Асен Ботев, Разлог: Един герб, за да стане хубав, се прави трудно и дълго

Един герб, за да стане хубав, се прави трудно и дълго, казва художникът-скулптор от Разлог Асен Ботев, изработил гербовете на повечето от населените места в родния си край и част от съвременните символи и паметни знаци, с които Разлог и Разложко са вече познати.
"Гербът, първо, трябва да отговаря на вечните неща, и, второ, всеки герб трябва да е крив - като разбиранията на хората, които носят днешното време", обяснява художникът. Кривините на конкретиката, на днешната конкретика, на това, което е сега, трябва да присъстват, за да си го обичат и да си го харесват хората, допълва той. Отдавна знае също и е убеден, че за да се заеме един творец с подобна хералдическа задача, е необходима сериозна подготовка, задълбочени познания за география, история, археология, минало, настояще, фолклор, проникване в душата на едно конкретно населено място, в душевността на местните хора.
Ако е направен както трябва, гербът не се сменя, защото си успял да откриеш и пресъздадеш трайни във времето ценности, свързани с душата на това населено място, казва Асен Ботев.

Орелът отдавна се е превърнал
в символ на Разлог

На най-високата точка на прохода Предела, вдясно от пътя преди спускането към Разложката котловина, оградена от трите емблематични за района планини - Рила, Пирин и Родопите, погледът привлича златист орел в полет, разперил криле над постамент с надпис "Разлог". От другата страна е чешмата край монумента в памет на героите-мъченици от Илинденската епопея през 1903 г. Тук пътниците обичат да спират, за да се освежат, да си налеят и отпият от най-хубавата вода в района.
Орелът от едната страна и монументът - от другата, се появиха горе-долу по едно и също време, разказа пред репортер на БТА Асен Ботев, сътворил гордата птица - символ на Разлог. От трийсетина години тя се утвърди като символ на града, а Ботев е сред най-активните привърженици на идеята орелът и изображението на три планини, символизиращи Пирин, Рила и Родопите, да са сред главните елементи и на герба на Разлог. Той е и един от неговите създатели. Ботев коментира, че това е бил първият пробив в хералдиката за употреба на тези символи. Историята показа, че точно тези символи се харесаха и в различни варианти тази комбинация се повтаря в различни краища около Пирин, обяснява художникът.
Можем да вземем за пример герба на гр. Гоце Делчев и други знаци, символи, лога на хотели, футболни клубове и т. н. Някакси това отговаряше на съдържанието на гр. Разлог. А защо върху емблемата на града орелът е златен на червен фон? Достатъчно е човек да отиде на празник на хорото на площада и ще види, че и женските, и мъжките носии в Разлог са алени със сърма отгоре, отговаря Асен. Той е създателят на гербовете на почти всички населени места в община Разлог и на някои близки селища, като почти всички е изработил безвъзмездно.
Един сериозен герб, за да стане хубав, се прави трудно и дълго, споделя Ботев. От 30 години правя гербове и нямам сменен герб. И ако е направен както трябва, гербът не се сменя, защото си успял да откриеш и пресъздадеш трайни във времето ценности, свързани с душата на това населено място, независимо дали е село или град. Почетният орден на град Варна, който направих там, и до ден-днешен си остава и е реклама за монетния двор 30 години по-късно. По същия начин работих и за всичките села тук около Разлог, пояснява художникът.
Асен Ботев дава пример с Бачево. Когато започва да прави герба, дори и конните бази, с които селото сега е известно, не са били развити, както трябва. Наложило се да изучава история, археология, фолклор, да се среща с много хора. И в крайна сметка се оказа, че най-значимите неща, които биха останали в съзнанието на всеки от Бачево, са златният извор на Ръждавец, който е уникален в света, и конят, с който местните са свързани от 3500 години, документирано чрез археология, разказва художникът и допълва: Ето така се прави герб.

Защо и как е оцелял
българският дух в Добърско

За герба на Добърско Асен Ботев също много мислил и по думите ме изчел всичко за селото. Даже правил със своя позната телевизионен филм за прочутата Добърската черква, като писал сценария половин година години със съответните проучвания за Добърско и всичко свързано със селото. "И накрая съвсем естествено дойде проектът за герб на село Добърско, от което започва българското Възраждане, разказва художникът. Но вече знаех тайните защо там е оцелял българският дух и как.
А защо и как - в изключително тежки времена, когато, ако построиш църква, тя може да бъде съборена и изгорена, ако напишеш книги, те могат да бъдат откраднати и унищожени, ако направиш надпис, той може да бъде счупен, хора, носещи духа в себе си са живели в това село и са се събирали и са мислели как, обяснява Асен Ботев.
"Събират слепи деца от всички територии на България, които преминават обучение седем-осем години, за да научат целия български юнашки епос. След това те трябва да държат изпит за наученото. След взимането на изпита, тези, които преминат инициацията и посвещението, което е тайна и е тайна и за нас как е ставало, те получават правото да просят из всички етнически български територии с един или двама придружители. Това е гениалната схема и затова нещата са оцелели там. Затова е редно да споменаваме Добърско и Банско, когато говорим за Възраждането", добавя художникът.
И така символите на Добърско съвсем естествено са камбаната, която олицетворява събуждането като цяло през Възраждането, и двете птици в короната. Те пък символизират прочутата Добърска певческа школа, която чрез песента е съхранила душевността и националното самосъзнание, обяснява Ботев, който е направил и герба на Добърско като дарение. После, не по-малко разпалено, разказва как се е родил гербът на разложкото село Баня.

За силата на минералната вода
- огромното богатство на Баня

"За Баня направих разкошен извор, който се разбива в огромен фонтан на множество капки, като всяка една от тях си има съответните свойства", обяснява авторът на герба на селото. В това село има 37 минерални извори, от които голяма част са некаптирани и изтичат в реката. По думите на Ботев става дума за огромно богатство и като количество, и като специфични качества на минералната вода в Баня.
"Те бяха тайна, когато правех герба на Баня", допълва Асен Ботев и отваря скоба с разказа, че след Чернобил тук са идвали групи с деца от Украйна, облъчени от радиацията, и повечето са се излекували от последствията. По думите му животоспасяващите свойства на водата и в Баня доказано ги има, научил тези неща, докато се занимавал с герба. Затова богатството на Баня - тази минерална вода, тези неизброими извори, половината от които не са каптирани и изтичат, трябваше да влязат като символ на това място. Асен Ботев лично се убедил, че вместо да лекува цяла седмица с антибиотици възпаление на окото си например, достатъчно е да отиде и да го наплиска няколко пъти с благата вода в Баня и да си тръгне, забравил още същия ден за проблема.

А защо символът
на Годлево е слънцето

Друго разложко село, на което Асен Ботев е създал герба, е Годлево, известно и като Припеците. "Реших да направя едно слънце, но малко особено слънце, заради съвпадението на името с Припеците, както си го наричат това село открай време. А пък и самото име Годлево - много е интересно с това нахлуване на английския език и английски термини в съвременния живот и начина на общуване - годли на английски значи божествено. И така, горе-долу година и половина мина, докато ми хареса. И най-странното, дойдоха ми гости от Париж, разхождат се тук из котловината, виждат герба на Годлево и казват - ей, видяхме един знак, който много добре ни въздейства като излъчване, като същност, като енергия", усмихва се Асен.
На разложкото село Горно Драглище е направил чешма с релефно изображение на лъв. Така почти няма населено място в Разложкия край, Асен Ботев да не оставил някакъв паметен знак. И почетния знак на Банско е изработил, и герба на Добринище. А една от последните му работи като скулптор са релефите-реплики на археологически находки отпреди хилядолетия, намерени в м. Столоватец край Разлог. Той ги е изработил и в момента са разположени като скулптурна композиция от няколко огромни мраморни къса, върху които са издълбани, в градинката край градското читалище в Разлог.

Необичайното творение - древен календар,
също е дело на Асен Ботев

Всеки, който реши и сега, в топлите дни на циганското лято, да се разходи из зеления градски парк на Разлог с езерото, развесените върби и останалите дървета, обагрени в пъстрите топли цветове на есента, може да поседне на пейка и край издълбаните върху големи мраморни късове фигури на животни, подредени в кръг. Това необичайно творение - древен календар, също дело на Асен Ботев. Изображение на древния български календар е намерено от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на 20 век, разказва художникът. Археологическата находка е датирана към 8 век сл. Хр. и представлява единственото пълно и запазено изображение на Древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България. На 22 септември 2011 г. в централния парк на Разлог e открит възстановеният древен слънчев календар от Разлог, сътворен от Асен Ботев с финансовата подкрепа на община Разлог.
Асен Ботев, учил изящни изкуства в Художествената гимназия и скулптура - в Художествената академия в София, специализирал хералдика три години при Любо Прахов, се завръща в Разлог през 2003 г. , след като преди това странства пет години в Париж и 12 - в Лондон. На Разложкия край, с който е кръвно свързан и носи в душата и сърцето си, мисли още много да даде. След връщането му в Разлог се ражда орелът, който сега посреща и изпраща всеки пътник на Предела над Разложката котловина. След това идва ред на древния календар. Между другото като дарение е направил и едни кончета, наречени "Българската конница". Идеята е за фигури на кончета, а като се качат децата върху тях и става българската конница, смее се отново Асен.
След календара и релефите е планувал да направи за Разлог един бял чауш, както тук по разложки наричат стареца или традиционния кукер. Около 3000 рисунки на кукери има в ателието си у дома Асен Ботев. Той е изваял един кукер и край пътеката, която води към най-новата туристическа атракция в Разлог - кулата "Стъпалата" на хълма "Голак", от която се разкрива прекрасна гледка във всички посоки към цялата котловина и трите планини, които я обграждат като крепостна стена. Там е поставил и плоча, която е изваял, със знака върху нея на силата и божествената защита, познат отпреди две хилядолетия преди Христа.
Безброй рисунки и проекти, отливки и макети на свои реализирани и бъдещи творби е струпал в дома си Асен Ботев. На изпращане художникът изважда два разложки чана - звонци отпреди две столетия, наполовината изработени от сребро. Подрънква с тях, за да усети и госта чистия им звън, невидимата, но вълшебна музика и силата на вибрациите, които идват сякаш от недрата на земята и те свързват с безкрая. "Ако сложиш и осемте и ако ги подрънкаш три-четири часа, след това клетките ти звънят едно денонощие и всичко се оправя, обяснява домакинът. Това всичко минава през теб. Това е като разложкото хоро - като те хване биоенергията, и стъпката, и въртенето на хорото, и музиката - комплексна цивилизация!", обобщава художникът. /ЕМ/ /АМ/