Ангелина Проева, църковен настоятел: Жителите на разложкото село Елешница са изключително вярващи, храмът е редовно посещаван

Жителите на разложкото село Елешница са изключително вярващи, храмът е редовно посещаван. Това каза за ‘‘Фокус’’ Ангелина Проева, технически секретар и църковен настоятел в селото.

„Винаги храмът ни е почти пълен, а по време на празниците е препълнен”, коментира още Проева. В селото идват свещеници от други населени места, тъй като нямаме местен свещеник.

„Председателят ни е от Банско и когато той не може да дойде, ни изпращат други свещеници. Отец Янко казва, че в Елешница на всяка цена трябва да има свещеник, защото ние нямаме неделен ден, в който да има малко жени в храма”, каза църковният настоятел.

Проева разказа, че до този момент храм „ Св. Атанасий” не е бил обиран.

„До този момент на нашия храм не е посягано. Направили сме много добре да го заключваме и дано и занапред няма такива хора, защото в днешно време всичко е възможно да се случи, но досега добре сме опазили храма. Около църквата има много къщи, а пък имаме и охранителна система.”, каза още Проева и подчерта, че преди години е правен опит за грабеж на канцеларията, но пари не са открити, тъй като те се превеждат по банков път.

В храма в село Елешница се съхраняват доста ценни църковни книги. Една от тях е „Голямото старо евангелие”, известно с името „Сребърното евангелие” от 1743 година.

„Още преди създаването на църква в село Елешница, е било съхранено това евангелие. Това наистина е много ценна книга и дори когато говоря за нея аз настръхвам, защото когато човек се докосне до нея, има едно такова усещане”, каза още Проева.

Книгата е печатана в Русия и е била приготвена за дар на Йерусалимската църква.

„Може да си представите с какво старание е изработена при царуването на императрица Елисавета Петровна, дъщеря на Петър I”, разказва църковният настоятел. Книгата е със сребърна подвързия и има няколко композиции на нея. От едната страна е Възкресението, а от другата е Разпятието и четирите евангелисти като медальон около Възкресението. Има и други книги, които са печатани в Русия. Подарени са ни и книги от „Света Гора”, където наш свещеник - поп Петър е посетил и се е върнал с книги, одежди и всичко това е било дарение, защото църквата ни тогава е била много бедна, но се среща и такъв документ, в който пише, че всичко това ни е подарено от „Света Гора”. По някои от тези книги и в днешни дни се служи, а някои просто са съхранени”, разказа още Проева.

Друга голяма ценност са и иконите на „Св. св. Константин и Елена” и „Успение Богородично”, които се отличават от останалите икони, като ги погледне човек образите са сякаш живи.

„Различават се и имаме данни, че те са рисувани в Молеровата школа в Банско, а пък останалите икони са от ученици на тези художници, защото и останалите икони са много хубави. Това, което е интересно за нашия иконостас, че най-отгоре до кръста на Исус Христос, който е в средата на олтара, от двете страни са двата кръста на разбойниците, които са били разпнати заедно с него, като този разбойник, които се е покаял е изрисуван с ореол на главата”, коментира Проева и допълни, че в село Елешница има множество оброчища.

„Това е място, което е посветено на даден светия, защото ние и сега, когато на тези оброчища имаме празник, отиваме на мястото, което ни е оставено като оброчище. Те са различни, някъде има кръстче поставено. На едно място имаше само камък оставен и се знаеше, че това е оброчището на Св. Илия. Оброчищата са ни оставени от нашите деди и аз така съм го запомнила”, каза още Проева.

По думите й оброк е свещено място, сакрален християнски обект, посветен на определен християнски светец - покровител или празник. Много от оброчищата са разположени върху стари езически светилища от древността, които са били посветени на езически духове и божества. Обикновено оброкът е разположен в селището или извън него, в близост до аязмо, големи скали, пещери, вековни дървета. Оброчните места се отбелязват с култови знаци: голям камък, каменен или дървен кръст, каменни плочи, колони. Посегателството върху тези места е забранено. Мястото се посещава от вярващите в определен календарен ден, като се изпълняват обреди за здраве и благополучие, защита от суша, градушки, наводнения, пожари, и др. Задължителен елемент от празника е жертвоприношението. На мястото се коли животно - вол, теле, агне, овца и се приготвя курбан. С кръвта се пръска оброчния знак, за да бъде чута молитвата и приета жертвата. На оброчния знак и около него се палят свещи. Оброчището представлява голям камък или високо дърво. В определен ден от годината, хората от селището се отправят към него с икони и хоругви в ръце, носят ядене и пиене. Колят курбан. След храненето се свири и играе хоро. Това се нарича “черковане”. 

Тя посочи, че в селото има оброчища на св. Атанасий, св. Илия, св. Троица, св. Богородица, св. Неделя. Преди години на мястото на черквата „Св. Атанасий” е бил центърът на града и оброчището на св. Атанасий. Хората са били направили малък навес с една малка камбанка и там свещениците са служели Св. Литургия. Това се случва, защото турците не са разрешавали да се строи храм, но впоследствие, има разрешение от турската власт”, разказва църковният настоятел.

През 1832 година българските управници са измолили турските за построяване на храм на територията на село Елешница. Селяните са започнали да събират дарения. „Това е много кратък срок, имайки предвид, че сега когато започнем да строим, го протакаме”, каза Проева.

По думите й по това време е било много трудно изграждането на храм.

„Не е имало никаква техника, освен една волска каруца и всичко това ръчно се е правило, никаква механизация. За тези три години можете да си представите какво е било желанието на жителите на село Елешница да се сдобият с такъв храм”, допълни Проева.