Аспарух Смилков-Пухи, "Беласица": Не станах студент, защото пропуснах срока за записване, нямам приятелка, футболът на този етап ми е най-важен

Аспарух Смилков е второто сигурно попълнение на “Беласица” за атаката към Втора лига, която комитите несъмнено ще опитат да осъществят напролет. Той е роден на 02.03.1998 г. в Петрич. Започва да тренира на 12 г. в родния си град, след това минава през школите на “Пирин 2001” и столичния ДИТ. В третия ешелон ще се подвизава за сефте, в професионалния футбол натрупа 74 мача с екипите на “Пирин” /Рз/, “Царско село”, “Пирин” /Бл/, “Ботев” /Гъл/ и “Септември” /Сф/. В края на миналата седмица прие предложението на селекционера на петричани Георги Петров да се завърне в “Беласица” след 7-годишна пауза, вече като играч с опит, на когото ще се разчита да помогне в борбата с конкурентите в челото на класирането. С А. Смилков разговаряме буквално часове след официалното му представяне в състава на бяло-червените.

– Пухи, добре дошъл у дома. Как се стигна да преминаването ти в клуба от родния ти град?

-Благодаря, всичко стана доста бързо. След като се убедих, че  целите , които “Беласица” преследва през тази кампания, са сериозни, и след няколкото разговора, проведени с треньора Саша Симонович и отговарящия за селекцията Георги Петров не бе трудно да взема това решение.

– С наставника С. Симонович се познавате от съвместния ви престой в Гълъбово. Доколко това способства трансфера ти в „Бела“?

– Да, познаваме се от 4-те месеца, прекарани заедно в „Ботев” (Гълъбово). Г-н Симонович е наясно до детайли с моите качества от тогава и естествено фактът, че той е треньор на петричкия тим, оказа влияние и определено наклони везните към промяната, на която се реших.

– Написа нещо много интересно в социалните мрежи, веднага след като трансферът ти стана факт. В тези думи “Не се доказвай там, където не те ценят, и не бягай от там, откъдето те искат” ли се крие решението ти да напуснеш “Септември”?

-Не обичам да коментирам миналото, “Септември” /София/ вече е затворена страница за мен. Накратко казано, мисля, че заслужавах повече шансове, отколкото получих, и повече игрови минути, отколкото записах. Идвам или по-скоро се завръщам на стадион “Цар Самуил”, за да играя по-често и да се развивам. Всичко това е синтезирано в изречението, което написах.

– Млад, местен и с опит в професионалния футбол – това е идеалната цел в трансферната политика на петричкия клуб. Отговаряш напълно на този профил…

– Надявам се опитът, който натрупах в последните години, да ми помогне в новото предизвикателство. Познавам хората тук отлично, мисля, че няма да е проблем да се адаптирам бързо. Все пак тренирах с голяма част от бъдещите си съотборници през лятото, знаем се добре и това също е плюс по пътя към адаптацията и асоциирането ми към отбора.

– Макар и само на 22 години, досега си играл само в отбори от Втора лига. Слизането едно ниво по-надолу отстъпление ли е, или рестарт към още по-високи цели?

-Не го квалифицирам като отстъпление по никакъв начин. Напротив, идвам в добър отбор. “Беласица” е тим с ясни цели, които неотклонно следваше през есента. Всички заедно ще се опитаме да  ги осъществим докрай, а лично мен това ме мотивира допълнително. 

– Играеш като бек-крило. Къде се чувстваш по-сигурен – в офанзивния или дефанзивния елемент на футболната игра?

– Да, бил съм позициониран и в двете фази, в зависимост от отбора и подбраната схема от дадения треньор. Справял съм се с различни тактически задачи, но считам, че  по-силната ми позиция е като крило. Обичам да играя и по двата фланга, където да използвам бързината си и да създавам положения за голове.

– Все още нямаш трайни впечатления вероятно, но според теб има ли сили “Беласица” да пребори конкуренцията в челото и да спечели професионална промоция още през този сезон?

– Не крия, следях ситуацията в „Беласица“ от първия кръг на първенството, истина е, че между мен и клубното ръководство имаше разговори за съвместна работа още преди началото на кампанията, но тогава нещата не станаха. Сега вече съм тук, всичко зависи от нас, футболистите. Изходната ни позиция след есенния дял на първенството е повече от добра като база за успешна атака към професионалната промоция. Съзнавам, че конкуренцията в тази група е голяма, със сигурност останалите челници ще се подсилят през зимата, но няма нищо невъзможно, ще се борим докрай.

– Имаш ли любим отбор у нас и в Европа, кои са любимите ти футболисти от които се възхищаваш и чието майсторство се стараеш да достигнеш?

– Предпочитан отбор в България нямам, в Европа от малък съм фен на “Челси”. Любимият ми футболист е Кристиано Роналдо, симпатизирам също така на Еден Азар и  Неймар, изобщо на този тип играчи.

– Тях наблюдаваш по телевизията, а у нас от кой наставник и съотборник си се учил най-много от първо лице?

- Първи треньор в „Беласица“ ми беше Стоил Филипов. Отделно когато си бях на село, тренирах с бившия футболист на “Бела” Андон Янкулов, който също ми е помогнал доста. След това преминах в “Пирин 2001” и при Иво Андонов станахме шампиони за набора си, по-късно играх с по-големите в елитната група U17. Бях на 15 тогава и станах голмайстор на отбора на полусезона. На 16 г. отидох в ДИТ, спечелихме първенството на U17 с  Христо Арангелов, който ми беше наставник и в първия отбор на „Септември“. Играх и в U19, но на полусезона президентът Румен Чандъров реши да ни прати 4-ма човека да трупаме опит в мъжкия футбол в “Пирин” /Разлог/, който беше в „Б“ група. Дебютирах на 17 г. срещу “Литекс”, треньор ми беше Николай Митов. Дойде и периодът в “Царско село”, може би там научих най-много от вече покойния Никола Спасов. След това  имах два периода в Гълъбово, разделени от пребиваването ми в Благоевград. Учил съм се от съотборници като Боби Галчев , Георги Сърмов  Божидар Митрев… Станислав Катранков, който сега е в „Ботев“ /Ихтиман/, също много ми е помогнал със съвети във и извън футбола и ми е малко странно, че напролет ще  играя срещу него, но това е футболът.

– С какво се  занимаваш извън терена? Учиш ли нещо, заето ли е и сърцето ти, защото съм сигурен, че фенки не ти липсват…

– В София завърших средното си образование в 132-ро  СОУ “Ваня Войнова”. Не продължих  да уча по-нагоре, тъй като изпуснах срока за записване. Следващата година ще поправя тази грешка и със сигурност ще продължа, макар че все още не съм решил какво. Не съм обвързан, нямам си приятелка, просто на този етап футболът ми е по-важен от всичко. източник:в.Струма