Бивш съдия хвърли огромна бомба за първия голям мач на Бербатов, свързан със заплахи от Георги Илиев и Илия Павлов!
Бившият футболен съдия Петър Янински върна лентата към сезон 1998/1999 година, когато ЦСКА спечели Купата на България. Янински е арбитър на напечения полуфинален реванш в турнира между тогавашния Левски (Кюстендил) и армейците, завършил 2:2 на стадион "Осогово". Попаденията за "червените" вкарват в последните минути Димитър Бербатов и Стилиян Петров, като двамата се превръщат в герои и се хвърлят в публиката на ЦСКА от радост.
"Най-тежкият ми мач беше полуфинала-реванш за Купата Левски (Кюстендил) - ЦСКА на "Осогово" през пролетта на 1999 г. Ситуацията беше много напечена. Мачът в Кюстендил беше много важен и взривоопасен. Първата среща на "Армията" ЦСКА бе спечелил с 1:0. От едната страна беше Георги Илиев, а от другата Илия Павлов.
Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)
Илия Павлов
Преди реванша в Кюстендил напрежението бе голямо. Още повече, че месец по-рано, на Великден, на двубоя за първенство между Левски (Кюстендил) и ЦСКА на "Осогово" стана един бой. Мутри биха играчите на ЦСКА и срещата бе прекратена. Повериха реванша за Купата на мен. Аз имах цех за макаронени изделия тогава. Ден преди мача дойде една мутра, човек на Гошо Илиев, работеше и в БФС. Каза ми: Янински, искаш ли да ходим да обядваме. Заявих му: Нямам нищо против.
Оттам обаче той ме заведе в офиса на Георги Илиев във "ВАИ Холдинг", който се намираше на Горнобански път. Три месеца преди това бях свирил Добруджа - Левски (Кюстендил) в Добрич и домакините спечелиха с 1:0. Жоро Илиев ми вика: Янински, не съм много доволен от свиренето ти в Добрич. Казвам му: Защо, г-н Илиев, свирех по съвест, по правилата... А той ми вика: Ако така свириш и утре срещу ЦСКА..., играем за по 15 хиляди марки на човек, и ако загубим, ще ти е много тежък живота. Нищо не казах и си излязох.
Когато излизам при секретарката му, където ме чакаха мутрите да ме изведат, гледам един от най-важните министри тогава чака да влезе при Георги Илиев. Може да си представите за какви големи игри става въпрос. Мутрата ме повежда навън и вика: Ще обядваме ли? Казах му: Не, я ме остави в цеха ми.
Аз малко притеснен викам на една от работничките: Дай да те водя да пием по една водка в пицария "Лъки", до Първо районно беше. Тъкмо сядам на масата и ми звъни Петър Миладинов. Той беше в ЦСКА тогава. Вика ми: "Знаем я пицарията, сега ще дойдем, с един човек". Влизат Миладинов и един мъж два метра висок. Сяда срещу мен този едрия мъж и ми заявява: Аз съм шеф на охраната на Илия Павлов. И ме пита: Ти какво свириш утре? Изтърси го все едно сме на пазара "Георги Кирков" и си продаваме домати.
Аз му отговорих: Свиря Левски (Кюстендил) - ЦСКА за Купата. Той продължава: Кой трябва да бие? Отговарям: Който вкара повече голове. Едрият обаче продължава: "Ти май нещо се майтапиш с мен. Да знаеш че, ако ЦСКА отпадне, животът ти ще стане труден". А при всички положения един отпада, а аз притиснат в ъгъла от две места. За парите изобщо не съм мислил. По онова време да вземеш пари от мутра после връщаш десет пъти.
На стадиона над 10 000 души. Идва Илия Павлов на централната трибуна и Георги Илиев веднага разпореди: Този го махнете, изобщо няма да сяда тук. И Павлов гледа двубоя накъде встрани. Велбъжд поведе 1:0, после отменихме един гол на ЦСКА от засада. Пената обаче акълия. Усетил, че двама-трима от неговите футболисти не играят както трябва и ги смени в средата на второто полувреме. А преди това към 60-ата минута давам дузпа за Велбъжд, моя дузпа - съдийска. Може да се даде, а може и да не се даде. Става 2:0.
Но след 75-ата минута домакините започнаха да изнемогват. Те играеха на изкуствени засади. По едно време викам на Георги Петров, който беше вътрешен халф на Левски, нещо не се движите както трябва. А той: Бате Пепи, дадоха ни някакви витамини и сега всичко ни е влязло в краката и не може да се движим. А те борците кой знае какво са им дали.
Младите в ЦСКА се възползваха от това и в 85-ата минута Бербатов след едно двойно вкара гол и то всичко вече беше ясно. Накрая и Стилиян Петров от фаул направи 2:2. По време на мача Илиян Стоянов и Румен Христов се биха почти до кръв през цялото време - дърпане, скубане. Викам си, как ще ги гоня, ще си навлека беля, и само им се карах.
Прибрах се след мача в София и ми звъни мутрата на Георги Илиев и ми каза: Да знаеш, ти ще живееш, ние нямаме проблеми с теб, но сменихме Паро Никодимов. Това си е техен проблем. Това ми беше най-трудният мач. Аз много се разбирах с мутрите, с Маймуняка особено, Бог да го прости. Даже веднъж свирих мач в зала между ВИС 2 и СИК, на един турнир във Фестивална. Никой не искаше да го ръководи, а аз бях организатор, но взех свирката. Васил Илиев играеше даже", разказа Петър Янински пред "Тема Спорт".