Случилото се с отхвърлянето на двата ключови въпроса за референдума има изключителна поучителна стойност. Преди всичко стана ядно, че Реформаторския блок няма моралното право да се нарича реформаторски.
Тези хора, които събираха подписи за референдума с енергията на Апостоли и внушаваха на българските граждани, че задължителното гласуване и мажоритарния избор са едва ли не ключът към смяна на политическата система, демокрация и просперитет, се оказаха най-обикновени политически измамници. Впрочем тук има нужда да се направи едно пояснение .
Още от самото начало за просветените демократи в нашата страна беше ясно, че идеята за задължителен вот и за мажоритарно гласуване е най-обикновен популизъм или опит за налагане, както аз го наричам, диктатура върху демокрацията. Забележете, не просто диктатура, не извращение, а диктатура върху демокрацията. Това означава да оковеш във вериги демократичното право на гражданите да изберат дали да гласуват, да ги подкараш със силата на санкции към урните и да ги принуждаваш да избират между несъстоятелни политически предложения и партийни бюрократично написани програми.
Крайно време беше да се разбере в България, че политиката трябва да се прави с интелект, а не с императиви. И ако резултатът от вчерашното гласуване, трябва да се тълкува по някакъв начин, то той трябва да бъде във следните направления: първо-това беше триумф на политическия интелект над демагогията и популизма . Второ-страхливостта на РБ вече няма как да бъде прикрита. Тук обаче има още една особеност. Забележете огромното количество въздържали се при вота на реформаторите. Какво означава това? Вотът „въздържал се“ означава, че този, който гласува така, няма своя позиция. Възможно ли е човек, който преди повече от година е пропагандирал в посока на каузата за задължителен вот и мажоритарен избор в същото време за няма собствена позиция.
Мисля си, че един от големите проблеми на РБ , освен демагогията и популизма , чиито заложници станаха, е и обстоятелството, че тази коалиция не съумя да излъчи един лидер и да създаде относително консолидирана и координирана система за управление, както в тактически, така и в стратегически план. Струва ми се, че сега е добър повод отново да се постави въпроса за избирането на Радан Кънев за председател на РБ като негов политически лидер, такъв какъвто политически лидер имаше преди години СДС . Радан Кънев, въпреки неговата младост, неопитност и на моменти свръх емоционалност, е човек, който показа, че е в състояние да води адекватен диалог и да взима не леки решения. Не знам дали „реформаторите „ или „...“ без реформаторите, може би това трябва да бъде определението, ще бъдат в състояние да изберат лидер, но ако не го направят, те просто ще ускорят времето до своята политическа гибел.
В събитието вчера чета още два знака. Първият-ако РБ , който е без лидер, което означава, че в него съществуват няколко самостоятелни партийни колегии, които взимат решения, се държи по този начин, това означава, че и ВСС , за който се предлага да се раздели на две колегии, ще се държи по същият начин. Ще има същите проблеми и може да произвежда същата несъстоятелност, каквато произвежда „...“ блок в своето поведение. Другото е, че замисълът да бъдат унищожени партии, които бяха натикани в образа на врага, за кито имаше политически, етнически или конюнктурни съображения за тяхното редуциране и ликвидиране, се провали. Провали се, защото тези партии показаха, че са партии, които управляват с ярка и нестандартна политическа мисъл. И тяхното поведение е поведение на политическия интелект.
Мисля, че Бойко Борисов е задължен да има реакция. Той обаче е в много трудна ситуация. От една страна на него му е нужно да покаже пред Европа материализация на конституционния консенсус от 180 гласа, които застанаха зад идеята ВСС да заработи като „...“ блок. Това е един ресурс за пред Европа, където трябва да се покаже, че в България съществува по принцип каквато и да е политическа воля, в чиято основа е ролята на премира Борисов. За тази цел той ще има нужда от технологично време за да изконсумира, ако изобщо е възможно, този консенсус. Впрочем, мисля че това ще става все по-трудно и изпразнено от съдържание заради моралното взривяване отвътре на т. нар. Блок.
От друга страна обаче, ако Борисов има въображение и ако се опре на реални политически и стратегически идеи, които биха могли да му бъдат дадени, ако разбира се, самият той не се е сетил вече за това, още след два дни, дори ако не го направи дори още утре, би трябвало да обяви предсрочни парламентарни избори и да призове президента Плевнелиев да оттегли безсмисления въпрос за електронното гласуване, както и да оттегли изобщо идеята за референдум. Като казвам безсмислен, не защото е безсмислен само по себе си, а защото съотнесен към отпадналите други два въпроса, този просто виси. Борисов трябва да насрочи извънредни парламентарни избори заедно с местните, но с една уговорка-кратък следващ парламент , подготовка на цялостен конституционен проект и свикване на Велико народно събрание за приемане или на цяла нова Конституция, или за радикални промени в нея.
Без такива промени не може да има качествена промяна в съдебната система. Това трябва да направи Борисов. Не мисля, че той има нуждата от подкрепа на формации, които са предатели не само към собствените си идеи, но към стотици хиляди български граждани, които подведоха. „....“ блок и стъпи на гласовете на хората, които подведе за такъв референдум и така влезе в НС . Сега той трябва да излезе по същият начин. Гърбовете на тези, върху които стъпи, трябва рязко да се наклонят, блокът да падне, управлението да прекрати съществуването си в този безпринципен формат, да се тръгне към избори за Обикновено народно събрание и оттам към ВНС .
Георги Коритаров за Фрог