Атанас Камбитов: Знам как да реша проблемите на Благоевград! Идвам с реална програма, с конкретни решения и с точни срокове!
26 Октомври 2023 | 12:35
0 коментара
Общество
Благоевград
Атанас Камбитов управлява община Благоевград като кмет от 2011 до 2019 година. Той е и бивш депутат. Човек, който натрупа много административен и управленски опит. В момента той е независим кандидат за кмет на града, в който е роден. И е убеден, че има какво още да даде на своите съграждани, за да имат по-добри дни и те, и Благоевград, и съставните села. Разговаряме с него за управленската му програма, за проблемите на общината, за решенията им, за бъдещето и за успеха на областния център на Пиринско.
– Г-н Камбитов, проведохте срещи със стотици хора? Кои са най-големите проблеми на града?
– Ако степенуваме по важност проблемите, които хората споделят, първото е икономиката и липсата на работни места, второто е състоянието на инфраструктурата. Други техни болки са проблемите с бездомните кучета, отсъствието на културен живот със знакови събития. Според тях Благоевград има нужда от по-добри социални услуги, от развитие на спорта и от грижа не само за общинския център, а и за селата. Имам готова програма и решения за всички тези проблеми – проекти, финансиране, срокове! Ние знаем и можем! Доказали сме го!
– Защо Благоевград все още е без Индустриална зона?
– Основният проблем на Благоевград в момента е нискоконкурентната икономика и липсата на работни места. Изграждането на Индустриалната зона е въпрос, който ще бъде решен. Ако си спомняте, през 2019 г. Община Благоевград подписа меморандум с Национална компания „Индустриални зони“. Целта бе изграждането на такъв парк в района на черешарниците. До 2018 г. нямаше възможност, защото изискването на НК „Индустриални зони“ беше теренът да е над 350 декара. През 2018 г. това изискване отпадна и ние много бързо подписахме въпросния меморандум. Ако се вървеше в тази посока, Индустриалната зона щеше да бъде изградена и да осигури около 1500-2000 работни места. За да не бъда голословен, ще кажа, че Община Симитли подписа такъв меморандум две седмици след Благоевград. Тяхната зона е готова, а нашата не е. Затова в моята управленска програма изграждането на Индустриална зона е важен акцент. Ще я изградим само за 18 месеца, по този начин осигуряваме така необходимите около 1500 работни места. Още преди 5 години имаше 5 благоевградски фирми, които искаха да инвестират. От тях 4 в момента работят в Симитли, а една е в Дупница.
– Каква е Вашата визия за подобряване на инфраструктурата в общината?
– Състоянието на уличната мрежа е трагично – дупка до дупка. За 7 дни изкърпваме цялата улична мрежа. За година и половина ремонтираме всички тротоари, включително и автобусните спирки. След това се насочваме към селата. Изграждаме две кръгови кръстовища – на входа на Благоевград при ЮЗУ, както и на входа на квартал „Струмско“. Четири подземни паркинга ще решат до голяма степен проблема с паркирането – един на пазара, един на Кончето, съществуващият паркинг до площад „Македония“ ще го надградим, както и още един при болница „Пулс“. Това са 1000 паркоместа, които ще улеснят паркирането. Ще се направи генерален план за организация на движението, така че един път завинаги да се реши проблемът с безразборното и хаотично движение. Продължаваме по европейските програми да работим за други инфраструктурни проекти, свързани с уличната мрежа и не само с нея.
Искам да засегна и темата с достъпа до квартал „Грамада“. Престъпление е, че не беше изграден подлезът към квартала при осигурено финансиране. 3 милиона лева имаше в сметката на Общината, както и подписан договор плюс строително разрешение. Не го направиха по една или друга причина. Да се осигури достъп до кв. „Грамада“ е много важно – дали с подлез, дали с надлез, това е въпрос на решение. Заложили сме срокове, проекти, финансиране, решения в нашата програма. Това означава, че за 48 месеца ще тя бъде изпълнена.
– Благоевград беше първенец в санирането! Може ли отново да се върне в челните редици?
– Въпросът е много резонен, но казвате: Може ли? За съжаление не сме това, което бяхме. Ще кажа една лоша новина. Тези хора, които подадоха документи в МРРБ, няма да бъдат одобрени заради обследването, което не може да набере необходимите точки. И тук бяха подведени от хората, които им обясняваха. Обясняваше им се, че има 50 милиона лева за Благоевград. Това съвсем не е така. 50 милиона лева е лимитът, иначе казано – от 0 до 50 милиона. Принципът е състезателен. Който набере точките, той санира. Така беше и преди, но тогава Общината имаше водещата роля. В момента оставиха хората да се оправят сами. Какво ще направим ние? Създаваме Общински фонд за обследване. Това означава, че се връщаме на стария начин на работа. Общината отново ще бъде водеща, така че да гарантира качествено обследване. Ако се мине над този лимит, то средствата, които са дали хората, ще им се възстановят. Крайният срок па настоящата програма е януари 2024 година. Може би ще има още 2-3 месеца толеранс. За този период от време ние ще съумеем да свършим това, което обещавам. Другото важно нещо е, че аз идвам с готов екип, няма нужда да търся специалисти. Ще започнем да работим в деня след изборите.
– Имате ли стратегия за развитието на селата?
– За мен в община Благоевград вече няма села. Това са новите квартали на нашия град. Благоевград е компактна, малка община. Вече разстояния от 15-20 километра ги нямаме за нищо. И затова те трябва да получат особен акцент. В моята програма първото по важност е рехабилитация на уличната мрежа, работа с ВиК по решаването на проблемите с водопроводите и канализацията. Да се изравни нивото на средата в селата и града. Не на последно място – да се ремонтират пътищата до селата. Въпреки че част от тези пътища са под юрисдикцията на АПИ, но едно време, ако си спомняте, ремонтирахме пътя от Благоевград до ГКПП – Станке Лисичково. Много усилия положихме тогава да осигурим тези 16 милиона лева. Това, което няма да допуснем, е случващото се с моста на Покровник. Това е жив пример как двама от кандидатите за кметове на практика не се справиха с този елементарен проблем. Спорът беше кой крив, кой прав, вместо да намерят решение. За този мост проблемът можеше да се реши за 6 месеца. Виждаме какво се случва там. Вече 3 години се обикаля по обходно трасе, което удължава пътя, а това е повече нерви, време и пари, за да се прибереш вкъщи. Отново искам да повторя – всичко, което залагаме, ще се изпълни за 4 години. Давам гаранция, че ще го направим.
– Как ще коментирате казуса с парк „Македония“?
– Казусът е много сериозен, положихме много усилия с моя екип. Отне ни много години работа, за да прехвърлим терените на бившите казарми, които са на площ 64 декара. Този процес започна през 2012 г. и приключи през 2016 г. След това започнахме облагородяване на района до края на 2017 година. От 2019 година нищо в парк „Македония“ не се случва. Нещо повече, две години бяхме свидетели как областен управител и кмет спорят, карат се. В същия момент нищо градивно не се решаваше. Сега сме на съдебна фаза, доколкото знам, така че паркът да бъде върнат на държавата. В това няма лошо, ако след това с решение на Министерски съвет отново се възстанови собствеността на Общината. Въпросът е, че досегашните кмет и областен управител вървяха в грешна посока. Решението за парка е съвсем друго. Идеята беше там да се построят църква, високотехнологичен парк, музей. И всичко това можеше да се случи, ако се вървеше стъпка по стъпка по установените правила. В Община Симитли имаха същия проблем, но го решиха. Имаме идеен проект за църква в парка за 2000 миряни, с подземен паркинг, с Неделно училище. И всичко това с благословията на Неврокопския митрополит Серафим и осигурено финансиране. Това е пътят, по който трябва да се върви. Иначе в момента сме в задънена улица.
– Може ли да бъде разрешен проблемът с бездомните кучета?
– Решението е в рамките на 6 месеца. Преди години, през 2013-2014 г., построихме първия приют, направихме го за около 20 дни. Сега давам дума максимум за 6 месеца да построим приют за около 400-500 бездомни кучета, който да отговаря на всички съвременни изисквания. И ще го направим в непрекъснат диалог с всички заинтересовани страни. Така че да няма конфронтация, а заедно да се справим с този казус.
– Ще стане ли отново Благоевград културна столица?
– Това ми е болката! Въпросът, който хората непрекъснато ми задават, е: Ще се върне ли отново славата на Благоевград като културна столица? Какво пречеше всички тези културни прояви да се надградят. Не искам да влизам в задочен спор, но ние бяхме една от водещите общини и правехме емблематични международни културни събития. Ние бяхме лицето на България пред света. Френското министерство на външните работи обяви нашия фестивал за едно от стоте най-големи събития в цял свят, популяризиращи френскоезичната култура. Ще върнем всички фестивали – „Франкофоли“, Наградите на БГ Радио. Ще разширим тези прояви, защото те имат икономически ефект в града. Питайте хотелиери, ресторантьори, магазинери. В цял свят това е модел на работа. Ще върнем богатата културна програма и подчертавам, че това ще стане с ценностни културни събития.
– Най-важните стъпки, които ще предприемете в областта на образованието?
– Образованието е много важно за всички нас, защото касае бъдещето на децата. Ние сме отговорни и длъжни да даваме качествено и адекватно образование. Трябва да се знае, че няма как да дойде бизнес, ако няма подготвени кадри с адекватни и професионални умения. Всички училища ще минат на едносменен режим. Това засяга особено казуса с Математическата и Езиковата гимназия. Знаете, че това е проблем от много години, ще решим бързо проблема със сградния фонд. Ще направим оптимизация на районите на училищата. Ще въведем електронен прием на децата. Ще има разширяване и модернизация на базите, това, което винаги сме правили. Ще обърнем внимание на професионалното обучение. Дуалното обучение е много важно, някои неща трябва да се решат. От една страна, още през 2017 година направихме по ОП „Региони в растеж“ в Електротехникума и Професионалната гимназия по туризъм специални лаборатории, които да са близки до работната среда. Когато говоря обаче за дуално обучение, има един проблем. По закон работодателите са длъжни да плащат 80% от минималната заплата на учениците. И когато бизнесът не е конкурентоспособен, това е проблем за работодателите. Точно затова всички заедно – работодатели, община и училищни ръководства, ще трябва да решим този проблем, така че и трите страни да бъдат удовлетворени и да може този процес на дуално обучение да се развива. Не пропускаме и детските градини. Много е модерно да се казва, че ще се строят 4 или 5 детски градини. Аз съм категоричен, че в момента Благоевград има необходимия брой детски градини, може да осигури приема на децата с едно изключение, което е в квартал „Освобождение“. Още през 2018 г. имаше заложен проект – на улица „Роден край“ има 2 декара общински терен, където да се изгради детска градина. Там има още 6 декара, на които може да се построи красив парк.
– На какво залагате през следващите 4 години в социалната политика?
– Ще продължи стимулирането на раждаемостта от Община Благоевград. Всички тези еднократни парични помощи, които има и сега, ги вдигаме с 50%. И то не защото е популистко. Предлагаме увеличението за деца на родители, които са със средно или висше образование. Ние няма да стимулираме просто раждаемост. Направихме по мое време 172 социални жилища. Ще извършим рехабилитация на старческия дом, ще разширим социалния дом в село Падеш, ще изградим нов дом за възрастни хора в сградата на бившия Майчин дом. Там ще има медицинско обслужване и непрекъсната грижа за хората. Предвиждаме и преференция за градския транспорт за възрастните хора.
– Съдбата на ОФК „Пирин“ също вълнува много хора. Имате ли решение за бъдещето на клуба?
– Досега тези проблеми, които коментирахме, а сега и „Пирин“, за мен не са проблем. Те се решават и това не е трудно. Решението за „Пирин“ е елементарно – професионално ръководство, мениджъри, които знаят какво да правят, сериозен спонсор, какъвто има. Тук, забележете обаче, това ще става със съпорт от Община Благоевград, с ясни ангажименти на местната власт, която да свърши нейната задача – да изгради необходимата инфраструктура така, както направихме стадиона в село Падеш. Трябва да се построи още един такъв стадион.
– Какво още предвиждате за развитието на спорта?
– Ние имахме проект и ще го реализираме в следващите 4 години за така наречения Спортен Благоевград в местността Ягоденица в посока Зелен дол. Става въпрос за терен над 50 декара – стадион, лекоатлетическа писта, игрища и възстановителен център, защото там има и минерална вода. Всичко, което говоря, е заложено в програмата ми за управление през следващите 4 години. Ще бъде реализиран. Целият проект е остойностен, знаем откъде да получим финансиране, как да се проектира. Аз не говоря нещо имагинерно, а давам конкретни срокове! Смятам, че това дължим на благоевградчани – ясни проблеми с формулирани решения. Решения със срок и конкретен ангажимент.
– Много дискусии предизвика и въпросът с плажа на града. Там как се излиза от това безвремие?
– Решението е простичко. То е следното – през юли месец 2024 година ви каня да посетите градския плаж, за да поплувате и да съберете слънчев тен. Общината ще реновира градския плаж, който да е достъпен за всеки гражданин на Благоевград. Да можеш да си вземеш детето, внука, да посетите заедно плажа
– Не е тайна, че е раздут щатът на Община Благоевград? Какъв екип ще работи с Вас?
– За разлика от всички други, аз идвам с готов екип, екип, който се е доказал, и всичко, което коментираме – саниране, улици, те са го реализирали, знаят и могат да работят. Ние можем да започнем веднага да работим за Благоевград. В момента администрацията е над 70% повече, отколкото я оставих. При положение че обемът на работа е с 10% по-нисък от работата, която ние вършехме. В този ред на мисли е наложителна оптимизация. Не казвам – влизаш и уволняваш всичко наред. Не. Хората, които не работят и не знаят за какво са там, не им е мястото в Общината. Общината трябва да издигне административния капацитет, за да може да привличаме външни финансови инструменти. Имам предвид европрограми, национални програми, ако Благоевград като община и ние като екип не привличаме външни средства, няма как нищо от това, което говорим до момента, да се случи. Много ясно и категорично го казвам. Нашата община има много малко собствени приходи. Затова привличането на външни средства е единственото решение.
– Създаде се Общински инспекторат. Що за роля има това звено в местната власт?
– Този Инспекторат, който се прочу с побоища, с отровени и неотровени кучета, той се оказа, че освен Инспекторат е и Трето РУ, както се шегуват хората. В последните дни се оказа, че е и академия за кметове. Всички от този Инспекторат отидоха като вр.и.д. кметове на селата. Категорично ще закрия Инспектората.
Връщаме озеленяването в „Биострой”, където му е мястото, и намаляваме такса смет. Доверете ни се, а ние ще свършим всичко останало!
Източник : /Струма бг
– Г-н Камбитов, проведохте срещи със стотици хора? Кои са най-големите проблеми на града?
– Ако степенуваме по важност проблемите, които хората споделят, първото е икономиката и липсата на работни места, второто е състоянието на инфраструктурата. Други техни болки са проблемите с бездомните кучета, отсъствието на културен живот със знакови събития. Според тях Благоевград има нужда от по-добри социални услуги, от развитие на спорта и от грижа не само за общинския център, а и за селата. Имам готова програма и решения за всички тези проблеми – проекти, финансиране, срокове! Ние знаем и можем! Доказали сме го!
– Защо Благоевград все още е без Индустриална зона?
– Основният проблем на Благоевград в момента е нискоконкурентната икономика и липсата на работни места. Изграждането на Индустриалната зона е въпрос, който ще бъде решен. Ако си спомняте, през 2019 г. Община Благоевград подписа меморандум с Национална компания „Индустриални зони“. Целта бе изграждането на такъв парк в района на черешарниците. До 2018 г. нямаше възможност, защото изискването на НК „Индустриални зони“ беше теренът да е над 350 декара. През 2018 г. това изискване отпадна и ние много бързо подписахме въпросния меморандум. Ако се вървеше в тази посока, Индустриалната зона щеше да бъде изградена и да осигури около 1500-2000 работни места. За да не бъда голословен, ще кажа, че Община Симитли подписа такъв меморандум две седмици след Благоевград. Тяхната зона е готова, а нашата не е. Затова в моята управленска програма изграждането на Индустриална зона е важен акцент. Ще я изградим само за 18 месеца, по този начин осигуряваме така необходимите около 1500 работни места. Още преди 5 години имаше 5 благоевградски фирми, които искаха да инвестират. От тях 4 в момента работят в Симитли, а една е в Дупница.
– Каква е Вашата визия за подобряване на инфраструктурата в общината?
– Състоянието на уличната мрежа е трагично – дупка до дупка. За 7 дни изкърпваме цялата улична мрежа. За година и половина ремонтираме всички тротоари, включително и автобусните спирки. След това се насочваме към селата. Изграждаме две кръгови кръстовища – на входа на Благоевград при ЮЗУ, както и на входа на квартал „Струмско“. Четири подземни паркинга ще решат до голяма степен проблема с паркирането – един на пазара, един на Кончето, съществуващият паркинг до площад „Македония“ ще го надградим, както и още един при болница „Пулс“. Това са 1000 паркоместа, които ще улеснят паркирането. Ще се направи генерален план за организация на движението, така че един път завинаги да се реши проблемът с безразборното и хаотично движение. Продължаваме по европейските програми да работим за други инфраструктурни проекти, свързани с уличната мрежа и не само с нея.
Искам да засегна и темата с достъпа до квартал „Грамада“. Престъпление е, че не беше изграден подлезът към квартала при осигурено финансиране. 3 милиона лева имаше в сметката на Общината, както и подписан договор плюс строително разрешение. Не го направиха по една или друга причина. Да се осигури достъп до кв. „Грамада“ е много важно – дали с подлез, дали с надлез, това е въпрос на решение. Заложили сме срокове, проекти, финансиране, решения в нашата програма. Това означава, че за 48 месеца ще тя бъде изпълнена.
– Благоевград беше първенец в санирането! Може ли отново да се върне в челните редици?
– Въпросът е много резонен, но казвате: Може ли? За съжаление не сме това, което бяхме. Ще кажа една лоша новина. Тези хора, които подадоха документи в МРРБ, няма да бъдат одобрени заради обследването, което не може да набере необходимите точки. И тук бяха подведени от хората, които им обясняваха. Обясняваше им се, че има 50 милиона лева за Благоевград. Това съвсем не е така. 50 милиона лева е лимитът, иначе казано – от 0 до 50 милиона. Принципът е състезателен. Който набере точките, той санира. Така беше и преди, но тогава Общината имаше водещата роля. В момента оставиха хората да се оправят сами. Какво ще направим ние? Създаваме Общински фонд за обследване. Това означава, че се връщаме на стария начин на работа. Общината отново ще бъде водеща, така че да гарантира качествено обследване. Ако се мине над този лимит, то средствата, които са дали хората, ще им се възстановят. Крайният срок па настоящата програма е януари 2024 година. Може би ще има още 2-3 месеца толеранс. За този период от време ние ще съумеем да свършим това, което обещавам. Другото важно нещо е, че аз идвам с готов екип, няма нужда да търся специалисти. Ще започнем да работим в деня след изборите.
– Имате ли стратегия за развитието на селата?
– За мен в община Благоевград вече няма села. Това са новите квартали на нашия град. Благоевград е компактна, малка община. Вече разстояния от 15-20 километра ги нямаме за нищо. И затова те трябва да получат особен акцент. В моята програма първото по важност е рехабилитация на уличната мрежа, работа с ВиК по решаването на проблемите с водопроводите и канализацията. Да се изравни нивото на средата в селата и града. Не на последно място – да се ремонтират пътищата до селата. Въпреки че част от тези пътища са под юрисдикцията на АПИ, но едно време, ако си спомняте, ремонтирахме пътя от Благоевград до ГКПП – Станке Лисичково. Много усилия положихме тогава да осигурим тези 16 милиона лева. Това, което няма да допуснем, е случващото се с моста на Покровник. Това е жив пример как двама от кандидатите за кметове на практика не се справиха с този елементарен проблем. Спорът беше кой крив, кой прав, вместо да намерят решение. За този мост проблемът можеше да се реши за 6 месеца. Виждаме какво се случва там. Вече 3 години се обикаля по обходно трасе, което удължава пътя, а това е повече нерви, време и пари, за да се прибереш вкъщи. Отново искам да повторя – всичко, което залагаме, ще се изпълни за 4 години. Давам гаранция, че ще го направим.
– Как ще коментирате казуса с парк „Македония“?
– Казусът е много сериозен, положихме много усилия с моя екип. Отне ни много години работа, за да прехвърлим терените на бившите казарми, които са на площ 64 декара. Този процес започна през 2012 г. и приключи през 2016 г. След това започнахме облагородяване на района до края на 2017 година. От 2019 година нищо в парк „Македония“ не се случва. Нещо повече, две години бяхме свидетели как областен управител и кмет спорят, карат се. В същия момент нищо градивно не се решаваше. Сега сме на съдебна фаза, доколкото знам, така че паркът да бъде върнат на държавата. В това няма лошо, ако след това с решение на Министерски съвет отново се възстанови собствеността на Общината. Въпросът е, че досегашните кмет и областен управител вървяха в грешна посока. Решението за парка е съвсем друго. Идеята беше там да се построят църква, високотехнологичен парк, музей. И всичко това можеше да се случи, ако се вървеше стъпка по стъпка по установените правила. В Община Симитли имаха същия проблем, но го решиха. Имаме идеен проект за църква в парка за 2000 миряни, с подземен паркинг, с Неделно училище. И всичко това с благословията на Неврокопския митрополит Серафим и осигурено финансиране. Това е пътят, по който трябва да се върви. Иначе в момента сме в задънена улица.
– Може ли да бъде разрешен проблемът с бездомните кучета?
– Решението е в рамките на 6 месеца. Преди години, през 2013-2014 г., построихме първия приют, направихме го за около 20 дни. Сега давам дума максимум за 6 месеца да построим приют за около 400-500 бездомни кучета, който да отговаря на всички съвременни изисквания. И ще го направим в непрекъснат диалог с всички заинтересовани страни. Така че да няма конфронтация, а заедно да се справим с този казус.
– Ще стане ли отново Благоевград културна столица?
– Това ми е болката! Въпросът, който хората непрекъснато ми задават, е: Ще се върне ли отново славата на Благоевград като културна столица? Какво пречеше всички тези културни прояви да се надградят. Не искам да влизам в задочен спор, но ние бяхме една от водещите общини и правехме емблематични международни културни събития. Ние бяхме лицето на България пред света. Френското министерство на външните работи обяви нашия фестивал за едно от стоте най-големи събития в цял свят, популяризиращи френскоезичната култура. Ще върнем всички фестивали – „Франкофоли“, Наградите на БГ Радио. Ще разширим тези прояви, защото те имат икономически ефект в града. Питайте хотелиери, ресторантьори, магазинери. В цял свят това е модел на работа. Ще върнем богатата културна програма и подчертавам, че това ще стане с ценностни културни събития.
– Най-важните стъпки, които ще предприемете в областта на образованието?
– Образованието е много важно за всички нас, защото касае бъдещето на децата. Ние сме отговорни и длъжни да даваме качествено и адекватно образование. Трябва да се знае, че няма как да дойде бизнес, ако няма подготвени кадри с адекватни и професионални умения. Всички училища ще минат на едносменен режим. Това засяга особено казуса с Математическата и Езиковата гимназия. Знаете, че това е проблем от много години, ще решим бързо проблема със сградния фонд. Ще направим оптимизация на районите на училищата. Ще въведем електронен прием на децата. Ще има разширяване и модернизация на базите, това, което винаги сме правили. Ще обърнем внимание на професионалното обучение. Дуалното обучение е много важно, някои неща трябва да се решат. От една страна, още през 2017 година направихме по ОП „Региони в растеж“ в Електротехникума и Професионалната гимназия по туризъм специални лаборатории, които да са близки до работната среда. Когато говоря обаче за дуално обучение, има един проблем. По закон работодателите са длъжни да плащат 80% от минималната заплата на учениците. И когато бизнесът не е конкурентоспособен, това е проблем за работодателите. Точно затова всички заедно – работодатели, община и училищни ръководства, ще трябва да решим този проблем, така че и трите страни да бъдат удовлетворени и да може този процес на дуално обучение да се развива. Не пропускаме и детските градини. Много е модерно да се казва, че ще се строят 4 или 5 детски градини. Аз съм категоричен, че в момента Благоевград има необходимия брой детски градини, може да осигури приема на децата с едно изключение, което е в квартал „Освобождение“. Още през 2018 г. имаше заложен проект – на улица „Роден край“ има 2 декара общински терен, където да се изгради детска градина. Там има още 6 декара, на които може да се построи красив парк.
– На какво залагате през следващите 4 години в социалната политика?
– Ще продължи стимулирането на раждаемостта от Община Благоевград. Всички тези еднократни парични помощи, които има и сега, ги вдигаме с 50%. И то не защото е популистко. Предлагаме увеличението за деца на родители, които са със средно или висше образование. Ние няма да стимулираме просто раждаемост. Направихме по мое време 172 социални жилища. Ще извършим рехабилитация на старческия дом, ще разширим социалния дом в село Падеш, ще изградим нов дом за възрастни хора в сградата на бившия Майчин дом. Там ще има медицинско обслужване и непрекъсната грижа за хората. Предвиждаме и преференция за градския транспорт за възрастните хора.
– Съдбата на ОФК „Пирин“ също вълнува много хора. Имате ли решение за бъдещето на клуба?
– Досега тези проблеми, които коментирахме, а сега и „Пирин“, за мен не са проблем. Те се решават и това не е трудно. Решението за „Пирин“ е елементарно – професионално ръководство, мениджъри, които знаят какво да правят, сериозен спонсор, какъвто има. Тук, забележете обаче, това ще става със съпорт от Община Благоевград, с ясни ангажименти на местната власт, която да свърши нейната задача – да изгради необходимата инфраструктура така, както направихме стадиона в село Падеш. Трябва да се построи още един такъв стадион.
– Какво още предвиждате за развитието на спорта?
– Ние имахме проект и ще го реализираме в следващите 4 години за така наречения Спортен Благоевград в местността Ягоденица в посока Зелен дол. Става въпрос за терен над 50 декара – стадион, лекоатлетическа писта, игрища и възстановителен център, защото там има и минерална вода. Всичко, което говоря, е заложено в програмата ми за управление през следващите 4 години. Ще бъде реализиран. Целият проект е остойностен, знаем откъде да получим финансиране, как да се проектира. Аз не говоря нещо имагинерно, а давам конкретни срокове! Смятам, че това дължим на благоевградчани – ясни проблеми с формулирани решения. Решения със срок и конкретен ангажимент.
– Много дискусии предизвика и въпросът с плажа на града. Там как се излиза от това безвремие?
– Решението е простичко. То е следното – през юли месец 2024 година ви каня да посетите градския плаж, за да поплувате и да съберете слънчев тен. Общината ще реновира градския плаж, който да е достъпен за всеки гражданин на Благоевград. Да можеш да си вземеш детето, внука, да посетите заедно плажа
– Не е тайна, че е раздут щатът на Община Благоевград? Какъв екип ще работи с Вас?
– За разлика от всички други, аз идвам с готов екип, екип, който се е доказал, и всичко, което коментираме – саниране, улици, те са го реализирали, знаят и могат да работят. Ние можем да започнем веднага да работим за Благоевград. В момента администрацията е над 70% повече, отколкото я оставих. При положение че обемът на работа е с 10% по-нисък от работата, която ние вършехме. В този ред на мисли е наложителна оптимизация. Не казвам – влизаш и уволняваш всичко наред. Не. Хората, които не работят и не знаят за какво са там, не им е мястото в Общината. Общината трябва да издигне административния капацитет, за да може да привличаме външни финансови инструменти. Имам предвид европрограми, национални програми, ако Благоевград като община и ние като екип не привличаме външни средства, няма как нищо от това, което говорим до момента, да се случи. Много ясно и категорично го казвам. Нашата община има много малко собствени приходи. Затова привличането на външни средства е единственото решение.
– Създаде се Общински инспекторат. Що за роля има това звено в местната власт?
– Този Инспекторат, който се прочу с побоища, с отровени и неотровени кучета, той се оказа, че освен Инспекторат е и Трето РУ, както се шегуват хората. В последните дни се оказа, че е и академия за кметове. Всички от този Инспекторат отидоха като вр.и.д. кметове на селата. Категорично ще закрия Инспектората.
Връщаме озеленяването в „Биострой”, където му е мястото, и намаляваме такса смет. Доверете ни се, а ние ще свършим всичко останало!
Източник : /Струма бг