Благоевградският фермер Стефан Мишев: В говедовъдството, особено в млечното, минават години, докато човек започне да печели, и то само ако прави нещата както трябва

Стефан Мишев развива ферма с в село Мощанец, Благоевградско, в която отглежда говеда както с предназначение мляко, така и за месо.  

Регионът няма големи традиции в областта на млечното говедовъдство, но въпреки това за няколко години Стефан успява да наложи на пазара в Благоевград продукцията си от мляко и месо като търсен и качествен продукт.

Днес той ни разказва за допуснатите грешки, за полезните практики и бъдещите си намерения.

– Здравейте, моля представете се с няколко думи.

– Здравейте. Казвам се Стефан Мишев. Вече 20 години се занимавам с говедовъдство. Любовта към животните съм наследил от дядо си. Той отглеждаше овце и малко крави. Цялото си детство прекарах около него със стадото.

Преди това имах частен бизнес – една бензиностанция и едно заведение, което работи и до днес.

– С какви животни започнахте? Колко са те сега?

–  С 36 говеда, порода „Херефорд”. В момента в стопанството имам около 250 животни, от които 40 са крави, порода „Симентал” с млечно направление и са под селекционен контрол. Останалите животни са предимно кръстоски, които отглеждам за месо. Към порода „Симентал” се насочих преди 6-7 години, тогава купих първите 6 женски телета от Кочериново, които бяха приплоди на вносни животни от Франция. Оттогава постепенно увеличавам броя им, като се стремя да спазвам указанията за селекция на породата и да осеменявам изкуствено.

– Преди години все още нямаше изградени навици по отношение на селекцията и проследяване на движението на животните. Наложихте ли ги с времето?

– Това е факт! В началото се отнасяхме с пренебрежение към правилата в НАРМС и селекционния контрол. За мен тогава това бяха безмислици. В нашия регион, по принцип, няма традиции в млечното говедовъдство и стадата са основно предназначени за производство на месо. Животните са по 8-9 месеца в годината по пасищата в Пирин. По тази причина на мен ми липсваше опит и познания, за да разбера смисъла от селекцията, воденето на документация, спазването на определени правила и т.н.

Наистина подходихме доста несериозно, защото не разбирахме. Нещата обаче не се получаваха и просто тъпчехме на едно място. След това, започнахме да осеменяваме изкуствено, да следим движението на животните и да водим записи. Резултатите постепенно станаха видими, а към днешна дата, бих казал, са несравними!

Трябваше ми време да осъзная как точно трябва да се случват нещата. Тук в региона сме си доста криви и недоверчиви хора – мислим си, че всичко знаем. След много компромиси тръгнахме в правилната посока.

– Как сравнявате приплодите, които получавате сега с тези  отпреди 6-7 години?

– Разликата е огромна. Преди години си мислехме, че като ползваме бик, който на вид беше уж „Симентал”, ще направим нещо. Не ставаше така, както си мислехме… Сега се раждат здрави и първокласни телета – като по каталог! Мъжките угояваме, растат по-бързо, здрави са, чувстват се отлично в планината и са с много по-добър рандеман.

– Как реализирате млечната продукция?

– Преди беше доста трудно, но след като се посъветвах с хора, ми хареса една идея да затворя цикъла, като си регистрирам магазин за млечни продукти. После направих още един за месо и така в момента нямам проблем с реализация на продукцията. Продаваме прясно мляко чрез директна продажба по мярка 26, продаваме също кашкавал и сирене, направени на ишлеме. Продукцията ни е много хубава и се търси. Нещата се случват бавно, но сигурно. Последната година беше по-трудна, заради Ковид кризата, но тя засегна почти всички браншове и не само при нас.

– На какво Ви научи опитът?

– Да слушам повече и да съм търпелив. Животните трябва да се гледат правилно и тогава да се очаква да носят приходи. Доволен съм много, че вече не губим в репродукцията, а още след 40-ия ден след отелването ветеринарният доктор синхронизира разгонването на животните и ги осеменява. Така не се губи време. Преди разчитах само на работниците, но те не са квалифицирани и се пропускаха разгонвания. Това води до много загуби.

За мен успехът в репродукцията и правилното хранене са най-важни за добрите резултати. Преди време извиках един технолог, който ни изготви рецепта. Трудно можем да я спазваме на 100%, но определено имаше голяма полза от съветите му.

– Какво планирате занапред във фермата?

– Планирам да изградя една мини кланица и да произвеждам сам месото, което ми трябва за магазина. Планирах да купя и една мандра. Дори бях дал капаро, но се отказах, поради липсата на работна ръка. Това е един от най-големите ни проблеми. Като няма кой да работи, трябва да се внимава къде се правят инвестиции. За съжаление, в нашия бранш работниците са масово ниско грамотни, а за мотивация и разбиране изобщо не може да се говори.

– Вие сте преминал през прехода в пълния му „блясък‘. Говедовъдството премина ли своя преход или все още сме останали някъде в 90-те години?

– Много неща се подобриха оттогава и мисля, че преминахме прехода. Сега има конкретни правила, които трябва да спазваме, има и субсидии за това. Ситуацията определено се промени… Все пак нещата се случват бавно, но сигурно вървим напред!

– В момента колко работници имате, каква техника ползвате?

– Имам 7 работници. Имам 4 трактора, фуражораздаващо ремарке, изградихме централен млекопровод.

– Не планирате изграждане на доилна зала?

– Не, при нас храната се доставя на 100 процента отвън. В нашия регион земята не е плодородна и нищо не можем да си произведем сами. Затова развивам основно месодайното говедовъдство на високо планинските пасища, а дойните животни съм ограничил до 50. Отказах се засега да правя мандра, защото, както казах, не разполагам с работна ръка и не искам да завися от млекопреработватели. Така е, защото ако увелича дойните крави и предавам примерно по тон мляко на ден, и ми изостанат с плащането по 2-3 месеца ще трябва постоянно да съм на загуба. Животните не ги интересува кой е платил и кой не е – разходите за храна са големи и са ежедневни. Много колеги фалираха по тази причина. Не може да се разчита на коректност от мандрите.

– Кое отчитате като най-голямата си грешка?

– Че много късно осъзнах смисъла от селекцията и изкуственото осеменяване. Ако бях започнал преди 7-8 години, сега щях да имам  150 животни под селекционен контрол и вместо да се внасят юници от чужбина, щяха да ги купят от мен.

– Семейството помага ли Ви?

– Да, без жена ми и дъщеря ми съм за никъде. Те ми помагат много и с магазините и с документацията. Аз трябва постоянно да следя нещата в стопанството и ако трябва да се занимавам с документите ще настане пълен хаос. Работниците трябва да се следят постоянно, за мое съжаление.

– Какво искате да кажете на съпругата и на дъщеря си?

– Че адски много им благодаря! Ако не са те, няма да се занимавам изобщо с животни.

– Какво ще пожелаете на младите, които сега тръгват по Вашия път?

– Да се подготвят с търпение и  много упоритост! Това не е една сергия – да продадеш нещо и вечерта да се прибереш с пари. В говедовъдството, особено в млечното, понякога минават години, докато човек започне да печели, и то само ако прави нещата както трябва.

Назаем от narms.bg/в.Струма