Благоевградската бокс легенда отец Андон Шавулев: Най-важни са децата, говоря им за Бог, пазя ги от дрогата и алкохола

Отец Андон Шавулев иска да си направи спаринг с други попове

„На 72 години съм, но продължавам да се боксирам. Възрастта не ми пречи, нито постите, които правя като духовник. Но знаете ли, най-важно ми е да помагам на дечицата – на тези най-малките от 5 години до най-големите над 18 години.“

Това каза пред вестника най-възрастният шампион по бокс в расо – отец Андон Шавулев Свещеникът още е и треньор по бокс в клуб „Пирин“ в Благоевград, като работи и с много проблемни деца.

„При нас идват деца както от добри, така и от социално слаби семейства, сираци, при които агресията се натрупва. Виждаш как детето след втората година се смирява, това е човешка душа и си трябва работа. И да не искаш да се смириш, спортът те смирява“, казва отчето.

Голяма опора на свещеника боксьор в момента в залата е синът му Георги, който също е треньор. „И трите ми деца са се занимавали с бокс. Дъщеря ми Юлия като малка, сега работи и живее в София със семейството си. Другият ми син Васил също е правоспособен боксьор, но живее и работи в Англия, а жена ми е бивша джудистка“, казва свещеникът. Въпреки успехите обаче той не смята да прави внучките си боксьорки.

„Мила на Юлето не иска, а голямата Андреа е девети клас и учи за изпити“, смее се Шавулев.

„В клуба продължаваме да имаме шампиони от всякакви възрасти. Тренирал съм както момченца на 5 г., така и доста по-големи хора. Спортът е изключително средство за борба с агресията сред подрастващите. Това е големият вълнолом, който спира вълните на бедоносните чувства на агресията. А те се трупат у подрастващите по много причини. Боксът е най-големият буфер при укротяването на агресията“, изрази наблюдението си отецът.

За децата и юношите в трудна възраст Андон Шавулев е не само тренер, но и духовен настойник. С него възпитаниците му споделят болките си, а той не пести сили, за да им помогне. Знае личната история на всеки свой спортист.

Вече 45 години Шавулев тренира младежи в неравностойно положение и момчета от бившия дома за сираци. Негови възпитаници са донесли над 20 медала от европейски и републикански първенства.

„Много ми е тъжно, че затвориха дома за сираци. Имахме идея с един от кметовете да направим социален дом за тези деца, но нищо не се получи“, казва отецът. Негов идеал и човек, когото обожава, е американецът Джордж Формън.

„Винаги съм се възхищавал на успехите му в спорта, помага на всички и като човек. Иначе аз съм най-възрастният боксьор, но имам и други колеги, които също са боксьори – отец Георги от Асеновград, отец Николай Рангелов от Пловдивската епархия беше в „Тракия“. Мисля да си направим някой ден един спаринг по бокс с попове, ще е много забавно“, усмихва се отчето.

От българите Шавулев се възхищава на Кубрат и Тервел.

„Идваха и при нас тези сърцати момчета, големи българи. Няколко пъти преди правиха дарения на децата сираци, помагаха и на ринга“, казва Андон.

Освен службата в църквата и на боксовия ринг Шавулев се радва и на хобито си – трабантчетата.

„Ето и сега то ме чака отпред. Имаше едно време, в което две от децата от дома ми го задигнаха, ама после го върнаха“, смее се отец Дончо.

Откраднатата кола била открита изоставена, а след дълъг разговор с отеца момчетата влезли в правия път и после дори донесли куп златни медали. Често се случва свещеникът боксьор да помага на децата без родители не само със съвети и морална подкрепа, но и да заделя лични финанси, когато някой е изпаднал в тежка ситуация. Намира им работа, квартира, помага им в следването в университет или пък при преминаване в други боксови клубове, когато пораснат.

Не са ли рингът и олтарът взаимно изключващи се, е най-честият въпрос, който му задават. И едното, и другото са били негова мечта от най-ранна възраст.

Андон Шавулев е роден в мелнишкото село Лозеница, а любовта му към бокса е още от гимназията в Станке Димитров. В същото време не пропуска църковна служба като дете, на която редовно го водят баба му, дядо му и родителите. Хем искал да тренира бокс, хем да учи в духовната академия, хем да стане моряк. След казармата тръгва към Варна, за да работи на кораб и да пътува по света. Семейството му било неблагонадеждно и заради това ставал само за докер. Но започва тренировки в една от най-добрите боксови школи у нас по онова време – варненската. През 1974 г. стига до духовната академия в София. След завършването се връща в Сандански и започва да тренира боксьори към спортен клуб „Вихрен“. Андон Шавулев е първият треньор на известния български боксьор Марин Чонгов, който става претендент за световната титла по кикбокс. За 2 г. завършва треньорска школа във ВИФ, а през 1991 г. е ръкоположен за свещеник. Две години по-късно идва със семейството си в Благоевград и продължава да съвместява службата в храма с тренировките.

Преди години отецът поднесе поредната изненада на всички, които го обичат. Разкри душата си в стихосбирката „Акварел“. Дъщеря му намерила негови творби от младежките години. Тя и Румен Леонидов тайничко пуснали книгата за печат, а накрая му я поднесли като изненада.