Бареков събра видни общественици, социолози и анализатори на кръгла маса за референдума
Евродепутатът Николай Бареков обяви, че подкрепя мажоритарната система, най-вече във варианта смесен мажоритарно-пропорционален вот. Според него това ще попречи на депутатите да предават избирателите си, както се случи с всички 15 народни представители, които влезнаха в Парламента от името на КП "България без цензура" през 2014 г.
Бареков призова при подобни случаи 10% от избирателите да могат да отзовават депутатите. Евродепутатът е категоричен, че след референдума на Слави Трифонов трябва да се стигне още по-далеч - всичките депутати, министри и премиерът да имат право само на два мандата, както президента.
Има риск хората да се почувстват подведени заради високите очаквания от референдума, не трябва да се бърза със смяната на избирателната система, тази система крие своите рискове, подобна стъпка няма да уважи волята на хората, резултатът ще е разочароващ. Около тези становища се обявиха останалите участници в публичната дискусия на тема "Как следва да интерпретираме волята на народа, изразена на референдума, иницииран от Слави Трифонов, и какви промени са необходими в избирателната система и Конституцията на Република България".
Събитието, организирано от европейския депутат от Групата на ЕКР Николай Бареков, събра видни политици, общественици, социолози и политически анализатори. Сред тях бяха бившият министър-председател на България Ренета Инджова, антропологът Харалан Александров, изборният експерт проф. Михаил Константинов, изпълнителният директор на „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов и представителят на Инициативен комитет за 100% мажоритарен вот Боян Атанасов, който противно на останалите, отстояваше позицията за незабавна промяната на изборната система в Бълагрия.
Ако бъдат ликвидирани субсидиите, то следва да се ликвидират и самите партийни формации. Такъв коментар направи евродепутатът по повод намаляването на субсидиите на политическите партии като следствие от референдума. Според Бареков алтернативата е в нестандартна идея, която стана обект на сериозен интерес сред участниците в дискусията. Напълно възможно е да бъде създадена изборна власт, представена от Изборна комисия, която освен да провежда изборите по подобие на ЦИК, да контролира и разходването на средства за партийна дейност. По думите на Бареков най-добър е вариантът, при който изобщо няма субсидии, а всяка парламентарно представена партия кандидатства пред този неполитически и непартиен орган на проектен принцип за своите мероприятия и издръжка. Бареков уточни, че в тази Комисия не трябва да има квота на партиите от Парламента, а квота освен президентът, да имат БАН, Съюзът на юристите в България, Български лекарски съюз и други съюзни, синдикални и работодателски организации с висок обществен принос по подобие на излъчването на депутати в Камарата на лордоветe.
Бареков подчерта пред участниците в форума, че изборът на дата за осъществяване на общественото обсъждане на крайно наболели за обществеността въпроси никак не е случаен. "Днес, 09 декември, отбелязваме Международния ден за борба с корупцията", отбеляза той и констатира, че хората, които са гласували за референдума, са били водени основно от желанието „политическата власт да спре да преяжда с власт и финансови ресурси“.
От участниците единствено активистът Боян Атанасов посочи мажоритарната изборна система като безалтернативна за постигане на основната цел - промяната . Позицията му обаче срещна несъгласието на голяма част от участниците в дискусията.
Всички политолози, социолози и експерти се обединиха около становището, че 100% мажоритарен вот не е формулата на успеха. Според изпълнителния директор на „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов проблемът на България е строго икономически и промяната на политическата процедура няма да доведе до оздравяването на страната. Има много голям риск хората да се почувстват подведени и употребени заради високите очаквания от референдума, заяви и антропологът Харалан Александров. Този референдум няма задължителна сила, защото не достигат 12 651 гласа, подчерта изборният експерт проф. Михаил Константинов. По думите му е абсурдно да се тълкува малко или голямо е едно число. Щом е написано в закона, то е такова, категоричен е професорът. Математикът, който анализира политиката, посочи като спънка пред мажоритарния вот и районирането на България, тъй като изборните списъци и данните за населението са пълни с неточности.
Вината да не знаем точния брой на българското население е на сегашната политическа власт, уточни бившият министър-председател и бивш председател на Националния статистически институт Ренета Инджова. Тя припомни, че по лично нейна инициатива е започнала проверка на избирателните списъци, при която е можело да бъде установено наличието на „мъртви души“. Тази проверка обаче е била спряна. Няма политическа воля за подобни действия, защото политиците имат интерес "да надуват българското население", заяви Инджова и поясни: По-големият брой на населението предполага повече заложени разходи в бюджета, разполагане с повече фондове, реализиране на повече социални програми. Борбата с корупцията у нас е едно безнадеждно и предварително обречено на провал начинание, каза с огорчение на финал Ренета Инджова.