Без златни и сребърни сватби за 102 семейства в Разлог заради пандемията!

За втора поредна година пандемията от коронавирус отлага традиционното честване на сребърни и златни сватби в Разлог. Въпреки невъзможността на юбилярите да отбележат заедно своите годишнини и да се насладят на красивото тържество, двойките ще бъдат уважени с посещение по домовете и официално ще им бъдат поднесени юбилейни  брачни свидетелства с печата на община Разлог, символичен подарък и стръкче цвете. Инициативата вече е обсъдена и съгласувана с ръководството на общината и ще се осъществи при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки. Тя ще стартира в  седмицата преди 21 ноември, когато   православната църква празнува Деня на християнското семейство.

Директорът на Обреден дом – Разлог Рени Рачева, която е „виновникът“ за тази красива традиция, превърнала се през годините в емблематично и дългоочаквано събитие, вече е стартирала подготовката, а списъкът на юбилярите наброява 102 семейства. Общо 23 са златните юбиляри в град Разлог, които празнуват 50 години съвместен живот и са сключили брак през далечната 1971 година. Двойките, празнуващи сребърни сватби, сключили брак през 1996 година, пък са 26. По съставните  села златните юбиляри са 30, а сребърните – 23.

Сред юбилярите има семейства, които честват 50 години брак, а децата им – 25. Двойни празници имат семейство Янка и Борис Хаджиеви, които са сред златните юбиляри, а синът им Николай Хаджиев и съпругата му Александра са пък сребърни. Златните юбиляри семейство Теменужка и Радко Парапунови също ще празнуват заедно със сина си Николай и съпругата му Ирина, които честват 25 години брак

„Болно ми е, че златните и сребърните юбиляри ще бъдат лишени за втора година от възможността да изживеят истински празника си, да минат под арката, а златните юбиляри да предадат на сребърните хляба и огъня като символ на любовта и семейното огнище. Ритуалът е емблематичен за Разлог и символизира приемствеността между поколенията.

Летописната книга от 85 година все още се пази

Това е много вълнуващ момент, особено за хората, които честват 50 години брачен живот, а и не са много семействата, които са останали цели толкова години. Това  са години на изживени житейски трудности, години на щастие от съграденото, това са години на вечни родителски тревоги и вече назряла мъдрост, това са години на изпълнен с труд и човешки дълг живот. Толкова години на борба и напасване на характери, години на бури и тихи пристани, години на компромиси и най-вече на прошка, която е  основата на дълголетното семейство, заслужават уважение“, коментира Рени Рачева, директор и основен организатор на празника.

Двойките ще положат и подписите си в Летописната книга, която е важна част от традиционното честване на златните и сребърни сватби в Разлог.

Началото на тази прекрасна традиция в Разлог е дадено през далечната 1985 година по инициатива именно на директора на Обреден дом  Рени Рачева. И до днес, вече 36 години, тя се нагърбва с тежката задача по организация на събитията. Съхранява ревностно всички Летописни книги, за да се запазят за поколенията. Стотици, дори хиляди са браковете, които Рени Рачева е сключила, и сватбите, на които е присъствала, а самата тя никога не е била булка и не е изживяла тръпката от собственото си сватбено тържество. Сега съжалява и споделя, че децата й често са я питали за снимки от сватбата й, но такива няма, защото не е имала собствена сватба. Това е и причината да е отдадена толкова много на работата си и споделя, че частица от нея винаги остава при семействата, които венчава.

„Отдала съм се единствено и само на работата ми и на семейството. Въпреки че децата ми не живеят при мен – дъщеря ми е адвокат в Благоевград, синът ми е инженер в Женева, Швейцария, те винаги са в мислите ми.  Имам внуче на 4 месеца, което още не съм виждала, и това ми тежи. Работата ми е такава, че не мога да отсъствам повече от два-три дни най- много. От години не съм си взимала отпуск и непрекъснато съм на работа, но това ме изпълва. Случвало се е да ме срещнат хора и да ме питат дали си спомням сватбата им. Разбира се, не всички помня, но хората явно са съхранили мили спомени, почувствали са някаква емоция от това, което правя, от ритуала, и това ме кара да се раздавам още повече. Когато сключвам брак, се раздавам на максимум. Обичам си работата и винаги оставям частица от себе си и всичко, което се случва, има резултат зад мен. Работата ме изцежда, но я обичам, споделя Рени Рачева.   /Struma.bg