Богомил Николов: Имате ли представа какво ядат децата ви, докато са на училище

Наближава първият учебен ден и заедно с дрехите, учебниците и пособията родителите все по-често се замислят и за храната на децата си. Особено за онези от тях, които ще се хранят целодневно в детските градини и в ученическите столове.

След толкова много скандали около качеството на храната ни техните притеснения са напълно основателни. И се фокусират в един основен въпрос: заслужават ли доверие образователните институции в осигуряването на балансирано хранене за възпитаниците си?

Знаем, че всеки гледа да намери най-доброто на най-ниската цена, но възможно ли е да се прилага този принцип спрямо храната на децата ни без опасност от подмяна. Защото родителите на днешните родители са ги учили и друго - че евтиното излиза скъпо.

Знаем, че има стриктни разпоредби, свързани с качеството на храната в учебните заведения, както и нормативи, за да се изпълняват. Ако те се следват, балансираното хранене е гарантирано. Големият въпрос е дали те се спазват и дали има достатъчно ефективен публичен контрол - прозрачен и неочакван. Нямам информация дали и колко проверки се правят в страната годишно. Но самият факт, че организация като нашата няма данни за това е достатъчно смущаващ. И ще кажа защо - ако има публично обявени резултати от такива проверки, ще можем да научим, примерно, дали млечните продукти, с които се снабдяват училища и детски градини, са с автентично съдържание или са имитации. Да не говорим, че толкова шумно рекламираните и препоръчвани нискомаслени млека обикновено се правят от сухо мляко, което далеч не е най-препоръчителното за здравословното хранене. Митът, че високата масленост е вредна за организма, мисля, че трябва лека по лека да бъде разобличаван. Всъщност, захарта е големият проблем за децата и подрастващите, тя вреди на здравето. Следствие от това е затлъстяването при децата, което е в пряка връзка с ниската култура на хранене, вина за която има основно семейството. Много родители като че ли не отчитат, че захарта е навсякъде – тя е любима добавка на производителите на всякакъв вид преработени храни. Захар се слага дори в солените храни за по-добър вкус – има я в кетчупи, в сосове, в лютеницата… Тя е в повечето газирани напитки – всеизвестно е, че в една чаша от тях има около 5-6 лъжички захар. Докато се пият това количество е невидимо, но ако изсипем захарта в чинийка, ще ни се стори твърде много. За сладкарските изделия не говорим, там е ясно. Често родителите се притесняват, че само от къщи могат да изпращат децата си на детска градина или на училище сутрин с прясно изстискан сок за закуска. Но и тук ще направя една забележка – фрешът не е панацея, най-доброто е да де даде на детето цял плод. Защо? Ами просто защото в целия плод има фибри, иначе приемаме чиста фруктоза. Ябълката в раничката е за предпочитане пред ябълковия сок. Разбира се, не всичко тук е под един знаменател. Вече има голям брой частни училища и частни детски градини, за които родителите плащат почти по една заплата, за да осигурят по-добри условия на децата си. В тях има повече откритост и по-пряко участие на родителите както в образователния процес, така и в другите съпътстващи услуги, част от които са условията за почивка, качеството и разнообразието на менюто за храна. Но… пак като че ли няма гаранция. Докато няма изненадващи проверки на продуктите и готовата храна в детските градини и училищните столове едва ли родителите ще получат необходимото успокоение по този въпрос.

Защо, например, Агенцията по храните да не упражнява по-често контрол по сигнал на родителите, съвместно с настоятелствата на училищата? Не съм чувал за такива утвърдени практики и затова много бих искал това да се случи. Засега единствено агенцията може да прави такива проверки, но родителите едва ли научават цялата истина. Затова те трябва да се обединят, да вкарат темата в обществения дебат, дори и на местно равнище и да принудят контролните органи да бъдат по-активни. В крайна сметка храната на техните деца е несравнима по важност с марката на техните мобилни телефони, макар отстрани това да изглежда наопаки вярно. /БГНЕС

Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители”.