Белица възкреси 4-вековен храм

Четиривековният храм „Свети Димитър” в град Белица възкръсна като легендарната птица Феникс. Само че не от пепелта, а от сметта. Църквата оцеля, защото е символ на вярата и божественото. А беше на косъм от унищожението и забравата. За нейното възстановяване помагаха не само християните, но и мюсюлманите в населеното място.

Началото на строителството на „Свети Димитър“ започва много отдавна – някъде около 1640 година. На няколко пъти местните са принуждавани да събарят основите на храма, но после пак започвали градежа. В днешния си вид църквата е вдигната през далечната 1716 година. Прави впечатление, че е много ниска постройка, частично вкопана в земята, за да не се издига покривът й по-високо от минарето на джамията. Намира се близо до площада „Брего“ в западната част на Белица. Стенописите и иконописите са запазени, само са реставрирани.

Старинната църква отново посреща миряни от страната и чужбина, след като преди десетина години започна нейното въкресяване. До 2014 г. тя се намираше в трагично състояние. Светата обител се ползваше като склад, в който се хвърляха всякакви боклуци и непотребни неща. Местният свещеник Николай Попов и архиерейският наместник на Разлог Янко Русков се заеха по онова време с нелеката задача да върнат блясъка на храма.

Започнаха да заделят църковни пари и да събират дарения за ремонт на сградата, която е върху площ от около 60 квадратни метра. На Димитровден през 2014 г. Неврокопският митрополит Серафим освети възкресения храм, в който всичко бе възстановено в автентичния му вид. Светата обител е втората по старост в целия Пирински край след църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в разложкото село Добърско. Затова в нея често влизат гости на община Белица, за да запалят свещ и да се помолят.

Храмът бил пред събаряне и през 90-те години на миналия век. Някъде през 1997-1998 г. Общинският съвет на Белица взема решение уникалната църква да се изравни със земята въпреки негодуванието на миряните. Съвсем малко оставало сградата да остане само в спомените на местните хора и в историческите книги. Причината за наглед безумното и странно решение на местния парламент е, че постройката станала опасна за здравето на миряните. С времето покривът съвсем пропаднал, имало опасност да рухне целият и да убие някой от молещите се вътре поклонници.

Всички специалисти били единодушни, че църквата застрашава здравето и живота на посетителите и свещениците, които влизат вътре по време на служби. Все пак разумът надделял. С помощта и на бунта на миряните, които се възпротивили да се заличи вековният храм. Това отрезвило съветниците и общинската управа. И багерите не дошли да бутнат църквата, която останала цяла и невредима дори по време на турското робство. Само дето сложили ключ и катинар на входната врата, за да се гарантира, че няма да има нещастен случай с някой мирянин вътре.

Християните страдали много, че не могат да се молят и да палят свещи в старинния храм. Носталгията ги накарала да съберат финансови средства и да построят на метри от църквата през 2000 година нов параклис и чешма пред него. Кръстили и него „Свети Димитър“. През 2004 г. ръкоположили за енорийски свещеник в Белица отец Николай. Първата му мисия била да спаси и възстанови този чуден храм, с който трябва да се гордеят всички местни хора.

Защото този молитвен дом е гнездо на вярата, той е помогнал да се съхрани българщината през вековете. Местни хора намерили пари за ремонт на покрива, който вдигнали с 25-30 сантиметра по-високо. Защото храмът по турско време е граден съгласно тогавашните канони – силно вкопан в земята, с малки прозорци с решетки. Покривът не трябвало да бъде над височината на турчин, който е възседнал кон.

Никак не било леко да се изпълни мисията на беличани за възкресяването на църквата. Започнали да заделят църковни пари и да събират дарения за ремонт на сградата, която е върху площ от около 60 квадратни метра. Миряните в Белица сменили името на параклиса от „Свети Димитър“ на „Свети Иван Рилски“. „Стана ясно, че ще възкресим четиривековния храм и затова прекръстихме малкия храм”, казват беличани. Те се гордеят, че са спасили църквата, която отново е с отворени врати и в нея миряни се молят и палят свещи за здраве и благоденствие. И могат спокойно да погледнат в очите децата и внуците си, тъй като не позволиха един молитвен християнски дом да се превърне в сметище, а отново е център на вярата и българщината.