Борисов като въжеиграч по време на (корона)криза
Около правителството е горещо.
Ако България беше казино, най-големите залози щеше да събира облога кога и дали ще бъде достигната точката на кипене.
При цялото публично хладнокръвие, което запазват водещите фигури във властта, от Дубай продължават да се сипят постове, комикси, чатове, които ги поставят в неудобно положение и обяснителен режим. В скоби отбелязваме, че по неизследвани причини луксозните имоти с внушителна квадратура (с тераси, барбекюта, асансьори) остават предпочитаната инвестиция на замогналите се българи, с което те „танцуват“ върху оголения нерв на своите сънародници. Даже офшорни сметки не биха имали толкова деструктивно въздействие колкото къщите, купени все със заеми, дарения, заменки.
Към дубайските досиета се прибява случаят с Алепу. И тук ще отворим скоба, този път за да разкажем един смешно-тъжен виц: „Добре че България не е на три морета, защото няма да има къде да почиваме.“
Да не говорим за асоциация „Български пипер“, която подлюти здраво министър Танева с един запис, а случаят със сигурност ще стигне до европейските институции без контекст.
Изобщо, режимът „от скандал в скандал“ ни е много познат от последните три години. Новото е, че се случва в уж постепидемична обстановка, а огънят към управляващите идва не само от президента и Нинова. Стрелят Манолова, Божков, Цветанов, Трифонов, Василев...
Освен на джипката на какво друго разчита Борисов, за да удържи мнозинството до редовните парламентарни избори?
Още през април премиерът започна сложна игра между избрания от него щаб и оформилата се опозиция срещу крутите ограничителни мерки, наложени заради епидемията.
След като рейтингът на проф. ген. Венцислав Мутафчийски скочи до небето, на сцената (понякога на снимки с премиера) се появи словоохотливият доц. Мангъров. Гражданите, които се бяха консолидирали около нуждата от социална дистанция, започнаха да се ослушват. Една част останаха верни на генерала, други обаче преминаха в партията на доцента.
Резултатът от новото разделение бе, че рейтингът на Мутафчийски взе да клюмва, а Борисов започна отново уверено да започва изявленията си с „аз“.
Другият видим резултат е, че при либералния режим на полукарантина правителството си спести много разходи за обезщетение на засегнатите от кризата бизнеси, сектори и граждани. Нещо, което другите държави приложиха в пълен обем и без колебания.
Спорно е дали иновативният подход на „Дондуков“ 1 ще предотврати социалните вълнения. Разрешението да работиш все още не означава, че ще можеш да печелиш. Рецесията в редица водещи икономики е налице, потреблението и БВП падат, социално уязвимите по различни причини са вече на улицата в САЩ и Европа. Глобалните и икономическите сътресения тепърва предстоят.
Извънредната ситуация бе удължена до края на юни, но ограничителни мерки на практика почти няма или просто биват игнорирани. Случаите с положителни проби растат, но връщане на част от предишните забрани и ограничения изглежда изключено.
Сега Борисов жъне това, което сам пося – недоверие в необходимостта да се предпазваме. Сега той трябва да балансира между риска от бум на заразените и огъване, не дай Боже колапс на здравната система от една страна. От друга е нежеланието на гражданите да бъдат отново възпрепятствани да се придвижат, да ходят на работа, да се срещат с близки и приятели.
Точно сега, когато правителството се клати, всеки уличен протест добавя несигурност и (медиен) дискомфорт.
Но рискът от Ковид-19 за здравето и живота на българските граждани не е единственият проблем. Пик на случаите със сигурност ще направи България рискова държава с всички последици от това – полети, туристи, инвестиции. Не е добра оценка за страната, ако другите се изправят от коронакризата, а ние се влошаваме.
Третото въже, по което Борисов балансира е чисто политическо. То е между коалиционните му партньори от патриотичния сегмент и Движението за права и свободи.
След ваучерите патриотите удариха по масата и заради доброволните отряди. Само удариха без да развалят играта и да стават от масата. Коалиционното споразумение било денонсирано, но коалицията все още била жива, каквото и да означава този вербален пирует. От ВМРО и НФСБ задават и въпроси: „Има ли ГЕРБ промяна в предпочитания от тях партньор за управление? ГЕРБ занапред ще изпълняват коалиционното си споразумение с нас или ще управляват по програмата или ще продължат да вършат услуги на ДПС?“
Следва и оферта за развръзка: „Ако е така, предлагаме да официализират връзката си с ДПС и ние да излезем от управлението“ (Искрен Веселинов)
Без подкрепата на ДПС в парламента обаче е ясно, че правителството пада при перменантната революционна обстановка, която партията на Нинова създава.
Да, Борисов трябва да пази баланс между патриотите и ДПС.
Тепърва обаче, с оглед на приближаването на парламентарните избори, всеки от официалните и неофициални партньори на ГЕРБ ще преследва и налага настойчиво своите интереси.
Общ изглежда единствено интересът да се стигне до редовен вот без служебен кабинет на президента.
Въпреки че колкото по-скоро се проведат избори, толкова по-големи са шансовете на управляващите да намалят щетите за себе си. Социалните сътресения още не са в своя пик, а политическите опоненти не са готови за победа.
Шансът на властта е да бави играта, да тупа топката, да подава пасове в различни посоки и да казва „да“ на недоволните. Отделен е въпросът дали този шанс се покрива с шанса на страната.
Някой би казал, че при толкова номера с ходене по въже и сложни превъртания България прилича на цирк. Но не е цирк, тъй като в държавата на казаното в скоби, на сенките и полусенките отдавна не е смешно.Епицентър/