Благоевградският магистрат Кр. Аршинков загуби делото срещу ВСС, ВАС отказа да му изплати и стотинка от поисканите 50 хил. лв. обезщетение
Окръжният съдия Красимир Аршинков загуби делото, което заведе срещу ВСС по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, и няма да получи никакво обезщетение. Тричленен състав на ВАС, председателстван от съдия Жанета Петрова, отмени решението на Административен съд – Кюстендил от 16 юли 2016 г., с което ВСС бе осъден да му изплати обезщетение от 29 000 лв. за неимуществени вреди.
Припомняме, че съдия Красимир Аршинков заведе дело срещу кадровиците на Темида за очерняне на доброто му име с публикуването на доклад на служебната интернет страница, изготвен след проверка на дейността му от нарочно създадена временна комисия, придобила популярност като „Комисията Сукнаров“. През 2009 г. ВСС извърши проверка на място за работата на тогавашния административен ръководител на Окръжен съд – Благоевград Красимир Аршинков за евентуален конфликт на интереси. Временната комисия към Висшия съвет се самосезира след поредица медийни публикации и анонимни сигнали. Докладът бе качен в сайта на ВСС на 28 януари 2010 г. По случая тогава се намеси и лидерът на РЗС Яне Янев, който публично заговори за конфликт на интереси в правораздаването в Пиринско.
Според Аршинков обаче действията на ВСС са били незаконосъобразни. Срещу него е произнесена „присъда без право на обжалване” въз основа на слухове и съмнения по анонимни сигнали и без нито един установен случай на нарушение на законовите изисквания, включително и тези на принципа на „случайно разпределение на делата” и „етичния кодекс на магистрата”. Поради публикуване на доклада на така нар. „временна комисия” към ВСС на интернет страницата „дискредитирането” му е получило широк медиен отзвук, изразяващ се в това, че всички електронни и печатни медии в страната са отразили, че ръководителят на Окръжния съд в Благоевград е в постоянен и тежък конфликт на интереси и е участвал в престъпна дейност, свързана с разпределение и разглеждане дела на съпругата му адвокат Михаела Аршинкова от „правилните съдии”. По негово мнение докладът имал поръчков характер, което обяснявало, че не бил избран за председател на съда, а няколко месеца по-късно Висшият съдебен съвет избрал на тази длъжност съдия Катя Бельова.
Въпреки констатациите на комисията срещу Аршинков не било образувано дисциплинарно производство и не била сезирана прокуратурата. На 28.01.2010 г. докладът бил обявен на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Само месец и половина по-късно Комисията по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси представила доклад, че в дейността на Аршинков не е установен конфликт на интереси. Този доклад обаче не бил публикуван на интернет страницата на съвета и обществеността не узнала за съществуването му, а очернянето на доброто му име продължило близо пет години.
В хода на делото в АС – Кюстендил, което бе разгледано от съдия Даниела Петрова, бяха разпитани съдии от Окръжен съд – Благоевград, сред които председателят Катя Бельова, както и от Районен съд в Благоевград. Съдия Даниела Петрова не установи напрежение в отношенията между съдиите през 2008-2010 г. да е било причинено от нарушаване принципа на случайното разпределение на делата, от упражнен натиск или отправени внушения от страна на тогавашния председател на Окръжния съд Красимир Аршинков към колегите му съдии за процедиране или решаване на определени дела с участието на съпругата му в нейна полза.
Показанията на свидетелите съдържали твърдения за напрежение, възникнало единствено по повод медийни публикации и медийни изяви срещу Аршинков. Изслушванията по време на проверката са осъществявани в нарочно определена за това зала, но и на произволни места – като на входа на съда, в коридорите на съда, в различни кабинети.
Съдия Даниела Петрова счете, че процедурата по цялостната проверка дейността на магистрата е изцяло опорочена, а изводите на „временната комисия” са в противоречие с основни принципи на правото, приложими във всички производства, в рамките на които се проверява извършено ли е правонарушение, от кого е извършено и следва ли носене на съответната отговорност. „Не са зачетени принципът за невиновност и принципът за правото на ефективна защита. При наличие единствено на съмнения и подозрения, макар и необорени, съобразно тези принципи не би следвало да се формира извод за осъществено правонарушение. Сам по себе си докладът на „временната комисия” с така анализираното му съдържание и оповестен публично, пряко е причинил претендираните от ищеца неимуществени вреди – „очерняне на доброто име и чест” и накърняване на достойнството“, мотивира се съдия Даниела Петрова, която осъди ВСС да му изплати обезщетение от 29 000 лв. Решението бе обжалвано както от ВСС, така и от Кр. Аршинков, който също остана недоволен от решението, тъй като претендираше да му бъде изплатено обезщетение в размер от 50 000 лв.
Според съдиите от ВАС решението на АС – Кюстендил в осъдителната му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Формирайки убеждението си, първоинстанционният съд е подменил предмета на производството, очертан от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, и се е занимал главно с преоценка на констатациите на временната комисия и установяване на обосноваността на едно или друго нейно твърдение. Разпитал е множество свидетели и е обсъждал пространно техните показания, без да съобрази, че повдигнатият пред него правен спор не предполага да се извърши проверка на истинността на медийно огласените обстоятелства за наличието на конфликт на интереси, допуснат в работата на председателя на Окръжния съд. Съдиите от ВАС посочват, че ВСС не е открил производство по анонимни сигнали, както неточно е посочил Административният съд, а е направил проверка във вече образувано производство, каквато е била необходима за провеждането на законосъобразен избор на председател на Окръжния съд. При наличието на подадени сигнали и медийни публикации относно някои от действията на Кр. Аршинков като досегашен ръководител на съда, ВСС е следвало да установи причините за проявилите се негативни обществени нагласи, поради което е отложил избора до приключване на проверката на назначената от него временна комисия.
„Не е налице основание за обезщетяването на вреди от незаконна административна дейност и с оглед публикуването на доклада на временната комисия на интернет страницата на административния орган. Докладът е обсъден на заседание на ВСС, включително и възможността за неговата публикуване. Заседанията на ВСС са публични, освен в случаите, когато се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация или предложения за налагане на дисциплинарни наказания. За разлика от първоинстанционния съд обаче, ВАС приема, че публикуването на доклада не е незаконосъобразно фактическо действие. Безспорно случаят, свързан с проведената срещу Кр. Аршинков медийна кампания, която получила широк обществен отзвук, попада в хипотезата на отпадане на ограничението за огласяване на служебна обществена информация поради надделяващ обществен интерес. Поради това публикуването на доклада не е незаконно и не може да ангажира имуществената отговорност на ВСС. Постановеното в обратния смисъл решение на Административния съд е неправилно и следва да се отмени“, пише в решението на ВАС.
С тези мотиви присъденото обезщетение от 29 000 лв., както и присъдените в полза на Кр. Аршинков разноски от 630,38 лв. и адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. Аршинкова от 1177,40 лв. са отменени. Решението не подлежи на обжалване.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА /в.Струма