Благоевградчани питат: Защо археологическият обект край Покровник 6-и месец е заключен?
Шести месец разкопките край благоевградското село Покровник са под ключ и никой няма достъп до тях. Обектът, който преди две години предизвика силни емоции, взривени до гражданско негодувание и протести срещу унищожаването им заради строителството на АМ „Струма“, в момента е пуст, за охраната на обекта се грижат единствено пазачи от строителната фирма.
„Охраняваме района от първата копка досега“, обясни гардът Кирил Благоев, който бе на смяна. На въпрос дали отключва портите при посещения на групи, пазачът призна: „Имат хората интерес“, най-често в почивните дни идват, любопитни да разгледат разкопките, и обикалят около оградата да видят колкото могат през нея. До момента не се пускат посетители зад оградата. За денонощната охрана на обекта „Грома Холд“ осигурява заплатите на трима души. Гардовете са принудени да посядат в колите си, защото наоколо няма кабина или друго подходящо място. Всеки ден е за последно и затова не е изграден охранителен пункт“, обясни охранителят К. Благоев.
"Археологическите работи приключиха на 15-16 септември. След това строителите имаха още малко довършителни дейности по оградата и мисля, че свършиха към октомври. Оттогава досега, вече 6-и месец, обектът е под ключ, без достъп“, разказа Симеон Драганчев, който бе бригадир на работниците в обекта. „В момента археологическият парк се води към Министерство на културата, фирма „Грома Холд“ осигурява охраната, защото тя бе изпълнител на строителния обект. На практика не е редно сега тази фирма да отделя ресурс за разкопките, но го прави, предполагам, на добра воля. Община Благоевград няма отношение към разкопките на този етап, тъй като стопанисването им не е прехвърлено от Министерство на културата. За да се социализира това място, са нужни още доста средства. Има възможност да се кандидатства за европейско финансиране чрез проект например по Програмата за трансгранично сътрудничество с Гърция или Македония, за да се направят в района магазинчета, охранителен пункт, музей, санитарни възли, да се прекара ток и вода и разкопките, за които се похарчиха доста пари, да се посещават и да започнат да носят приходи. За да се случи това обаче, археологическият парк трябва да се прехвърли за стопанисване на община Благоевград (което още не е направено) и общината да предприеме стъпки за търсене на финансиране чрез проект. Ако това не се направи, се губи целият смисъл от протестите и усилията за консервация на обекта“, смята С. Драганчев и допълва, че според него проектното финансиране е най-изгодният за общината вариант на този етап.
Съхраняването на разкопките край Покровник предизвика преди 2 години сериозна обществена реакция, създаде се инициативен комитет под мотото „Спаси Скаптопара“ заради предположенията, че намерените артефакти са от древния град, в района на който е днешен Благоевград.
Председателят на Инициативния комитет Лазар Андреев припомни, че социализацията на археологическия парк бе сред основните искания, поставени пред АПИ и Министерство на културата. „На тези срещи имаше поети ангажименти. Едно от основните ни искания наред със запазване на разкопките на място бе за лесен достъп към тях от магистралата. На една от срещите Дончо Атанасов заяви, че това не може да стане, но на друга Глосов, който тогава бе шеф на АПИ, декларира, че има как да стане. Предложихме вариант за вход откъм детелината преди с. Зелен дол. Проучихме и се оказа, че там има общински терен, удобен за нужната инфраструктура, като с паркинги, тоалетни, място за магазини и почивка. Проблемът е с включването оттам в магистралата, както и за вход-изход към обекта от посока Кулата-София. Но смятаме, че варианти може да се намерят, ако се търсят“, коментира Лазар Андреев.
Според него не става дума за мащабно строителство и вероятно община Благоевград, ако археологическият парк й бъде даден за стопанисване, би могла да го финансира, а печалбите от входните такси бързо ще избият вложенията.
„Този обект в момента е абсолютно недостъпен, няма ток, вода, тоалетни и аз като туроператор дори да искам, не мога да отведа групи там“, коментира и Здравка Чимева, която бе сред най-активните в Инициативния комитет за спасението на Скаптопара. Тя също е на мнение, че вариантът да се социализира археологическият парк е чрез еврофинансиране.
„Преди 10 г. доста неправителствени организации се обединихме и подписахме меморандум за развитие на Благоевград като туристическа дестинация и за опазване на екологията в района. Подготвяме цялостен план-проект с конкретни стъпки, за да не се работи на парче, и до дни ще го внесем в общината“, заяви Здравка Чимева, като допълни, че дейността може да се стартира с направата на карта на археологическите разкопки в общината.
Идеен проект за социализиране на археологическото наследство на културата в община Благоевград вече е внесъл в кметството д-р Денис Исаев, уредник в отдел „Археология“, раздел „Античност“, в РИМ – Благоевград и председател на УС на сдружение с нестопанска цел „Нова България“. В него археологът предлага освен транспортен достъп до разкопките в района да се изгради детска площадка и парково пространство за удобство на родителите. Сред идеите му за развитие на парка е създаване на център по експериментална археология, който ще даде възможност публиката да изживее времената и събитията от древността, както и да се организират студентски практики с участието на университети от цялата страна, което пък може да осигури съфинансиране. Изграждане на работилница за изработване на сувенирни продукти от археологическия обект от самите посетители също е сред креативните предложения на Денис Исаев.
Над 3 млн. лв. даде АПИ за разкопките край с. Покровник, отделно още около 2 млн. лв. се отпуснаха за консервация на обекта.
В момента достъпът до разкопките е по черен път, който се отбива от основната пътна артерия на метри от входа за Вътрешна митница – Благоевград.
Бившият ръководител на бригада на разкопките Симеон Драганчев призна, че откакто е предал обекта, често наминава край района. „Зимата мина и сега, след половин година, се вижда, че обектът е извършен прекрасно, няма поражения от студовете. Казвам го, защото много хора по време на работата ни обвиняваха, че не работим добре и няма да издържи на времето. Ето, издържа“, показва той терена на парка и отбелязва, че намира за правилно пазачите да не пускат хора вътре: „Така е редно, на охранителите не им е работата да развеждат туристи“. И отбелязва, че спешно трябва да се помисли за поддръжката на района, защото през пролетта избуява тревата и най-малкото някой трябва да се погрижи да я коси периодично, а районът да се помита от време на време, защото дори да иска на доброволни начала, никой не може да влезе да го направи.в.Струма