Благодатният огън тръгва по света на Велика събота

Страстната събота или Великата събота е денят от Страстната седмица, непосредствено след Разпети петък и преди Великден. На този ден се отбелязва престоя на тялото на Исус Христос в неговия гроб и свързаното с него Съшествие в ада.

Според българските обичай това е вторият ден, в който е разрешено боядисването на яйца и разточването на козунаци.

Църквата позволява и ходенето на гробища, където жените поливат и прекадяват. Раздават се боядисани яйца и обредни хлябове. Традицията идва от Библията, където майката на Иисус Христос Св. Богородица оплаква тялото на Сина си именно на този ден. Тленните останки са свалени от кръста и пренесени далеч от Голгота в Йосифовата градина, където са положени в каменна пещера, пред която е поставена стража. Фарасеите се страхували от предсказанието на Иисус, според което Той ще възкръсне на третия ден.

Църковното богослужение на Велика събота започва рано през деня и продължава до самия му край. Така съботните песнопения се сливат с тези за Възкресение.

Малко преди полунощ свещенникът отслужва песнопение, което завършва с думите: „Христос Възкресе!” и възвестяването на светлия празник. Миряните отговарят на поздрава: „Воистина Воскресе!”. По традиция Възкресението се обявява три пъти и е последвано от трикратно обикаляне на храма със запалена свещ в ръка. Следва разменяне на боядисани яйца и козунаци.