БЛАГОЕВГРАДЧАНИН ЛЕЖАЛ В МАКЕДОНСКИ ЗАТВОР: Моят живот отиде, моят живот пропадна, всичко отиде по дяволите

Строителният работник Румен Ангелов Барбутов от Благоевград разказа своята шокираща история пред камерата на Нова Тв.

46-годишният мъж е лежал в затвор в Македония 2 години и 6 месеца, в момента е в Бобовдолския затвор, където доизлежава присъдата си. Ето какво разказа той: Работех  на АМ „Струма“, на моста на Бобошево. На 25 март 2014 г. бях заловен близо до границата с Македония от македонски полицаи, които бяха навлезли въоръжени на наша територия, скочиха върху мене, пребиха ме, завързаха ме с белезници за крака и ръце и ме привлякоха в Македония. Не ме прекараха през граница, а през зелена граница, постоянно повтаряха : „Кажи къде са чантите, кажи къде са чантите“.

Всичко това се случва на няколко километра от българско село, където приятел на Румен има вила. По-рано камерите на македонците са засекли двама с чанти, които да пресичат границата. Оказват се македонци, които също са заловени. Идват и български полицаи, саковете обаче ги няма. След два часа търсене в гората полицаите се върнали със сакове. Тогава българският полицай казал на Румен: Сега загази, тия сакове са пълни с кокаин.

Македонските полицаи пък го нарекли трафикант на хероин. Тогава всички започнали да правят клипчета с окованите с белезници трима задържани. След „фотосесията“ македонските униформени предали Румен на български полицай, но той им казал: Вземете го, вземете всичко и саковете с тревата.

Обясних, че македонските полицаи са влезли въоръжени на наша територия, на камерите ясно се вижда, че двамата македонци носят саковете, разказва Румен.

Македонските полицаи изкараха, че сме обучена група. Качиха ме в един джип, като продължаваха да ме бият, допълни той. Всичко ми се струваше нереално…

Започнаха да ме разпитват, питаха ме какво шпионирам по границата, наричаха ме български еничарин. Те имат специално отношение към хората от Благоевград, от Пиринска Македония.

Питаха ме как така добре говоря техния език, а аз им отговорих, че с този диалект съм израснал от дете. Това беше моя голяма грешка, защото тогава започнаха страшни побоища. Защото съм нарекъл македонския български диалект.

Обвиняваха ме, че българите сме им откраднали историята, откраднали сме им Кирил и Методий, Самуил, азбуката. Побоищата бяха страшни, бой по петите, бой по ребрата, електрошок – мокреха ми ръката и ме третираха с електрошока.

Накрая получих документ, че съм осъден на 6 години за притежание и разпространение на наркотици. Пращаха ми преводачка, а тя казваше: Румене, това е Македония, няма да се измъкнеш.

Знаеха, че България няма да ми помогне, няма да се намеси. 2 години и 6 месеца изкарах в Македония.

Македонците не ни признават за народ. Вкараха ме в програма за ремакедонизация. В Македония на хора с българско самосъзнание им се измислят престъпления и присъди.

В тази програма за ремакедонизация се говори най-лошо за България.

Надявах се, че като се прибера в България ще ме пуснат. Случи се съвсем обратното. Македонците ме предадоха на българите без белезници, а българските полицаи ме оковаха.

Моят живот си отиде, моят живот пропадна, почти не виждам, изкриви ми се физиономията, главата, искам само да ме освободят предсрочно и да се прибера у дома, заключи Румен.

През цялото време българската държава е знаела, че в македонски затвор има българин от Благоевград, на който му се обяснява, че е македонец, че е бит, пускан му е електрошок.