Борисов: Ако на Балканите не си помогнем сами, то и Господ няма да ни помогне

Помагайте ни, защото, ако ние на Балканите не си помогнем сами, то и Господ няма да ни помогне, каза премиерът Бойко Борисов, който участва в откриването на конференцията "В диалог със Западните Балкани: създаване на регион на растеж, сигурност и свързаност по пътя към Европа" днес в НДК.
 
Пред присъстващите Борисов посочи, че е успех идването на европейските лидери в София,поставянето на проблемите пред тях. Но всичко си зависи в края на краищата от нас, добави премиерът.
 
„Преди 15 години Гърция, в Солун, дават перспектива на България и Румъния и ние като държава винаги трябва да помним направеното“, посочи Борисов. По думите му днес в София идват лидерите на ЕС, заедно с лидерите на Западните Балкани, и по думите му е било трудно, защото имаме достатъчно проблеми в Европа, но накрая са се съгласили и са приели присърце срещата, което се дължи най-вече на германския канцлер Ангела Меркел.

„Това, което мога да кажа в момента категорично, по което мисля, че имаме абсолютно разбиране всички в Съвета и съм сигурен, че ще стане, това са основните транспортни, ж.п. коридори, магистрали, дигитална инфраструктура, пристанища“, каза Борисов, като изказването му беше онагледено със схема на инфраструктурните проекти. Немалка част от тях вече са изградени с европейско финансиране, а сега, знаете, днес тук са и Световната банка, и ЕБВР, Европейската инвестиционна банка - шефовете им, направили сме панели, в които ще се работи два-три дена, за да могат оттук вече да си тръгнат с ясна картина кое как ще се финансира.
 
„Тол системите, които се въвеждат във всички тези държави, гарантират, че могат да изплащат нисколихвените заеми, които ще дадат тези банки, и в същото време с грантовете от ЕК, с малко кофинансиране от бюджетите на тези страни, това, когато го има, съм убеден, че Балканите ще бъдат едно от най-добрите места за живеене на Европа“, каза Борисов.

Защо толкова се плашат от Западните Балкани, коментира Борисов и посочи данни, според които брутният вътрешен продукт на всички тези държави общо е около 96 млрд. евро, т.е колкото е БВП само на Словакия. Т.е. говорим все едно за приемането на Словакия - и такъв страх. Така че, Западните Балкани като БВП са колкото Словакия,а като население са по-малко от Румъния, посочи Борисов. От какво толкова се плашим, при огромните - трилиони бюджет и БВП на Европа, а в същото време, това място генерира само войни и огромни разходи след това, аргументира се премиерът Борисов.
 
Той коментира други въпроси като Брекзит, който, по думите му, зацикля и не се развива по желания по-бърз начин. Борисов добави също, че истински се надява най-сетне да приключи и спорът за името между Македония и Гърция, както и по думите му президентите Тачи и Вучич трябва да покажат своето европейско лидерство.

Премиерът коментира още, че за съжаление голяма част от вниманието на лидерите ще бъде ангажирано с иранското ядрено споразумение, с търговските отношения със САЩ.
 
Необходимо е взаимният ангажимент на Европейския съюз и Западните Балкани към реформи да се продължи. Това посочи министър-председателят Бойко Борисов на среща с премиера на Хърватия Андрей Пленкович днес, съобщи пресслужбата на кабинета.
 
Българският премиер добави, че е изключително важно да не се загуби темпото в усилията за приобщаването на региона към европейските ценности и практики и ще разчита за това и на Хърватия.

Борисов каза, че очаква в процеса на подкрепа за приобщаването на западнобалканските държави към европейското семейство да има приемственост, защото само така може да се надгради постигнатото до момента.
 
„Балканите имат потенциала да станат едно от най-добрите места за живеене в Европа, ако всички обединим усилията и енергията си към изграждането на инфраструктурните проекти, за да има икономическо развитие и просперитет за народите", заяви още министър-председателят Борисов.
 
Андрей Пленкович потвърди, че Хърватия ще инициира следваща среща на върха ЕС - Западни Балкани през 2020 г. Желанието му е тя да направи преглед на напредъка по проектите, стартирали в резултат на инициативата на Българското председателство, и да даде по-нататъшен тласък на процесите на сближаване