Безименните сирачета след земетресението в Турция

Ранените деца в градската болница в Адана са твърде малки, за да разберат колко много са загубили. Гледах как лекарите в интензивното отделение хранят с бутилка ранено шестмесечно момиченце, чиито родители не могат да бъдат открити.

Има още стотици случаи на неидентифицирани деца, чиито родители са мъртви или не могат да бъдат открити.

Земетресението разруши домовете им, а сега отне и самоличността им.

Д-р Нурса Кескин държи ръката на момиченцето в интензивното отделение - познато само по табелката на леглото му: "Анонимна".

Тя има множество фрактури, синини на очите и силно посинено лице, но се обръща и ни се усмихва.

"Знаем къде е намерена и как е попаднала тук. Но се опитваме да намерим адрес. Издирването продължава", казва д-р Кескин, педиатър и заместник-директор на болницата. Много от тези случаи са на деца, спасени от срутени сгради в други региони. Те са докарани в Адана, защото болницата все още стои.

Много други медицински центрове в зоната на бедствието са паднали или са повредени. Адана се превърна в спасителен център.

При едно от прехвърлянията новородени бебета бяха докарани тук от родилно отделение в силно пострадала болница в град Искендерун.

Турските здравни служители твърдят, че в цялата зона на бедствието в страната в момента има повече от 260 ранени деца, които те не са успели да идентифицират.

Тази цифра може да нарасне значително с пълното разкриване на мащабите на бездомните хора.

Д-р Илкнур Банличесур, детски хирург, казва, че много деца не могат да говорят заради шока.

Следвам д-р Кескин през претъпканите коридори. Оцелели от земетресението лежат на колички, други са увити в одеяла върху матраци в спешната зона. Насочваме се към хирургичното отделение, също пълно с ранени деца.

Срещаме момиченце, за което лекарите казват, че е на пет или шест години. То спи и е свързано с интравенозни капки. Персоналът казва, че има травма на главата и множество счупвания.

Питам я дали е успяла да им каже името си.

"Не, само контакт с очите и жестове", казва д-р Илкнур Банличесур, детски хирург.

"Заради шока тези деца не могат да говорят наистина. Те знаят имената си. След като се стабилизират няколко дни по-късно, можем да [се опитаме] да говорим с тях", обяснява тя.

Здравните служители се опитват да съпоставят неидентифицираните деца с адресите им. Но често адресите не са нищо повече от руини. В поне 100 случая безименните деца вече са били взети под опека.

Турските социални медии се изпълниха с публикации, показващи изчезнали деца, които дават подробности за това на кой етаж са живели в срутените сгради, изразявайки надежда, че може да са били спасени и отведени в болница.

Оцелели роднини и служители на Министерството на здравеопазването пътуват между медицинските центрове, опитвайки се да ги открият.

В болницата в Адана ранените продължават да пристигат. Те са шокирани и изтощени.

Всички тук са оцелели - и пациентите, и медиците.

Д-р Кескин губи роднини при земетресението и се укрива в болницата заедно с децата си, когато настъпват вторичните трусове.

Питам я как се справя. "Добре съм, опитвам се да бъда добра, защото [децата] наистина се нуждаят от нас. Но си казвам, че благодаря на Бога, че все още имам децата си. Не мога да се сетя за по-голяма болка за една майка от това да загуби детето си", споделя лекарката.

До нас малки пациенти в отделенията чакат родителите им да се върнат.

Някои от тях вече са се събрали отново. Но останалите остават анонимни деца на земетресението./БГНЕС