И тази година Ани Салич и Николай Дойнов тръгнаха из страната, за да чуят проблемите на зрителите и да насочат прожекторите към най-важните теми за тях, в навечерието на местните избори.
В продължение на пет дни екипът обиколи села и малки градчета, които по една или друга причина са привлекли вниманието на България и са станали емблеми в Новините на Нова – Пловдив, Сърница, Горни Лом, Балчик и Карлово.
След завръщането си от обиколката Ани Салич и Ники Дойнов споделиха своите впечатления в пространно интервю с Антоанета Петева за вестник „Стандарт”.
- За пет дни кръстосахте страната. Какво тревожи хората седмица преди местния вот?
-Ани: Тревогите и преди и след вота са едни и същи: за прехраната, работата, здравето и образованието на децата, липсата на грижа за възрастните. В провинцията повечето хора получават минимална работна заплата, с изключение на големите градове като Варна, Пловдив и Бургас.
Ники: Тревожат се дали ще имат с какво да нахранят и облекат децата си, дали ще запазят работата си, колкото и зле платена да е тя. Мнозина нямат последния проблем, защото не намират препитание, особено в Северозападна България.
- След обиколката можете ли да кажете 3 неща, с които хората се гордеят и три важни неща, които до сега никой не е решил?
- Ники: Откровено казано, никъде гордостта не беше водеща, ако не броим волейболните успехи на България през седмицата, а притесненията около ежедневната борба с живота. Все пак, почти няма населено място в страната, където нещичко да не се е променило към по-добро през годините - от чешма до пречиствателни станции, асфалтиран център, детски площадки. Тъй като това обикновено се прави с европейски пари, вероятно обновяването ще продължи. Хората го оценяват, без да е непременно повод за гордост. Никой никъде обаче не е успял и по думите на хората едва ли ще успее да спре миграцията на цели села към големите градове, както и по света.
Ани: Младите имат по-ясно изразено отношение към Родината - България, интересуват се от историята, възрастните се уважават повече по селата, а хората си помагат и разчитат един на друг. Често ги чувахме да казват: „Цар далеко, Бог високо” и ако някой се нуждае от някаква помощ, по-лесно се намира такава, защото повечето живеят с роднини и приятели наоколо.
Неразрешени задачи има безброй - лоши пътища, загуби на вода и ток, липса на канализация, преливащи сметища и незаконни депа, липса на здравни пунктове и аптеки. Прави ми впечатление нова вълна млади хора, семейства, които масово напускат, за да работят в чужбина - сезонно или завинаги. В същото време има компактни селища с малцинства, които не работят, и не само малцинства- цяла прослойка, която живее от помощи и проекти- за по година, две, няколко месеца. Несигурност- това е думата, с която мога да обобщя това, което видяхме.
- Какви са притесненията на хората по българо-турската ни граница. Мнозина се притесняват от бежанците, други им помагат с дрехи и каквото могат. Хората от Сирия бягат от война, през последните дни масово незаконните мигранти са от Афганистан. Как хората коментират ситуацията?
- Ники: Не знам за Ани, но аз не усетих никъде страх у хората от преминаването на бежанци през селата им. Защото бързо са усетили, че това са или хора, бягащи от масова гибел, или търсещи по-добър живот, точно както нас, българите. Примерите за даден подслон, храна, вода, дрехи по границата са десетки. Грижата на държавата към тези, които пазят границата й, обаче тревожи мнозина по тези места, особено след стрелбата от четвъртък вечерта. Критиките са насочени в тази посока.
Ани: Хората по границата живеят също толкова бедно, колкото и останалите, разликата е, че са започнали да се заключват по-често напоследък. Разказват, че ако доскоро са минавали бежанци сирийци, които са говорели руски и сред тях е имало учители и доктори, то сега в групите почти няма жени и деца, а предимно млади мъже, оборудвани с мобилни телефони. Граничари ни разказаха, че често намират в бежанци големи ножове и преправени на бойни пистолети. Въпреки че много от тези момчета са с 20-годишен стаж, заплатата им е не повече от 1000 лева, работят по 12-15 часа при плюс 40 или минус 20 градуса, командировани далече от домовете си.