Бизнесменът Петър Байкушев: Не мога да се примиря, че Благоевград от най-красивия град се превърна в най-западналия

Цените на новите жилища  в Благоевград са се увеличили между 5 и 10% от началото на 2021 г. Причината за поскъпването е голямото търсене на имотния пазар, основно през второто тримесечие на годината, когато брокерите отбелязаха ръст от 40%. Най-голямо е увеличението на цените при двустайни и тристайни апартаменти ново строителство в център и широк център с около 10-12%. При парцелите за индивидуално жилищно застрояване цените са скочили 5-8%, а при двустайни и тристайни апартаменти старо строителство в център и широк център, както и на санирани панелни жилища в кварталите – около 5%. По-значителното изменение в единичните цени на новото строителство е продиктувано не само от високия интерес към този тип имоти, но и от изменението на цените на строителните материали. Част от предприемачите отложиха стартирането на проектите си, изчаквайки стабилизиране на цените на строителните материали, за да могат да калкулират по-безрисково цени за продажба на бъдещите обекти.

За ситуацията в строителния бранш разговаряме с предприемача Петър Байкушев, който е с 50-годишен трудов стаж, а допреди година беше председател на Камарата на строителите в Благоевград.

– Г-н Байкушев, пред какви проблеми се изправи строителният бранш в тази пандемична година?

– Строителството не прави изключение от обществено-политическия живот. Пандемията се отрази много сериозно върху строителния процес – намаляха инвестициите и възможностите на пазара. Кризата не се усеща толкова силно само в столицата, където е концентриран икономическият живот в държавата и има нужда от апартаменти. В Благоевград обаче интересът към жилищното строителство е понижен.

– В същото време забелязваме, че се строят нови жилищни сгради.

– Строят се, но цената на строителните материали скочи, някои се увеличиха 200 пъти, което оказва много сериозно влияние на пазара. Производителите на строителни материали казват, че увеличението се дължи на скока на енергоносителите – на газта и тока. Аз обаче не мога да си дам обяснение как някои строителни материали се покачват 200-300 пъти. Цимент, интертни материали, стиропор, хидроизолации – всичко е нагоре. Това се отразява много сериозно на крайния строителен продукт – цените на жилищата се покачват. Всичко се покачва – цената на хляба, на основните хранителни продукти… Това е тенденция в цяла България, но в същото време доходите на хората не растат. Така никога няма да стигнем развитите държави.

– Каква е ситуацията в Благоевград?

– Процесът в Благоевград е негативен. От най-красивия град ние се превърнахме в най-западналия, с което не мога да се примиря. Градове като Монтана, Враца и Плевен ни задминаха с 200, както се казва. Крайно време е хората, които отговарят за управлението на града, да се вземат в ръце и да направят нещо за подобряване на инфраструктурата. Ако се огледаме, ще видим, че в момента сме затрупани от шума. Листата не могат да почистят, което е най-елементарно. Изпочупени плочки. Има ли една зелена площ, един парк, който отговаря на европейските изисквания? Тук сме в 19-и век. Аз съм обиколил много държави, а дори в най-западналата не е така. Посочете ми една улица в Благоевград, която се равнява на една улица в Брюксел! Примерът е много фрапиращ, но нали се стремим да догоним тези държави. От гарата до хотел „Ален мак“ са 500 м – прекрасен булевард. Какво пречи да направим поне една улица като в Страсбург, Амстердам?

– Но нали някои улици в Благоевград бяха ремонтирани с европейско финансиране по спечелени проекти, а впоследствие бяха наложени финансови корекции за сметка на общината. На какво се дължи това?

– Аз не съм в кухнята на общината, но това, което чувам, е, че няма пари. Това го слушам години наред. Как така община с над 80 млн. лв. бюджет да няма пари? Ами да се намерят!

– Има ли корупционна среда при обществените поръчки?

– Корупционна среда може да има във всяка една сфера на икономическия живот. Ако всичко се прави по правилата, ако има инвестиции, корупцията ще бъде ограничена. Този град се нуждае от тотална смяна на инфраструктурата. 80% от тръбите на ВиК са азбестово-циментови. В момента извършвам ремонт на две улици. Копая и виждам, че няма канализация, няма тръби. Трябва промяна на цялата подземна инфраструктура, а за надземната да не говорим. Изключвам поддръжката на площада при общината.

– Дори и след ремонта на площадното пространство обаче се появиха дефекти и пробойни.

– Да си поемат отговорност тези, които са го правили. В общината най-добре знаят има ли проблеми, кой трябва да ги отстрани, за да не се допуска ремонт на ремонта. Аз не знам, защото не съм участвал.

– Има ли партньорство между общината и Камарата на строителите? Търсят ли ви като експерти?

– Много трудна е комуникацията не само на общинско, но и на областно и национално ниво с държавната управа. Камарата на строителите не може да намери място, въпреки че направихме доста усилия за влизане в контакти с кметове на общини, да даваме предложения относно обществените поръчки, за строителни фирми… нямаме тази тежест. Въпреки че по закон фирма, която не е участва в Камарата на строителите, няма право да участва в обществени поръчки.

– Има ли такива случаи?

– Има, да. Това е проблемът. Все още сивият сектор преобладава в строителството. Не се намери решение и органи, които да спрат този процес. Всичко това удря върху лоялните фирми и постепенно те стигат до ситуация, в която едва ли не са принудени да нарушават закона. 

– Това положение не води ли до фалити в строителния бранш?

– За съжаление натам вървят нещата. Много колеги са изправени пред варианта да спуснат кепенците или пък да минат в сивия сектор.

– Има ли все пак светлина в тунела и някакъв оптимизъм?

– Оптимизмът идва от хората, които управляват държавата. Да се даде заявка, че нещата ще тръгнат в правилната посока, да се представи програма и да се предприемат конкретни действия. Рано или късно ние трябва да се изравним с държавите, членки на ЕС.

– От началото на демократичните промени преди 30 г. Вие винаги сте бил с активна гражданска позиция и участие в политическия живот. Как оценявате днешната политическа ситуация?

– От 1990 г. насам винаги съм бил оптимист, че нещата в държавата ще се оправят. Но в много случаи песимизмът започна да надделява. Днешната ситуация е уникална. В такава не сме били. Да видим дали нещата ще се променят. Дано е дошло времето, в което България ще тръгне напред.

Знаете ли, че британски учени са направили изследване, че най-хубавата земя, богата на хумус, е българската. Тук се раждат прекрасни плодове и зеленчуци, несравними по вкус с онези, които внасяме от Гърция и Турция. За съжаление ние не можем да произвеждаме толкова, че да задоволим потреблението в страната, и внасяме боклуци. Затова сме на първо място по заболявания. Ако по всичко друго сме на опашката, по болести сме първенци. От най-здравата нация се превърнахме в най-болната. Това е парадоксът.

Аз съм 70-годишен, с 50 години трудов стаж. Сега е ред на младите да се заемат с управлението и да оправят нещата. Аз мога да бъда полезен със съвети, ако ми потърсят. България е малка държава, населението е колкото в един квартал на Истанбул. Просто трябва едно разумно управление – с млади, образовани хора, а старите да минат на заден план.в.Струма БЕТИНА АПОСТОЛОВА