Бареков: Как Бойко Борисов превърна българските медии в слуги, а партията-членка на ЕНП ГЕРБ в наследник на Комунистическата партия на Тодор Живков?
В специален анализ за базираното в Брюксел авторитетно издание EUreporter евродепутатът Николай Бареков, който е кореспондент на европейската медия, прави задълбочено изследване на политическа конюнктура у нас като обръща особено внимание на липсата на плуралистична медийна среда и тоталната зависимост на родните журналисти от властта.
Като припомня, че през 2009 година България е била на 68-мо място по свобода на медиите, а през 2016-та заема 113-то място, Бареков констатира, че при управлението на Бойко Борисов медийната свобода се е сринала двойно. В България журналистите са коректив не на управляващите и властта, а „коректив“ и на и без това хилавата опозиция, пише евродепутатът за изданието като подчертава, че е наложително Европейската комисия да продължи мониторинга на България в областта на свободата на медиите.
По думите му президентските избори са показателни за състоянието на разбитата българска политическа система. Като основен проблем за България Бареков отчита липсата истинска дясна партия. „Борисов създаде своята партия ГЕРБ по подобие на бившата комунистическа партия на Тодор Живков“, пише Бареков в своя анализ като припомня, че 75 % от висшето ръководство на ГЕРБ са били членове на БКП, в това число и кандидатът им за президент Цецка Цачева.
Според евродепутата премиерът е доставил на страната посткомунистически застой заради тоталната липса на реформи и продължаващата тенденция към задлъжняване на страната. По думите му огромните заеми, които правителството е натрупало само за 2 години, се планира през 2017 да надхвърлят 30 млрд. лв. „Това е първото "дясно" правителство, което управлява като ляво, харчейки безразборно чужди пари и вкарвайки България в финансов колапс“, отчита още Бареков.
Ако искате да разберете още за това как се купува медийно влияние и се плаща на журналистите под масата с пари от европейските фондовете, какво свързва убития комунистически премиер Андрей Луканов с десните партии СДС и ГЕРБ, какво е бъдещото на България в Европейския съюз и кой е кандидатът с най-големи шансове за победа на предстоящите президентски избори, прочете следващите редове.
Публикуваме пълното съдържание на задълбочения анализ, който евродепутатът прави за EUreporter:
Изборите за президент в най-бедната държава членка на ЕС остават в периферията на медийното внимание. Тези избори обаче са твърде показателни за състоянието на разбитата българска политическа система, която дори няма нищо общо със сегментирането и представителността на партии в Европейския парламент, но след тези избори кризата в България и изграждането на буферна зона между Европа и Турция ще бъде в дневния ред. Премиерът Бойко Борисов допусна фундаментални грешки от желание да запази властта поне толкова дълго, колкото своята менторка Меркел, и от неспособността да асимилира, осмисли и реагира на световния дневен ред. Неслучайно за него започнаха да се получават крайно негативни коментари и статии в авторитетни издания, последното от които във „Форбс“. Основен похват за Борисов и медийния му сървиз е да маргинализират автора на критиките. В този стил авторитетното издание „Форбс“ бе принизено от неговорещия английски и други чужди езици български премиер до "писания на някой си блогър". Удобни журналисти на заплата при него пригласяха и обругаваха автора, че бил " продажен и взимал пари" от изстрадалата опозиция.
Проблемът е, че в България няма истинска голяма дясна партия по подобие на Консервативната пария във Великобритания, християндемократите в Германия или консерваторите на Саркози във Франция. Българският премиер в никакъв случай дори не е копие на далеч по-съобразителните европейски лидери от източен тип с десен наклон като Виктор Орбан в Унгария и Ярослав Качински в Полша.
Борисов създаде своята партия ГЕРБ по подобие на бившата комунистическа партия на последния и най-дълго задържал се комунистически диктатор Тодор Живков. Кариерата на Борисов започва в партията на Живков БКП като редови пожарникар, а после странната му биография минава през един много тъмен период, старателно скриван от медиите в България, за да излезе на светло като частна охрана пак на самия Тодор Живков.
Скоро пред Конгреса на Европейските консерватори в Прага изнесох шокиращите данни, че 75 % от висшето ръководство на ГЕРБ са били членове, и то от висок калибър, на Българската комунистическа партия (БКП), най-верният сателит на бившия Съветски Съюз. За сравнение, истинска наследница на БКП – Социалистическата партия (БСП) е с много по-малък процент бивши комунисти в ръководството. Съвсем закономерно кандидатът за президент на ГЕРБ Цецка Цачева е също бивш член и партиен деятел на Комунистическата партия и досегашен председател на българския парламент.
Според задълбочени анализи на водещи политолози корените на двете основните партии ГЕРБ И БСП са в партията-държава преди 25 години БКП. Твърди се, че покойният премиер Андрей Луканов, който е последният убит български политик, е имал идеята да отдели партията си от „Държавна сигурност“ като създаде две паралелни структури наследници – вляво Социалистическата партия, а вдясно - първо СДС, а след нейния упадък – ГЕРБ. Факт е, че Луканов бе убит от представители на ДС (Комунистическите тайни служби) и също така е факт, че свързани с бившите комунистически служби - ДС и зловещото съветско КГБ има във всички основни български партии. Най-любопитен е фактът че агенти, служили на комунистите в ДС, има по върховете на двата антипода – в партията на турското малцинство ДПС и ВМРО, чийто лидер и кандидат за президент Красимир Каракачанов е бивш агент на службите. Самият Каракачанов се титулува крайно десен политик, но той и неговите коалиционни партньори са създадени в лабораториите на ДС, а днес са агенти за влияние на руския президент Путин. Крайните български националисти нито веднъж не осъдиха руското нахлуване в Крим и не подкрепиха Украйна.
Макар че беше посъветван от своята партия в ЕП (ЕНП) да работи с европейските консерватори и с център дясно партиите в България като партията на бившия премиер г-н Иван Костов ДСБ (член на ЕНП) и моята пария ББЦ (член на АКРЕ), г-н Борисов предпочете, след като спечели изборите без мнозинство, да работи с нелегитимни европейски партии. Той направи коалиция с партията на бившия президент Първанов (крайно леви), които защитават пряко интересите на Путин в България и с няколко малки партии на български националисти, които също гравитират в сферата на руските интереси. Заради многото напуснали депутати и корупционни скандали в правителството, с днешна дата Борисов и неговата партия ГЕРБ са принудени да разчитат на гласовете на крайни националисти от партия АТАКА, чийто лидер за европейските политици и за българските граждани е известен с десетки си дела и присъди за хулиганство, както и със своята ксенофобска, расистка и антисемитска реторика. Важно е да отбележим, че тези партии не членуват в нито едно сериозно европейско политическо семейство.
На този фон нараства енергийната зависимост на България от Русия и липсата на всякакви алтернативи с източници на газ и нефт. Съществува опасност след няколко години България да разчита само на руска газ, при това внесен не директно, а от Турция. В настоящия момент България беше осъдена и дължи на Русия над 1 млрд. лева за спряния проект за ядрената централа в Белене.
Реална опозиция на ГЕРБ в парламента няма, но на изборите две от трите основните партии - БСП и ДПС излъчиха свои силни кандидати. Заедно с крайни националисти, те ще се борят за балотаж. Левият кандидат ген. Румен Радев (бивш шеф на ВВ) някои високопоставени социалисти описват като „котка в чувал“, но за обикновените граждани той е почтен човек изградил перфектна кариера в армията и е завършил множество курсове в НАТО и САЩ. За разлика от бързото издигане на Борисов с протекцията на политици, Радев сам е изградил своята кариера и се харесва на хората с директния си изказ и безкомпромисна критика на семплите в интелектуално отношение действия на премиера. Той е с най-големи шансове от опозицията да стане президент и да предизвика с това предсрочни изброи за парламент, защото страната и без това е потопена в политически хаос. Неслучайно днес много омерзени десни избиратели дават заявка, че ще гласуват за левия Радев, против „дясната“ Цачева. Движението за права и свободи, което е подкрепено от малцинството на български турци, е член на АЛДЕ в ЕП и ще бъде решаващ фактор, който ще наклони везните на балотажа между левия кандидат ген. Радев и кандидата на ГЕРБ г-жа Цачева.
Подобно на Путин, Борисов обещава на българите стабилност, но вместо това доставя посткомунистически застой. По време на неговите почти 8 години във властта не е предприета нито една сериозна стъпка както за съдебна, така и за всякаква друга реформа. Следствие на това България е последната държава в постоянен мониторинг от ЕК. Огромните заеми, които правителството натрупа само за 2 години, се планира през 2017 да надхвърлят 30 млрд. лв. Това е първото "дясно" правителство, което управлява като ляво, харчейки безразборно чужди пари и вкарвайки България в финансов колапс.
По-специално внимание в България следва да се обърне на съдебната система и медийната свобода. Българските медии, големите телевизии и вестници са в практическа зависимост от правителството. Според „Репортери без граници“ по свобода на медиите България през 2009 г. е на 68-мо място, а през 2016-та заема 113-то място, което означава, че при управлението на Бойко Борисов медийната свобода се е сринала двойно. В същото време той се тупа в гърдите и цинично заявява, че нямало "по-голям демократ от него" и че журналистите дори не могат да измислят и една критика към него.
Вестникарският пазар е в пълен упадък и през последната година фалираха няколко от най-старите издания. За сметка на сериозната преса, се разпространиха няколко жълти вестника, които, вместо с политически анализи и коментари, се занимават със слухове и клевети на неудобни за властта политици. Жълтата преса действа като имидж мейкър и ПР на премиера Борисов, като се саморазправя и опропастява имиджа на всеки неудобен за него политик.
Привидно големите телевизии в България са собственост на западни медийни концерни, но и на двете национални ефирни телевизии редакционната политика се управлява задкулисно от близки до правителството журналисти. Няма да е грешно да се каже, че ключовите журналисти, които формират обществено мнение в България по двете частни телевизии (Нова телевизия и Би Ти Ви) имаt паралелен бизнес, спонсориран от правителството, като за това често се отделят средства от европейските фондове.
Следва да се подчертае, че българското правителство на премиера Бойко Борисов си купува медийно влияние и журналисти с европейски средства. Това се случва, защото липсата на стабилна икономика стагнира рекламния пазар и на практика частните телевизии работят на загуба и не могат да калкулират печалба, за да се самоиздържат. Наскоро премиерът Борисов дори призна, без никой да го пита, пред приближени журналисти по телевизията, че виден български олигарх и приватизатор лично му е наредил икономическия и финансовия екип министри в първото правителство. Олигархът усети скандала и реагира, а въпросните журналисти и повечето медии се направиха на глухи.
Има няколко сериозни информационни сайта, които се опитват да бъдат коректив на политиците, но биват затъмнени от жълти клюкарски информационни агенции, отново близки до властта. В медийно отношение най-големия критик на Борисов е известен карикатурист на име Комарницки, който всеки ден публикува карикатури във вестник с много малък тираж, но се радва на огромен интерес в интернет. Абсурдното е, че въпреки цялата си мощ, често си изпуска нервите по негов адрес.
Наложително е Европейската комисия да продължи мониторинга на България в областта на свободата на медиите, защото парите на европейския данъкоплатец, както вече отбелязах, отиват за купуване на медийно спокойствие и криминална търговия с влияние. На практика цензурата в България е стигнала севернокорейски граници, като срещу „Вожда“ не може да се каже нищо, освен само позитивни епитети и хвалби за успехите му, а за без това оределите му опоненти само компромати, обидни епитети и квалификации.
На практика в България журналистите са коректив не на управляващите и властта, а „коректив“ и на и без това хилавата опозиция, която допълнително е смачквана от тях. Журналистите от големите медии атакуват неудобните за властта опозиционни лидери и непрекъснато венцехвалят успехите на Борисов по света.
Истината е, че кампанията за президентски избори започна с огромен провал, а именно издигането на втора кандидатура в лицето на еврокомисар Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН. С този нелеп ход Борисов опустоши шансовете и на двамата български кандидати. В настоящия момент политическият живот на България е смесица от обиди, хули и взаимни нападки между политици, които ту са във властта, ту играят ролята на опозиция.
Има опасност България да послужи за лош пример за богатите и развити европейски държави, че не всеки, който влиза в ЕС, може да покрие високите демократични и икономически стандарти. Много анализатори смятат, че Борисов е кукла на конци на европейските лидери Юнкер и Меркел, които той самият нарича „началници“, за да бъде превърната България в буферна зона между Европа и Турция и за да послужи за територия - резервоар за бежанци, които Ердоган е готов да прелее във всеки един момент в Европа.
За да прекратят рекета на Ердоган, европейските лидери са готови да изградят буферна зона между техните държави и Турция, а Борисов е готов да предложи услугите си, стига да не се занимават с липсата на демокрация, правов ред и неспазването на европейските стандарти в България.
България се очертава и като много лош пример за политическа класа, която ползва облагите на европейските фондове, но не прави нищо за добрия живот на своите граждани, а напротив – унищожава се демокрацията и политическият елит става неприлично богат. Често държавната репресивна машина се ползва за саморазправа с неудобните опоненти, доверието във всички институции е сринато.
Напоследък добра новина е, че главният прокурор на България започна редица разследвания срещу ключови политици от основните партии и повдигна обвинение за корупция на двама енергийни министри – единият член на ГЕРБ, а другият - на БСП. Ще му стигне ли обаче времето и ще спре ли политическият натиск, за да стигне до край в разследване на кражбите и далаверите?
Следва да се отбележи и, че липсата на плуралистична медийна среда изкривява и президентската кампания. Вместо разговори по основните проблеми, чуваме само хули и лични нападки. Нито една сериозна партия и сериозен кандидат-президент не е отговорил на основните въпроси пред обществото, а имено:
Как България ще излезе от тежката политическа криза и затлачените в продължение на четвърт век реформи в областта за на правовата система, здравеопазването и държавната администрация?
Има ли България отговор на начертаната от европейските лидери съдба да стане резервоар за бежанци и буферна зона между Европа и Турция?
Българите само знаят, че за да угоди на „Началниците“, както премиерът ги нарича, и да не бъдат питани за грандиозната корупция при управление на европейските фондове, управляващите са готови на всички, което Европа поиска от тях.
Какъв ще бъде отговорът на българския политически елит на засилващите се претенции и руско влияние в българската политика и икономика, следствие на агресивната експанзионистична политика на руския президент Путин?
Бойко Борисов и неговите опоненти отляво имат противоречива политика спрямо Русия. Самият Борисов често се подмазва и хвали на Путин от София, а в Брюксел играе ролята на ястреб срещу него. Тази двуличност кара дори лоялните му американски партньори да оттеглят доверието си от него. На практика президентът Росен Плевнелиев, който се противопостави на Русия и политиката на Путин, беше суспендиран и изваден от предизборната кампания за втори мандат от собствената си партия ГЕРБ. Интересно е дали „европейските началници“, както Борисов ги нарича, канцлерът Меркел, президентът на ЕК Жан Клод Юнкер и президентът на ЕНП Жозеф Дол са попитали Борисов каква е реалната му политика към Русия и пълната енергийна зависимост на България от руската газ, нефт и уран. Петролният пазар в България е изцяло доминиран от руската компания „Лукойл“ и след като ГЕРБ пое властта от БСП, руският монопол в нефта се запази на 100 %.
България е страна със застаряващо население и е на практика на прага на демографска катастрофа. Над 2 млн. българи са избягали по икономически причини от страната си. 1/3 от българския народ днес се състои от мюсюлмани и хора от турски и цигански етнически произход. Това служи само като идеологическа платформа на крайните националисти, но никой от българските политици реално не дебатира и не прави нищо по този проблем, защото разчита, че може лесно да си осигури гласовете бедните хора и на тези от малцинствата.
Пред България и нейните политици има много неизвестни. Очаква се ГЕРБ да загуби изборите, заради неубедителното си управление, а предсрочните парламентарни избори засега не показват, че ще има изход от тежката политическа безизходица.
Преди 10 години, в момента на влизане на България в Европейския съюз, бележитият британски евродепутат Джефри ван Орден и тогавашен докладчик за България направи метафоричното сравнение за България като блато пълно с крокодили. От тогава бяха изхарчени милиарди евро от европейски фондове, но блатото стана още по-мрачно, а крокодилите пораснаха неимоверно и започнаха да се изяждат помежду си…
Очаквайте скоро икономическата и политическа криза в България да станат проблем, за който ще трябва да дебатира Европейския парламент, а ЕК и Съвета на Европа ще трябва да вземат решение или да подходят към българите с хирургическа интервенция спрямо корупцията и олигархията или да се задейства план „Б“, с който България има опасност да бъде изолирана и да попадне в бъдещата трета категория на ЕС.
