Благоевград се слави с паметници и скулптурни композиции

Всеки град, било той български или не, се слави с паметниците си, така че няма как и Благоевград да остане по-назад. До скоро символ на града бе конят, чиято колесница бе открадната, предаде кореспондентът на БГНЕС от града.

Рокадата, след 25-годишна доминация на коня стана през лятото. На 24 май над Благоевград се извиси 33-метров кръст, чиято височина символизира Христовата възраст. На Свети Дух монумента на Заева поляна бе осветен от покойния вече Неврокопски митрополит Натанаил. Така кръстът измести като символ на града коня, посрещащ нещо като гаров семафор над Е-79 за влизащите в Благоевград от юг при жк "Струмско".

Конят, чиято колесница бе открадната преди години, е бил поставен някъде през 1987 година преди визитата на дипломатическия корпус в Благоевград. През "демокрацията" колесницата му е открадната, но конят оцелял. На посегателства бе подложен и най-новият символ на града - кръстът.

За два месеца районът около кръста бе ограбван два пъти. И в двата случая пострадаха осветителните тела. В първия случай бяха откраднати само едно, в началото на тези седмица - четири от петте. От общината се заканиха вече да не възстановяват откраднато, докато не се хванат злосторниците. Петте осветителни тела даваха един вид нивелация на светещия кръст нощем. Вече цяла седмица свети само най-дясното. До тук за Кръста и Коня.

Благоевград се слави и с други паметници или скулптурни композиции, някои от които са обект на шеги, предимно от старите граждани, наричащи себе си "джумалии".

Палката на "първенството" държи скулптурата на четиримата шишковци, "обитаващи" пространството от площада между театъра и сградата на РЗИ. Шишковците се приземиха в Благоевград пак по времето на дипломатическия корпус. Композицията се води от крачещ шишко, който в дясната си протегната ръка държи нещо подобно на факел, в лявата стиска нещо като кесия. До тук с движението и устрема - други двама седят с кръстосани по различен начин ръце. Четвъртият пък лежи. Благоевградските зевзеци веднага ги нарекоха "Братя М." В чест на благоевградска фамилия братя, известни с любовта си към кьорсофрите. За да не ги обидим, ще спестим фамилията им, но щом народът ги е нарекъл така, няма какво да кажем.

Пред Младежкия дом се възвисява паметникът на Македоно-одринското опълчение. Той е във формата на буквата "Т". Върху колоната лежи жена с протегната ръка. Тя ще да е повалената Майка България, сякаш призовава: "Натам вървете". Иначе паметникът е внушителен отвсякъде, както и да го погледнеш, полегнало въздействащ е.

От 9 май Благоевград се уреди и с Мемориал на помирението и свободата. На паметника пред банята има кръст, полумесец и звездата на Давид. Най-отгоре има орел с разперени криле. Открит бе в присъствието на посланика на Израел у нас негово превъзходителство Шаул Камиса Раз.

Преди свободата, върху колоната имаше бюст на комунистически функционер. Дали той бе Владимир Поптомов или Иван Илиев, вече не си спомням. Пък и няма значение. Дано историята ги помни.

Героите-партизани "обитават" Братската могила при Ловния дом над Благоевград. Там самотна и забравена стои Веса Бараковска. Там, на Братската могила вече никой не ходи. Пак покрай корпуса Благоевград изгуби композицията на ослепените самуилови войници. Те стояха вляво от Младежкия дом. Предизвикваха толкова състрадание, че благоевградските зевзеци веднага им лепнаха име: "Бистричани чакат рейса за селото". По простата причина, че там бе първата спирка на автобуса за едноименното село над Благоевград.

Между Общината и Драматичния театър от десетки години е паметникът на Димитър Благоев - патрона на Благоевград, носещ неговото име, а имаше вероятност градът да си върне старото име Горна Джумая. Така както Станке Димитров стана Дупница. Горна Джумая означава Горен пазар, нещо като Пазарджик. /БГНЕС