Бивша затворничка от Сандански с потресаващ разказ пред съда от пребиваването си в Сливенския затвор
Бивша затворничка от Сандански, осъждана за измама, съди държавата за 20 000 лв. Това е обезщетението, за което Мария Т. претендира заради жестоко, нечовешко и унизително отношение спрямо нея в женския затвор в Сливен. Делото е заведено в Административен съд – Благоевград по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
В исковата си молба тя предявява два съединени иска за обезщетения по 10 000 лв. за неимуществени вреди – единият за времето, през което била с мярка „задържане под стража“ от 1 година и 5 месеца, а другият – за 5 месеца, през които изтърпявала присъдата си в Сливенския затвор. Мария Т. твърди, че всичките душевни болки, които изпитала, са заради незаконосъобразните действия на служителите на затвора, които многократно я обискирали, включително и интимните й части, по начин, унижаващ човешкото й достойнство. Обискът на интимните й части не бил извършван от медицинско лице, не се използвал и скенер за обискиране, като тя била карана да показва интимните си части на показ, което за нея било унизително и предизвикало негативни преживявания и жестоко душевно страдание, водещо да претърпени неимуществени вреди.
В хода на делото са разпитани като свидетели две бивши затворнички. Едната била софийска адвокатка, осъдена за документна измама, която спала легло до легло с Мария и по време на двата периода била в един отряд с нея. По отношение на обиските обяснила, че се отваряли саковете, правела се проверка на дрехите една по една по списък, включително пастата за зъби. Лишените от свобода били събличани голи и карани да си свалят гащите и да клякат. Обиските ги правели надзирателките, като никога не присъствали медицински лица при обиск. Свидетелката лично правила много скандали за това, защото била юрист по професия. Двете свидетелки по делото твърдят, че лично наблюдавали обиски и на Мария.
Имало случаи, когато надзирателите заплашват с докладна, че няма да пуснат лицето на дело, ако не се подложи на обиск, или ще му се наложи наказание. При отиване на закуска и на вечеря винаги имало извършване на обиск чрез опипване на цялото тяло от горе до долу. Надзирателят стоял на вратата на стола, всички влизали един по един и той ги опипвал за забранени вещи.
Според мисленето на служителите в затвора в Сливен хлябът бил забранена вещ. Затова при излизане от стола се бъркало в сутиените, за да не би да се изнася хляб, или между краката, включително и на по-интимни места, в чорапите, защото наистина имало жени, които нямат приходи да си купят нещо от лавката и разчитат да си изнесат 2-3 филии хляб. Когато бъркането било през блузата, обискирането ставало по доста унизителен начин – с мачкане на гърдите, за да се провери дали някаква твърда част няма да се напипа.
И при първия, и при втория си престой в затвора в Сливен Мария работела в шивашкия цех към него и след всеки обиск се чувствала стресирана и потисната, ходила разплакана на медицински прегледи, където й давали валериан. Медицински лица правили обиски само когато се търсели наркотици.
В мъжките затвори обиските се правели с детектори, а не ръчно, с опипване.
Две от надзирателките в затвора, които са разпитани по делегация в Районен съд – Сливен, твърдят, че не си спомнят да са правили обиск на Мария, но при съмнение за нещо скрито в тялото на затворничка винаги се викал лекар, а констатациите от прегледа отразявали в дневник.
При анализа на писмените и гласни доказателства съдията по делото кредитира показанията на двете бивши затворнички. В крайната си преценка той отхърля иска от 10 000 лв. за периода, през който ищцата е била в ареста с мярка на съда, заради изтекла давност. По отношение на втория иск, който е пак за 10 000 лв. – моралните вреди при престоя в затвора, съдията счита, че справедливото обезщетение е 700 лв. Това е крайното обезщетение, което е присъдено от Административен съд – Благоевград на ищцата. Решението подлежи на обжалване пред ВАС.
Това не е първото дело на Мария Т. срещу ГДИН, тъй като преди две години тя ги е съдила за унизителни условия в килията в Сливенския затвор. Тогава е искала обезщетение от 15 000 лв., като Административен съд – Благоевград е присъдил 350 лв.