Благодатният огън, чудо или трик...

 

Какви са легендите около появата му на Божи гроб всяка Велика събота

Чудо, трик, мит или лъжа е появата на Благодатния огън всяка Велика събота на Божи гроб? Този въпрос си задават мнозина. Твърди се, че огънят има небесен произход, а в първите минути пламъкът му не изгаря тъканите и не излъчва топлина. Той слиза при вярващите в Йерусалим винаги в деня преди Великден.

 

Наричан още Свещен огън, той е запален по свръхестествен начин според православните християни. Това става всяка година в храм „Възкресение Христово“, който е построен точно върху Божи гроб. Православните християни твърдят още, че слизането на Благодатния огън е чудо. Огънят възниква над Божи гроб като стълб от синя светлина, от който патриархът запалва свещи. Понякога спонтанно се запалват свещите и лампите около църквата. Патриархът изнася огъня пред църквата, откъдето вярващите го разнасят, а в някои случаи бива пренасян със специални самолети до по-далечни православни страни като България и Гърция.

Снимка: gettyimages

Как се случва чудото?

Православният патриарх Диодор разказва какво всъщност се случва в светата обител. „Влизам в гроба и коленича със свещен страх пред мястото, където Христос е лежал след смъртта Си и където е възкръснал от мъртвите. Намирам път през тъмнината към вътрешната камера, в която падам на колене. Чудо Божие. В определен момент светлината се издига и образува колона, в която огънят е от различно естество. Тук казвам определени молитви, които са ни предадени през вековете, и след като ги произнеса, зачаквам. Понякога може да изчакам няколко минути, но обикновено чудото се случва веднага след като съм казал молитвите. От сърцевината на самия камък, върху който е лежал Исус, се излива неопределена светлина. Обикновено е със син оттенък, но цветът може да се променя и да придобива различни нюанси. Не може да се опише с човешки думи. Светлината се издига от камъка така, както мъглата може да се издигне от езеро - почти изглежда така, сякаш камъкът е покрит с влажен облак, но е светъл. Тази светлина всяка година се държи по различен начин. Понякога покрива само камъка, а друг път дава светлина на целия гроб, така че хората, които стоят пред гроба и погледнат в него, ще го видят изпълнен със светлина. Светлината не изгаря - никога не ми е изгаряла брадата през всичките шестнадесет години, откакто съм патриарх в Йерусалим и получавам Свещения огън. Светлината е с различна консистенция от нормалния огън, който гори в маслена лампа. В определен момент светлината се издига и образува колона, в която огънят е с различна природа, така че мога да запаля свещите си от нея. Когато по този начин получа пламъка на свещите си, излизам и давам огъня първо на арменския патриарх, а след това на коптския. След това давам пламъка на всички хора, които присъстват в Църквата”, споделя свещеникът.

Какво се случва в пещерата с Господния гроб разказва самият йерусалимски патриарх. „Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут”, казва той.

Снимка: gettyimages

Кои са най-ранните сведения за Благодатния огън?

Първият писмен разказ за Свещения огън датира от четвърти век, но автори пишат за събития, случили се още през първи век. Йоан Дамаскин и Григорий Нисийски разказват как апостол Петър видял Светата светлина в Гроба Господен след възкресението на Христос.

Руският игумен Даниил в своя пътепис, написан през 1106-07 г., представя „Чудото на Светата светлина“ и церемониите, които го рамкират, по много подробен начин. Той припомня как патриархът влиза в параклиса на Гроба Господен (Анастасис) с две свещи. Патриархът коленичи пред камъка, на който е бил положен Христос след смъртта си, и казва определени молитви, при което се случва чудото. От сърцевината на камъка излиза светлина - синя, неопределена светлина, която след известно време запалва незапалени маслени лампи, както и двете свещи на патриарха. Тази светлина е „Свещеният огън“ и се разпространява до всички хора, присъстващи в църквата. Церемонията около „Чудото на Свещения огън“ може би е най-старата непрекъсната християнска церемония в света. Източници припомнят това вдъхващо страхопочитание събитие от IV в. от н.е. чак до наши дни. От тези източници става ясно, че чудото се е празнувало на едно и също място, в един и същи празничен ден и в една и съща литургична рамка през всичките тези векове.

Снимка: gettyimages

Мерки за сигурност

Оттогава досега всеки път в навечерието на Велика събота загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено запалително вещество на територията му, а след това запечатват входа на параклиса. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане - 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.

Снимка: gettyimages

Изключения

Всеки път, когато хетеродоксалните са се опитвали да получат Свещения огън, те са се проваляли. Известни са три такива опита. Два от тях се случват през XII век, когато свещеници от Римската църква се опитват да изтласкат Православната църква, но по собственото им признание те завършват с Божие наказание. Но най-чудотворното събитие се случило през 1579 г., годината, в която Бог ясно засвидетелствал на кого единствено може да бъде дадено Неговото чудо.

Веднъж арменците платили на турците, които тогава окупирали Светите земи, за да получат разрешение техният патриарх да влезе в Гроба Господен. Православният патриарх стоял опечален със своето паство на изхода на църквата, близо до лявата колона, когато Светата светлина разцепила тази колона вертикално и проблеснала близо до него. Мюсюлманският мюезин, наречен Туном, който видял чудотворното събитие от съседната джамия, веднага изоставил мюсюлманската религия и станал православен християнин.

Това събитие се случило по времето на султан Мурад IV, когато патриарх на Йерусалим бил Софроний IV. Турските войни застанали на стената на една сграда в близост до портата и светкавично ударили колоната. Когато видял това поразително чудо, той извикал, че Христос е истински Бог, и скочил от височина около десет метра. Султанът обаче не загинал, защото камъните под него станали меки като восък и върху тях останал отпечатъкът му. Турците се опитали да изстържат тези отпечатъци, но не успели да ги унищожат, така че те остават като доказателства.