Белтъците в копривата хранителни колкото месото, яйцата и млякото

България притежава огромно богатство от диворастящи растения. Народът ни използва значителна част от тях с лечебна цел - билките. Малко обаче се използват за храна - предимно гъби и горски плодове.

Въобще не се използват като хранителни източници много растения, в чиито листа, стъбла, корени, цветове и семена се съдържат белтъчни вещества, въглехидрати, витамини, минерални вещества. А можем сами да си ги набавим при една приятна разходка в планината, по полето, в гората. Целта на книгата на Пенчо Далев “Диворастяща храна” (изд. “Труд”) е да запознае хората с полезни диворастящи растения, които могат да намерят място на нашата трапеза.

Всяко растение е описано подробно, указани са разпространението, полезните му съставки и как може да се използва като храна. Дадени са рецепти за приготвяне на различни блюда - салати, супи, пюрета, сосове и др.

Защо да ядем коприва?

Защото има:

- хемостатично действие (приложение при маточни и хемороидални кръвотечения, хронични и варикозни язви, кръвотечение от носа, кръвохрачене, продължителна и силна менструация);

- повишава тонуса на червата и на кръвоносните съдове (при хабитуален запек, атеросклероза, храносмилателни смущения, стомашни и чревни болки);

- стимулира панкреаса (при диабет за понижаване на кръвната захар);

- стимулира кръвотворните органи (при анемии и хиповитаминози в периоди след преболедуване или в следоперационен период);

- противоревматично действие (при мускулен и ставен ревматизъм и при артрит);

- възбужда центъра на дишането;

- подобрява работата на сърдечния мускул;

- стимулира гранулацията и епителизацията при рани и усилване на съсирването на кръвта.

Копривата се използва за храна от незапомнени времена. Тя е здравословен и хранителен продукт, който оказва благотворно влияние върху целия човешки организъм. В копривата се съдържат биологично активни вещества, чието благотворно действие върху човешкия организъм науката отдавна е доказала. В копривата се съдържат белтъци, които са толкова хранителни (науката казва - с висока биологична стойност), колкото месото, яйцата и млякото.

Няколко лесни и вкусни рецепти:

Салата от коприва. Измити млади листа от коприва се нарязват на много ситно, размесват се със ситно нарязан лук (зелени листа или глави), разтриват се леко с ръка или с дървена лъжица и се посоляват. Сместа се подправя с оцет и растително масло и се украсява с резенчета твърдо сварено яйце.

Пролетна супа от коприва. 100 г млади листа от коприва се нарязват на ситно и се варят в подсолена вода 4–5 мин. 1 средно голяма глава лук се нарязва и запържва в 50 мл растителна мазнина, след което се прибавят 1–2 супени лъжици брашно и се разбърква до еднородна смес. Запръжката се прибавя към сварената коприва и се кипва за 4–5 мин. Накрая се подправя с 1 ч.ч. кисело мляко.

Печена коприва. 500 г коприва се нарязват на ситно и се задушават с половин ч.ч. олио, 1 ч.ч. вода, 2–3 стръка ситно нарязан зелен лук, сол, 3–4 с.л. брашно и черен пипер на вкус. Накрая се добавя 1 ч.ч. натрошено сирене, разбърква се и се залива с 3 яйца, разбити с 2 ч.ч. кисело мляко. Запича се до зачервяване на заливката.

Коктейл от коприва с ябълки. Равни части сок от коприва и сок от ябълка се смесват, подслаждат се с мед или захар, разбъркват се до разтварянето на захарта и се разреждат с равен обем вода или газирана вода. Коктейлът се поднася охладен с парче лед.

Макар че копривата се използва в медицинската практика много отдавна, с нея не бива да се предприема лечение без лекарски съвет, тъй като в някои случаи тя е противопоказна, например при хора с повишено съсирване на кръвта.

В козметиката копривата се използва за укрепване на косата, за отстраняване на пърхот и др.