Банско даде Паисий на българите, даде еталон за нравственост на всички времена

Домът на Паисий Хилендарски в Банско е изгорял в пожара от месец март 1922 година, същата година родолюбиви банскалии поставят на това място камък с надпис: „Тук е бил домът, в който в 1722 г. се е родил Отец Паисий”.

При освобождението на Банско през 1912 година, местните войводи изпращат протокол до Народното събрание, с който поставят искането си Банско да стане град и околийски център. Един от аргументите за това е, „че Банско, което е дало на българския народ Отца Паисия и Неофита Рилски, още от началото на националното Възраждане е било несъкрушима крепост на българския дух. В продължение на година и половина в тази къща се е помещавало околийското управление.

Със създаването на този музей се сбъдва мечтата на банскалии да съградят на своя велик съгражданин достоен паметник за възхвала на епохалното му дело. В музея е отделено място и на братята му-игумена Лаврентий и щедрия дарител Хаджи Вълчо. В духовно-историческия център се помещава точно копие на килията в Хилендарския манастир.

В духовно-историческия център се помещава точно копие на килията в Хилендарския манастир, където първият български възрожденец пише „История славянобългарска” и параклиса „Свети Иван Рилски”, в който се е молил. На третия етаж на мемориала се помещава функционална образователно-лекционна зала, в която се прожектират филми и изнасят лекции за бележити личности от Банско. Мемориалът е осветен от монаси от Света гора, в параклиса се провеждат служби.

„Идеята за възстановяване едно към едно килията на Паисий, където започва да пише „История славянобългарска” в Хилендарския манастир в Света гора, се ражда през 1997-98 година. Идеята е на Георги Христов, председател на фондация „Национални, културни и образователни традиции”, който изработва плановете и проектите на комплекса, включва се и общината, така бива изграден мемориала, посветен на Паисий Хилендарски”, разказва пред БГНЕС Асен Коев, директор на Музеен комплекс-Банско, включващ 9 обекта, единият от които в град Добринище.

Възстановената килия на Паисий включва иконостаса, масата на която е писал „Историята”, леглото, издълбаното в пода скривалище. На дървен рафт са струпани църковни книги. Всичко това ни връща в онова време, в което Паисий сътвори историята на своя народ.

Община Банско и Музейният комплекс в града направиха много за запазване на паметта на Паисий Хилендарски и неговото дело. Възстановката на килията, в която той е написал „История славянобългарска“, е уникална по своята ценност, защото за съжаление оригиналната килия в манастира Хилендар вече не съществува. Възстановената килия на Паисий включва иконостаса, масата на която е писал „Историята”, леглото, издълбаното в пода скривалище.

В мемориала на Паисий е отделено място и за двамата му братя, единият от които Хаджи Вълчо, богат търговец, оставил дълбока диря след себе си. В периода 1756-1757 година той започва голямо строителство в „Хилендар”, след като преди това край село Даутлий-Серско построява хан за безплатно отсядане на керванджии и търговци, наречен „Керван сарай”.

В Хилендар Хаджи Вълчо изгражда разрушеното южно крило на манастира от основите до покрива, включваща три етажа и кула-камбанария. На мястото на разрушения параклис „Св. Стефан” е построен нов в чест на българския светец Иван Рилски, непосредствено до килията на Паисий. През 1752-1764 г. родолюбивият банскалия дарява големи суми на „Зограф” само няколко месеца след като е започнал големия строеж в „Хилендар”.

В Атон източното крило на „Зограф” остава известно под името „Банска махала” или „Хадживълчова махала”. Името „Банска махала” е познато и в южното крило на „Хилендар”. В мемориала на Паисий е отделено място и за брат му Лазар или Лаврентий, игумен на „Хилендар”. В мемориала на Паисий е отделено място и за брат му Лазар или Лаврентий, игумен на „Хилендар”. Той е увековечен от Паисий в послесловието на своята „История”: „И я съставих в манастира Хилендар при игумена Лаврентий, мой роден брат от една майка и по-стар от мене. Той тогава имаше 60 години, аз 40”. Лаврентий е йеромонах, таксидиот, а поради своят чист и непорочен живот е бил избран в периода 1761-1762 г. за игумен на Хилендарския манастир.

В заключение цитираме проф. Михаил Енев: „Банско даде Паисий на българите, даде Хаджи Вълчо, даде еталон за нравственост на всички времена. А защо през XVIII век точно от Банско от страниците на една малка книжка на име „История” тръгна вълната на културно пробуждане, която заля цялата българска земя, за да преобърне идеите и живота на хората и прочисти пътя към освобождението. Защото Банско е вековно огнище на българското изкуство, духовност и култура”. /БГНЕС