Богатите българи са по-богати от италианския и гръцкия елит
% до 10% от домакинствата в България са богати, с потребление на средноевропейци и вероятно с образование на такъв. Това са хора, които изпращат децата си в елитни университети в чужбина и водят хубав живот. Според данните за домакинските бюджети на Световната организация за изследване на неравенството, които се правят по международно утвърдена методика и са налични за десетилетия назад, най-богатите 5% от българите са по-богати от най-богатите 5% от италианците. От гърците категорично сме по-богати през последните години. Спрямо чехите се справяме доста добре, с австрийците и германците не можем да се сравняваме още. Но наистина това показват данните. Това каза д-р Димитър Събев, Институт за икономически изследвания към БАН.
Това потвърждава тезата, че ножицата между бедни и богати се е отворила, потвърди гостът. Той добави, че при италианците има единици, които са мултимилиардери, каквито в България няма, но ако се вземат 5-те процента най-богати италианци и петте процента най-богати българи, "българите са по-добре". "Проблемът за останалите 90-95% е, че както го казва Христо Смирненски в "Приказка за стълбата", веднъж качиш ли се при тези 5-10%, изведнъж забравяш какво се случва там долу".
"Другите 95% малко са забравени по отношение на образователни институции, по отношение на достъп до здравеопазване и т.н. Нашето общество се ръководи от едни принципи, които не са типично европейски", подчерта Събев. Той добави, че принципът "да не изоставяме другаря си в беда", което го има дори и при англосаксонците, а присъства и в българския характер, не е отразено в нашата данъчна система.
Според него трябва да имаме данъчна система с прогресивно облагане. "Хората, които са в тези 5% и се справят по-добре от тези 5% италианци, трябва да допринасят повече за развитието на българското общество, отколкото останалите. Но трябва да има дискусии, да се обменят различни гледни точки. Хората, които се справят добре в живота и в кариерата си, не трябва да бъдат наказвани от държавата, но при всички случаи те използват по-голямата част от социалната инфраструктура, за да получат своите пари".
"Отказахме се от понятието структура, а тя е едно от най-важните понятия в икономиката. Да, има мотив за печалба, има технологичен прогрес, но структурата е това, което държи икономиката дори и във време на криза. Данъчно-осигурителната система е един от елементите на тази структура и трябва да има дискусия, но тя трябва да се проведе не от днес за утре. Не. На обществото трябва да се кажат всички гледни точки, защото плоският данък бе въведен в едни богати години, на базата на едни грешни в научно отношение доводи", заяви пред Bloomberg TV Bulgaria д-р Димитър Събев.
"Прогресивно и плоско данъчно облагане са двете неща, за които се говори, допълни той. "В България данъчното облагане не е нито прогресивно, нито пропорционално, а е регресивно. Богатите (в добрия смисъл) плащат по-малък процент от своите доходи като данъци и осигуровки, отколкото бедните".
Относно най-големите рискове за икономиката на България събеседникът каза, че това е "рискът от прекалена праведност". "Когато виждаме, че нещата са проблемни и изведнъж да кажем - ще режем дефицити, ще режем разходи. 3%-ният дефицит ще го постигнем без проблем".
Според госта разходната част на бюджета, при който дефицитът бе на много високи нива, е "прекалено раздута", защото са били заложени 10,5 млрд. лв капиталови разходи, "което е невъзможно". "Все едно се каза, че до края на годината ще построим автомагистрала "Хемус", ще прокопаем тунела под Шипка, тунела под Петроханския проход, ще построим АЕЦ...". "Защо са заложени тези разходи? За да се изплаши народът. Стигаме до въпроса за доверието. Политиците, който в момента пипат лостовете на властта, злоупотребяват с тази власт".
"Основният риск е именно с такива подвеждащи сигнали за голям дефицит да се оправдаят политики на остеритет. Остеритетът се е доказал, че вреди, а не помага на икономиката. Дефицитът не трябва да бъде висок в никакъв случай. колкото сме по близо до двата, до трите процента, толкова по-хубаво. Но в инфлационна среда не бих спестявал пари. В инфлационна среда това ще подкопае нашето усилие".
Поддържането на огромните валутни резерви, което правят нашия лев може би най-стабилната валута в света, не е без цена, категоричен бе д-р Събев. "За няколко месеца от началото на 2023 година БНБ загуби 200 млн. лв само от това, че поддържа валутните резерви, за да бъде левът толкова стабилен". "Събирането на пари, работенето на нулев бюджет са методи, които са ефективни в една друга среда - в среда на стабилни пари, на предвидими инвестиции, но когато светът е във война, в ресурсна криза, в инфлация, аз съм сигурен че българските политици са в състояние да намерят по-умни пътища за действие".
"Голяма част от българската общественост се изморихме от това постоянно политическо противопоставяне, от това желание да излезеш сух от водата - хем да дърпаш конците на властта, хем да не обереш имиджови и други негативи. Така че аз приветствам крачката за съставяне на правителство и за мен е облекчение, че се намери решение. Много ми се иска да вярвам (аз съм оптимистично настроен човек), че тази схема, която е доста авангардна, ще проработи в България. Невъзможно е България да бъде управлявана толкова време, почти една година, от едно правителство, което не дължи политическа отговорност на никого".
Минаваме от едно състояние в друго и ми се иска да вярвам, че от страна с изостанала икономическа структура, преминаваме в едно по-средно ниво и на този път лежи една голяма висока планина - его, бивши политики, които са действали през 90-те години, предписания на МВФ, които вече са отхвърлени от историята и науката и трябва да минем отдолу, като през тунел, заяви гостът.
Българското общество е доста претоварено от политика. Хората искат да си гледат работата, почивката, живота и семействата. И в един момент политиката под формата на ежедневни новини, която му се предлага, е едно постоянно противопоставяне, караници, добави Събев. "Политиката пречи на икономиката в България. В идеалния случай тя стои в сянка и леко подпомага икономиката. Икономиката е водещата, стопанската инициатива, културното развитие, образованието. В България стана така, че постоянно се карат политици и то не за политика и бъдещо развитие, а за партизанщини".
"Моята трактовка, може би твърде оптимистична, е, че попаднали в едно ротационно управление, и двамата премиери ще се опитат да дадат най-доброто от себе си. Те ще бъдат уравновесени от това, че ще бъдат сравнявани с другия и ще се опитат да се покажат в по-добра светлина. Дано моят оптимизъм издържи. И двете лица, които са показани като бъдещи премиери, не са случайни - всеки със своята специфика и мисля, че именно разделението на властите, което на нас толкова много ни липсва, всъщност ще помогне на нашето общество. Властта наистина ще бъде разделена. Твърде концентрираната власт вреди".
В продължение на много години ние видяхме как концентрацията на власт в едно лице, в една партия, да не говорим до 1989 година какво беше. Това ни вкарва в глух коловоз, заяви Димитър Събев. "Виждам някакъв опит за промяна и политически нагласи в нашите западноевропейски партньори, защото не трябва да се лъжем, че представянето на България в западните медии е силно стериотипизирано. Така широко тиражираното "най-бедната страна в ЕС" не е съвсем вярно, въпреки че ние подхранваме и харесваме този стериотип. Ние сме една много стабилна държава, с много добра образователна структура и с хубави хора. Виждам в последните седмици някаква смяна на дискурса за България. Това "най-бедната страна" си върви, но вече се появяват и други неща за България. Хората се опитват да погледнат от нашата камбанария".
"Наистина 100% съм съгласен с това, че доверието е един инструмент за икономиката, за финансите. "Кредит" означава "доверие". Политиците направиха точно това - разклатиха доверието и сега трябва да положат усилие, да си преглътнат егото и да го преодолеят. Наистина нанесоха сериозна вреда, която не можем да подценим", каза Димитър Събев.