Археолози „окупираха“ село Илинден

Гордостта на община Хаджидимово – Село Илинден се намира в планински район. Разположено е в северните склонове на планината Стъргач. Отстои на 14 километра югозападно от общинския център Хаджидимово и на 18 километра югоизточно от град Гоце Делчев.

До 1951 година името на селото е Либяхово, както е известно на встички в югозападния регион. От седмица насам селото буквално е атакувано от археолози, част от професионалния екип на Софийския университет “ Св. Климен Охридски“. „Мишена“ ако може да се каже така, на археолозите са крепостите, които сае намират на територията на село. Останките и развалините от стари селища, крепости, гробища и пътища, както откритите сред тях и на други места археологически находки свидетелстват, че в землището на селото е имало живот още от най-дълбока древност, които обаче още не са изследвани както трябва.

Най-интересни и загадъчни са градежните останки от местността „Градище“. Крепост „Градище” се намира на 1.45 км източно по права линия от центъра на село Илинден. Заема върха на едноименния хълм. Има триъгълна форма с ширина около 90 m и дължина около 150 m. Теренът на крепостта е покрит с трева и храсти. Най-достъпна е от юг.

С най-ранна датировка са намерени в местността „Клисурата“ фрагменти от оръдия на труда от кремък и кости, принадлежащи на население от медно-каменната епоха, живяло още през 5200-3500 г. пр.н.е. Или много преди свидетелствата за поява на траките по нашите земи.Тракийска и късноантична крепост  се намира в местност „Клисура“ на 1.59 км източно по права линия от центъра на село Илинден. Изградена е в тесния пролом на река Мътница, върху труднодостъпно скалисто възвишение. Възвишението е обградено от три страни от меандрите на реката и е единствено достъпно през тясна седловина от север. Склоновете са отвесни от запад и северозапад и сравнително по-полегати от юг.  Крепостта е заемал заравнената билна част на хълма и е с площ от 3 дка. В северната най-висока част на хълма археолозите са разкрили правоъгълна сграда с ориентация северозапад- югоизток и вход от югоизток, с размери 4.4х4.5 m и дебелина на стената от 1.3 m до 1.5 m. Разкритата сграда носи белези на опожаряване и се предполага, че е представлявала правоъгълна кула, която най-вероятно е защитавала входа на крепостта. Градежа на кулата е двулицев със суха зидария, изграден от ломени и естествено нацепени скални късове. От западната страна, кулата е допряна до отвесните скални склонове. Крепостна стена се проследява в югозападната и южната страна на възвишението. Тя е силно обезличена и се забелязва само в сондажите направени от археолозите. Намерената керамика се датира от халколита и от късната античност.

В землището на селото съществуват следи от материалната култура на траки и римляни, както и от времето на Българското средновековие.

В местността „Селището“ е намерена тежест за стан с яйцевидна форма, направена от сивочерна глина с примеси от ситен пясък и с дупка за окачване. Интересна находка са гривните и пръстен от човешки скелет в гроб от местността „Жилепица“. Глинени съдове са открити в местността „Клисурата“ /паничка/ и Жилепица /две гърнета. Грамадни делви са изкопани от местността „Градище и другаде, много глинени късове се срещат из местностите „Шипколеца“, Горнилъки“, Моянско поляне, Харизанче и другаде. На „Шипколеца“ личат останки от стар тръбопровод. Тук е намерена и стара монета.