Арман Бабикян: Протестът ще се излее в урните

Протестът ще се излее в урните и само от хората зависи колкото протестни крясъка ще влязат в урните на България. Това каза в интервю за БГНЕС познатият като част от „Отровното трио” Арман Бабикян, който е водач на листа в коалицията „Изправи се! Мутри вън!“

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:

БГНЕС: В България имаше безпрецедентни протести, но виждаме, че социологическите проучвания дават сериозна преднина на ГЕРБ?

Арман Бабикян: Честно казано, когато наближат избори не гледам проучвания. И това не е само този път, на тези избори, а по принцип, защото месец преди избори в България социологическите проучвания се превръщат в рекламни съобщения. Имам много приятели социолози, съжалявам, че трябва да го кажа, но предпочитам да е ясно какво мисля, а не какво е възпитано да се каже. Разбира се, че има и сериозни социологически проучвания, следил съм ги, имам информация и за тях, но всъщност се публикуват проучвания за тези, които имат възможност да си платят да бъдат публикувани. Та по този въпрос няма смисъл повече да говорим. Иначе протестите с цялата им мощ постигнаха много и това се дължи на гражданите на България. Дължи се на всички тези десетки, десетки хиляди хора, които излязоха по улиците на България, по улиците на София, по улиците на света, навсякъде където имаше българи, невероятно единство на българите. Това, което постигнаха – рязко отвориха очите на Европа и на ЕС за случващото се в България. Показаха ясно къде и как живее главният прокурор, показаха на целия свят, на десетките международни информационни агенции и медии, и телевизии, които дойдоха тук, не съм сигурен, че някога са идвали толкова авторитетни медии в България, толкова много и само на едно пред едно място – Ларгото пред Министерски съвет. Тези медии отвориха очите не само на българите, а на целия свят за това какъв е размерът на корупцията у нас, колко тежко се краде, колко е стъпкана у нас демокрацията, правосъдието и свободата на словото. Това отваряне на нашите, а и на очите на света за случващото се в България беше много важно. Другото важно беше, че беше изритан страха. В България страхът потискаше в голяма степен, бяхме свикнали да живеем приведени, да мълчим, да не казваме, за да не загубим работа, приятел, поръчка и каквото искате още. Поне 30% спадна електоралната мощ на ГЕРБ – от 1 250 000, те са в момента някъде около 780 000. Такава щета нито една опозиционна партия не е нанасяла на ГЕРБ през последните 11 години нито отляво, нито отдясно. Хората се събраха заедно, защото видяха, че имат диктатор над главата си, а не ляв или десен политик. Разбраха, че имат национален проблем, граждански проблем, а не политически просто партиен проблем. Имахме резолюция на Европейския парламент, нещо, което не ни се е случвало. Тя бе завоювана отново от протестите на площада, което беше огромен шамар за правителството на Борисов. Тук не броя уволнени министри и подобно кръвопускане за успокоение на народа и т.н. и т.н. Протестът продължава и в момента. Протестът ще се излее в урните и само от хората зависи колкото протестни крясъка ще влязат в урните на България. Аз не им казвам за кого да гласуват, не е задължително за „Изправи се! Мутри вън!” и т.н. Важното е хората да излязат и да гласуват, това е техният крясък, през демократичните инструменти в урните, за да изхвърлят диктатора от власт.

БГНЕС: В момента се намираме в криза, която е много утежнена и от пандемията. България се нуждае от стабилно управление. Какво за вас е стабилно правителство?

Арман Бабикян: Вижте, стабилността е успокоение за страхливите. Най-стабилно е на гробищата, там има абсолютна стабилност, там няма никакви размествания на пластовете, никой не надава глас, там е мир, тишина, спокойствие и великолепна стабилност. У нас е обратното, имаме нужда от дестабилизация на мутрите, от дестабилизацията на олигархичните кръгове, от властовите центрове, които задкулисно дърпат конците – те трябва да бъдат дестабилизирани, а не държавата да бъде дестабилизирана. Какво значи стабилност по Борисовски? Стабилно да падат късове лед и да ви пръскат главата в София, или ток да убива дете, стабилно, 20 души да умрат край Своге, стабилно, коя стабилност търсим точно? Не разбирам така стабилността. Нарастване на дълга ни с 20 млрд., стабилно. Вижте, свикването с лошото би могло да бъде стабилно, но трябва ли да свикнем и със срама, какво да обясним на децата си? Че стабилно сме се подчинявали с наведени глави и сме страхували стабилно дълго, аз не искам да им разказвам това.

БГНЕС: Какво искате да се промени след 4 април?

Арман Бабикян: Имам примерени очаквания. Мечтите ми са много по-големи, разбира се, но се опитвам да бъда реалист. Най-малкото и най-необходимото, което трябва да се случи на 4 април е този човек да падне от власт и да не е министър-председател. Да, разбира се, че искам великолепно правителство с чудесни експерти, ужасно почетени хора, купчина реформи, голяма напредък, богати български джобове, но не искам да лъжа тези неща, само за да бъда избран за нещо. Аз съм реалист, знам, че това е първата крачка, знам, че на 4 април няма да падне Гешев, нали? И да изляза и да крещя пред някоя сграда, че на 4 април, ей сега като влезем в парламента и Гешев ще си отиде засрамен, ами не, няма да си отиде. Българските политици трябва да свикнат да казват истината, поне малко, поне малко. Да, по цял свят послъгват, но в рамките на умереното, у нас бягат като дявол от тамян да кажат истината и истината, неприятната истина е тази: На 4 можем да се справим само с Борисов засега. Ще има и следваща битка, ще има и следваща крачка, ще трябва да се справим и с правосъдие и реформата в този сектор. И да, за да се справим ще трябва да се водят неприятни разговори с хора, които не харесваме, и с партии, които не харесваме. И да, ще трябва да си говорим с БСП, ще трябва да си говорим с Карадайъ, няма как да се получат 160 гласа, това не е аритметично мислене. Някой трябва да се научи да поема рискът, че казвайки истината няма да бъде харесвам, обратното означава през цялото време някои политици да задоволяват фенклубовете си от сутрин до мрак. И независимо дали тези фенклубове са от 2%, 3%, 5% да им се казва само това, което би им харесало. Защо? За да гласуват за теб. Е, добре гласуват за теб и влизаш със своите 2,3 и 5% и накрая се оказва, че популисти са именно тези - не просто, които обещават 5000 лв. заплата и Швейцария на Балканите, а и тези, които дават обещания за реформи, които не могат да изпълнят, защото през цялото време се крещи: Ние сами, само ние, ние бяхме първи, ние отдавна казахме, ние с този не, с този не, с този не. А с кого бе, байно, ще направиш тези реформи, или някой има намерение да влезе със 160 мандата, не виждам такава партия. Тоест или задоволяваме умерената група наши поддръжници с приятна за ушите им лъжа или ще вършим работа за страната си, трябва да се направи този избор колкото и да е неприятно.

БГНЕС: Има ли опасност изборите да родят чудовища?

Арман Бабикян: Чудовищата се раждат от търпението на гражданите, а не защото просто са се родили чудовища. Някой провиждаше ли чудовище някога в Борисов, или във фризьорските салони и таксиметровите коли си слагаха снимката му, и дистрибутираха това как той се набира на някакъв уред в някакъв фитнес, а журналистките му пипаха мускула, а други му правиха баници и му ги носиха у дома, тогава провиждаха ли чудовище? Мисля, че не! Търпението на роба дава шанс да има башибозук, иначе няма как. /БГНЕС