Белогащи и баджаци дефилираха в Симитли

Групата от с.Мещица, общ.Перник, с ръководител Николай Петров, се състои от 56 участници /40 мъже, 10 жени и 6 деца/.

 

Сурвакарската група в с. Мещица существува повече от 90 години.

Една част от групата са «сватбари», които изпълняват обичая «Посрещане на сурвакари», характерен за Средна Западна България. 

 

Този обичай се изпълнява всяка година на местния празник «Васильовден» - 14 януари като групата посещава всяка къща в селото, след което сурвакарските игри продължават до късно вечерта на площада около огъня.

 

Другата част са «Звънчарите», които носят маски, изработени от криле и пера на домашни птици, прикрепени върху големи дървени конструкции. Тези маски се наричат «Лици» или «Ликове» и са изработени от самите участници. Звънчарите ги носят, за да изгонят злите духове и нечистите сили и за да е плодородна и здрава годината. 

 

Групата на кв. Сушица, гр. Карлово с ръководител Гинка Тодорова се състои от 40 участника /25 мъже, 10 жени и 5 деца/.

Малко са селищата в страната ни, които биха могли да съперничат на квартал Сушица по провеждане на кукерските карнавали.

Кукерските игри са „една много стара традиция в бившето село Арапово. Още по време на турското робство тази традиция играела своята роля. Олицетворява завършек на зимата и идването на пролетта. Останала от много стари времена, когато селото  е било от 32 къщи.

Този старинен народен обичай, съхранен от векове, е запазен в автентичен вид и до днес.

В основата на игрите е залегнало езическото преклонение пред злите сили в природата и тяхното омилостивяване, но постепенно този елемент изчезва, за да се превърнат те в едно чисто народно представление с голяма доза театралност и зрелищност. В старчовските игри, провеждани в квартал Сушица, откриваме и диалог, и пантомима  и танц – всичко това красноречиво говори за драматичния им характер.

Подготовката за карнавала започва две-три седмици преди Сирни заговезни. През този период се разиграват звънците, с цел да падне ръждата от тях. Участниците в карнавала раздрънкват хлопките по могилите.  При звука на първите звънци хората казват „Старци дрън – дикли вън!“

Тези думи по категоричен начин доказват, че старчовските игри са предвестници на настъпващата пролет, знак на подготовка за усилена полска работа.

Съставът се дели на две групи: БЕЛОГАЩИ И БАДЖАЦИ.

 

Групата от с. Габров Дол, общ. Перник, с ръководител Йордан Григоров, се състои от 35 участници.

От незапомнени времена всяка година на 13 и 14 януари (Василовден „по стар стил“) в селото се провежда празникът Сурва (или Сурова). Празненствата започват на 13 януари вечерта, когато сурвакарите от различните махали се събират на площада на селото. Сравнително отскоро се прави „среща“ между детската група и тази на възрастните – за да бъде предадена и запазена традицията занапред. Пали се огън, около който маскираните играят до късно през нощта. Често има гостуваща сурвакарска група, която е предварително поканена и с която се прави „среща“ (двамата болюкбашии – ръководителите на групите –  взаимно си разменят поздрави и благопожелания). Играе се общо сурвакарско хоро. Отскоро започна да има и празнична заря и оркестър, който се грижи за доброто настроение на гостите на селото.

На 14 сутринта групата отново се събира и, водени от болюбакшията, сурвакарите обикалят цялото село, къща по къща, като пожелават на стопаните здраве и плодородна година. Във всеки дом се  играе, след което домакините даряват своите гости, кой с каквото има: вариво, баница, плодове, ракия, сланина, пари. След обхождането на цялото село събраните средства се преброяват и най-често биват използвани за нужди на селото. Така например наскоро в Габров дол бе построен параклис.

Сурвакарската група на село Габров дол съществува от „незапомнени времена“ – така казват старите сурвакари. Ликовете се изработват от дърво и се украсяват с пера.