Близо 2/3 от работещите българи не могат да покрият базовите си нужди

На близо 2/3 от работещите в България не достига заплатата, която им е нужна, за да покрият базовите си нужди. Това показват разчетите на КНСБ за последната година, цитирани от БНТ.

Колко е поскъпнал животът в България за една година?

- Реклама -

Най-лесно можем да си отговорим на този въпрос като погледнем колко пари трябва да изкарваме, за да можем да покрием базовите си нужди. Говорим за издръжка, без да включваме тук пари за развлечения. Достатъчната заплата за един работещ човек е вече е с близо 160 лева повече.

И тъй като животът очевидно е поскъпнал, обаче пък това не се е случило и със заплатите – те не са се вдигнали рязко можем да видим, че ако миналата година 1 530 000 души не са успявали да достигнат до базисния доход, за който говорим, то една година по- късно 222 000 души са с недостатъчно пари за издръжка.

От много време насам говорим за инфлация, но знаем, тя не е чисто български проблем, затова е интересно да сравним поскъпването у нас и в другите страни от ЕС, където също има инфлация. И виждаме, че разликите са драстични.

Какво се случва с хранителните стоки? Отново сериозни разлики.

Обяснението за тези разлики от КНСБ намират в това, че инфлацията у нас върви със спекула. А държавата още не прави нищо, за да се пребори с тази спекула. Освен антикризисните мерки за горивата и за хляба.

„Всичко се вдигна с около 30% – и газта, на която се отопляваме и въобще всичко с около 30% се вдигна“. Така Ивелина Ангелова усеща поскъпването на живота си в Русе.

Разчетите показват нещо по-притеснително. В цялата ни страна има над милион и половина души, които няма да могат да посрещнат зимата в топъл дом. От тях държавата помага само на 300 000. А останалите не брои за енергийно бедни.

И отново Ивелина прави сметка колко пари биха били достатъчни в нейното семейство.

„Хиляда и петстотин е минимумът според мен, който трябва да получава човек. Това е минимумът, казвам – със сметки и всичко“, казва тя.

И без развлечения. Живот само на базисни нужди. Но дори доход, който да покрива само основните нужди, се оказва недостижим за близо 2/3 от работещите българи. Защото поскъпването през последната година не върви с вдигане на заплатите. И обикновено инфлацията е сочена за основния виновник.

„Инфлацията, която се твърди, че е отвън само – 2/3 е отвън, 1/3 си е наша и не е много ясно дали е обективна“, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Основният проблем на инфлацията е, че в България върви със спекулация.

„Такъв е случаят да речем за бензина и за дизела – не стана ясно защо ръстовете при нас са по-високи от средните европейски. Българският елемент на поскъпването трябва да бъде овладян и това изисква регулаторите да действат“, казва Димитров.

А действията на правителството с отстъпката от 25 стотинки за горивата и нулево ДДС на хляба – от КНСБ наричат и повърхностни, а и вече безсмислени.

„Хлябът много бързо ще се върне на старата си цена, когато започне да се влага пшеница от новата реколта, а всъщност тези 25 ст. отдавна ги няма в инфлационната сметка поради инфлационния удар“, смята президентът на КНСБ.

Инфлацията обаче трябва да бъде погледната не като враг, а като възможност.

„Инфлацията е най-добрият приятел на финансовия министър, както и да се казва той, тъй като при равни други условия вкарва допълнителни пари в бюджета без да си мръдне пръста той“, казва Пламен Димитров.

По сметките на КНСБ инфлацията би добавила към бюджета графика 500 милиона, които да помогнат минималната работна заплата да стане 800 лева. Именно това от КНСБ определят като една от най-спешните задачи пред идващото служебното правителство.