕС, правата на гражданите и границата с Ирландия.

Лидерите от ЕС дават зелена светлина за следващата стъпка на преговорите по Брекзит, включително търговските отношения след развода.

Решението за напускане на ЕС става закон на 26 юни 2018 година.

На 6 юли 2018 година Тереза Мей получава подкрепа от кабинета си да договори „свободна търговска зона с ЕС“.

2 дни по-късно, министърът по Брекзит евроскептикът Дейвид Дейвис подава оставка, като заявява, че „Тереза Мей дава твърде много твърде лесно“.

Друга ключова фигура в кабинета – външният министър Борис Джонсън – също подава оставка на 9 юли.

На 13 ноември Кабинетът на Тереза Мей съобщава, че преговарящите са постигнали проектоспоразумение за напускане на ЕС.

На 14 ноември кабинетът в Лондон подкрепя споразумението след часове разгорещен дебат.

На следващия ден, четирима министри, сред които и новият министър по Брекзит Доминик Рааб, подават оставка в знак на протест срещу споразумението.

Лидерите на ЕС одобряват споразумението на 25 ноември. „Това е единствената възможна сделка“, заяви председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер.

Споразумението е изправено пред остри критики в парламента заради предпазната клауза, която предотвратява проверки на границата между Северна Ирландия и Ирландия.

На 10 декември, Мей отлага вот в парламента, а лидерите на ЕС отказват допълнително предоговаряне.

На 12 декември, депутати от Консервативната партия, недоволни от управлението на Тереза Мей като лидер на партията, искат вот на доверие. Тя го печели с 200 гласа, а 117 са против.

На 15 януари парламентът най-накрая гласува по споразумението за напускане на ЕС, но го отхвърля с 432 срещу 202 гласа – най-тежкото поражение за правителство в модерната британска история.

Лидерът на опозиционната Лейбъристка партия Джеръми Корбин призовава за вот на недоверие на правителството на 16 януари.

Кабинетът оцелява с 325 срещу 3-6 гласа, а Тереза Мей обещава да работи с опозицията, за да се намери компромис по Брекзит.

На 29 януари британските депутати гласуват да изпратят Мей обратно в Брюксел, за да предоговори предпазната клауза, като намекват, че така споразумението би могло да мине в парламента.

ЕС обаче обявява, че споразумението не може да се предоговаря.

На 12 март парламентът отново отхвърля с 391 срещу 242 гласа сделката за Брекзит, дори и след като Мей заявява, че е договорила с Брюксел промени по най-спорните клаузи.

На 13 март депутатите ще гласуват дали Великобритания да напусне ЕС без споразумение. Ако отхвърлят тази опция, на 14 март ще гласуват дали да отложат датата на излизане от ЕС. /БГНЕС