Античен град на 6000 г.: Археолози откриха впечатляващи находки край с. Дъбница

Град на 6000 г. проучват археолози в района на гърменското село Дъбница, а
резултатите са повече от впечатляващи. Откритите находки говорят за античен град,
построен върху естествено защитения хълм, съобщава btv.
Изобилието от керамика от каменно-медната епоха показват непрекъснато
обитаване на този естествено защитен хълм. През изминалият сезон бях установени
размерите и периода на съществуване на две сгради от късната античност, както и
на църквата на върха на хълма.
„Обектът е известен в научните среди от 1965 г. От миналата година започват
разкопки. В момента проучваме пространството между късно антични сгради. Под

тях има много пластове”, каза археологът Илия Киров.

По думите му мястото е било обитаемо с известни прекъсвания до XVI в. Има
свидетелства за иманярстване, но в момента са взети мерки – в региона е поставено
видеонаблюдение.

Крепостта най-вероятно е била изградена като акропол-убежище на наблизо
намиращия се римски град Никополис ад Нестум във връзка с набезите на племена,
навлизащи в пределите на империята през периода на късната античност.
Михаил Ваклинов от НИМ показа и едно от най-значимите открития – зооморфен
идол.

Сред находките има многобройни монети от 6-ти век, което и доказва изграждането на изцяло нова укрепителна система и сгради, планирани спрямо терена. Освен монетите монетите се намират и голямо количество предмети от бита: метални инструменти и
пирони, стъкло – фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети
от стъкло и олово.
Сред находките се откроява керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете
страни.

Сградите са били изградени върху останките от по-ранни застроявания като найвпечатляващите са с многобройни находки от епохата на елинизма. Сред тях се
открояват голямо количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие
(фирнис), както и монети. Две от монетите са с изключително значение – сребърна
монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. пр. Хр. и монета на
македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр. Хр.
В пластовете история се намериха и други изключителни находки – оловни ядра за
прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано
насекомо. На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един
от македонските военачалници от периода IV-II в. пр. Хр. – ΣΠΑΡΟΔΑ. Такива ядра
са намирани в района но досега не са откривани в археологически контекст.