Благоевградчани с петиция до синода и НИНКН искат разрешение за реставрация на храма-Въведение Богородично

^{Отец А. Шавулев си спомни, че за последно през 1998 г. е правено почистване на олтара и саждите от тавана, но стенописите не са пипани}

^{Петиция събира подписи в интернет с искане Светият синод и НИНКН да разрешат реставрация на най-голямата църква в Благоевград „Въведение Богородично“. Инициатори са семейства, живеещи във и около района на кв. „Вароша“, където е позиционирана църквата, а поводът е, че през следващата година катедралният храм ще чества 180 години от освещаването си.}

^{Иконите са до такава степен опушени от свещи и печката на твърдо гориво, че на места дори не личат. Освен това по стените има влага и мухъл, резултат от подпочвените води и необходимостта от нов дренаж, тъй като старият е на половин век и отдавна вече не функционира. За последно стенописите са реставрирани преди близо 50 години.}

Председателят на църковното настоятелство отец Андон Шавулев си спомни, че през 1998 г. е направено почистване на олтара и саждите на тавана, но стенописите не са пипани. Много бързо обаче стените добили стария си опушен вид, защото в храма липсва елементарна вентилация.

„В резултат на горенето на нефтените деривати,  наречени „църковни свещи“, към настоящия момент църквата има вид на манастирска магерница. Стенописите, които са уникални, въобще не личат! Така ако продължава, напълно е възможно да не могат да се почистят и ще бъдат загубени завинаги! Да не говорим за това какви отровни дим и сажди хвърчат в храма на неделните служби и на големи празници!“, описват авторите на петицията.

Те припомнят, че още преди десетина години 70 миряни от Благоевград изпратили тревожно писмо до Неврокопски митрополит Серафим за състоянието на храма и с искане да се вземат спешни мерки за спасяването му, но до момента няма отговор. В писмото те настоявали митрополията да се погрижи и за бившата резиденция на владиката над стадиона, която е в също толкова трагично състояние като църквата.

Реставрацията на храм „Въведение Богородично” всъщност трябва да стане по специален ред, защото той е национален паметник на културата и там един пирон не може да бъде забит без разрешението на Националния институт за недвижимо културно наследство. Затова освен до Светия синод петицията ще бъде изпратена на тазгодишния храмов празник, който се отбелязва на 21 ноември, и до Министерството на културата и НИНКН, пише в. Струма

Историята на църквата е доста любопитна и всъщност малцина са запознати с нея. На това място, преди да бъде издигната тя, е имало малък храм, в който е живял самотен монах. Там е основано първото килийно училище в града. То е било духовно-просветен център за населението на Горна Джумая. Преподаватели в училището са били духовници от Рилския манастир и от други религиозни средища. С модернизацията на Османската империя жителите на Горна Джумая изпитали потребност от нов храм за духовните си нужди. През 1838 г. те изпратили молба до Великата порта на Османската империя да им разреши построяването на църква. Строежът започнал през 1840 г. с доброволни дарения и труд на горноджумайци. Изгражда се до 1844 г. от майсторите Доне и Христо от с. Стоймирово, Малешевско. Работата над стенописите в откритата галерия продължава през 1889 г. Те са дело на майстори от Банската школа.

През 1850 г. в двора на църквата е построена училищна сграда, която изгаря. На нейно място през 1881 г. е изградено ново триетажно училище, което днес не съществува. През 40-те години на миналия век братството на църквата открива приют за стари хора и нощен подслон към храма, в който временно да се приютяват останали без покрив хора. През социализма обаче държавата откъсва приюта от църквата.

Пред църквата „Въведение Богородично“ е погребан митрополит Борис Неврокопски, а в двора на храма е гробът и на митрополит Пимен Неврокопски.