Благоевградчани купуват най - скъпи храни
В София, Пловдив и Варна може да закупите най-евтините неща на съобразно качество, а в градове като Благоевград, Ловеч и Тетевен може да закупите същото качество доста по-скъпо. Това каза пред Kmeta.bg Владимир Иванов - председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища.
По думите му в малките градове, там където търговията е по-малко развита и с по-лоша логистика, цените са по-високи. Най-добрите цени може да се намерят в големите търговски центрове, където е най-сериозен конкурентният сблъсък и където са най-големи доходите.Там, където хората са по-бедни са по-високи цените за същото качество.
В който и магазин да влезете в България в повечето градове, качеството не се отличава много от магазините в страните с най-развитите икономики.
Иванов коментира последните данни и твърдения, че има огромен скок на цените на хранителните стоки у нас по време на пандемията. "Ако гледаме в номинално изражение, сегашните равнища са по-високи от тези през 2015 г., но са по-ниски от тези през 2014 г. В момента имаме по-евтини плодове и зеленчуци от 2014 г. По-ниски цени при доматите, лука, морковите. Цената, която се е променила по-осезаемо през последните 5 години е тази на месото. То е с по-висока цена в следствие на чумата, преместихме се с 3 лева, на нива от 6 лева на 9 лева. При млечните продукти има поскъпване с около 1 лев. "Потребителската кошница е на същата стойност както през 2020 г. Промяна има само при олиото с 22% или 2,60 лева на едро в следствие на сухата есен през 2020 г. и лошата реколта от слънчоглед", обясни той.
И допълни, че по отношение на рибата и яйцата последните 8 години почти сме без промяна.
"По отношение на доходите имаме нарастване със средно около 27% за 2018 и 2019 г. А цените са се променяли с 4%. Нищо рекордно няма. Гражданите си повишават покупателната спобосност", уточнява Иванов.
Председателят на ДКСБT е категоричен, че доходите изпреварват доста цените на храните. "Ако погледнем от средната работна заплата – ако през 2015 г. купувате 100 хляба, сега ще купите 150", даде за пример той.
На въпросите има ли засилено търсене на определени стоки в пандемията и какво най-много купува българинът, Владимир Иванов каза, че сме свидетели на свиващо се търсене. Имаме излишък почти във всичко в предлагането, жестока конкуренция и в същото време прибрано търсене. "Това води до натиск на цените и всички логистични проблеми, които се създадоха (повишени транспортни разходи) конкуренцията ги неутрализира и в много продукти имаме по-ниски цени в следствие на епидемията, а не по-високи. Вирусът стабилизира пазара на храните", отсече експертът.
По думите му хората предпочитат да пазаруват в големите супермаркети, както и предпочитат да купуват българско производство. "Свинското месо няколко пъти е драстично по-скъпо българското. Може да се намери испанско или германско на цена 6-7 лева, но хората купуват наше за цена между 9 и 11 лева. Или доста по-скъпата българска краставица се купува повече от доста по-евтината гръцка", заяви той.
Дали консумацията на алкохол се е повишила? Според Иванов епидемията не доведе до свръхконсумация, като нивата са като други години, цените също.
"Няма драстични цени, има оптимални цени, които са получени в следствие на взаимодействие между търсене и предлагане", заключи председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища.