|
Предаването „Кръг квадрат“ събра за обща дискусия за бъдещето на Европейския съюз и на Европа социологът Андрей Райчев, философът Точно Краевски, международният наблюдател Димитър Гърдев и Петър Курумбашев, който беше евродепутат в групата на ПЕС.
Месец преди европейските избори това е разговор, в който въпросите имат сходна тежест с тезите, които експертите споделят.
Какво може да скара Европа?
В началото на изданието социологът Андрей Райчев подчерта, че „откакто се помня, Европа загива. Всички бяха убедени, че парите ще скарат европейските страни. Но противно на това очакване не ги скараха. Нещо сериозно обаче се случва“.
Райчев, който е автор и водещ на "Кръг квадрат", започна разговора с пет въпроса или пет проблема, които са различни от парите, но всеки от тях застрашава смъртоносно Европа и представлява реална болест, реален проблем. И така, какво би могло да скара Стария континент: Войната ли? Ковид? Зелената сделка? ЛГБТ проблемите? Мигрантите? Изобщо, какво става в Европа?
Европа в отражението на глобалната политика
Според проучване на Евробарометър, което Димитър Гърдев цитира, за пръв път европейските граждани поставят на челно място като проблем и важна тема геополитиката и международните отношения. Затова отговорът му на въпроса какво става в Европа гласи следното: „Става това, че Европа и всеки един европеец съзнава, че се извършва геополитически прелом и позицията на Европа трябва да бъде друга.“
Андрей Райчев: „Тоест, проблемът на Европа се казват САЩ, Китай, Русия?“
Според Петър Курумбашев „европейската външна политика стана безплатна притурка на американската външна политика.“ Той отбеляза критично: „Учат ни, че всичко, което е добро за евроатлантическите интереси е добро и за Европа. И обратното. Което не е вярно. Поглеждайки отношенията между Франция на де Гол и САЩ се вижда, че европейските държави невинаги са изпадали във възторг от американската външна политика. (...) Много европейски държави (включително България) участват в мисии или подкрепят коалиции от различен формат, за да дадат допълнителна легитимност на американските решения.“
„Смята се, че Европейският съюз е създаден като пакт за мир, но това не е вярно. Европа е победена във война със СССР и САЩ. Европейският съюз не възниква като пакт за мир, а като механизъм за справяне със загубата във Втората световна война. Цяла Европа е тежко победена. ЕС е алианс на победени страни“ смята Тончо Краевски. И още: „С времето ЕС се отказва да ревизира причините, довели до катастрофата във войната и все повече потъва в комфорта на поражението си.“
Димитър Гърдев отива още по-далеч в коментара си за основаването на ЕС. Според неговата теза ЕС е американска идея, а доказателства могат да се намерят в публикувани писма и в информация за срещите между създателите на европейската идея (Жан Моне, Робер Шуман) с Уилям Донован, ръководител на стратегическите служби на САЩ, където директно се обсъжда създаването на ЕС. „Шуман дори го пита кога ще създадем европейски долар, на което Донован отговаря: Още е рано“, разказа Гърдев.
„ЕС е неестествено оформен съюз, който не стъпва върху сигурността и отбраната и това кой дава парите за тях. Сигурността е прехвърлена върху Съединените щати, затова Европа няма своя позиция за Украйна например. Оттук идва липсата на самостоятелна позиция.“
Според него обаче има и друго: "Великобритания и Турция не желаят да допуснат въпросите за европейската отбрана да бъдат осмислени и структурирани."
Като подчерта, че съперничеството между САЩ и Китай вероятно ще продължи десетилетия, Курумбашев пък зададе въпроса трябва ли Европа автоматично да участва във всички санкции срещу Китай?
Той смята, че може би европейската идея е била приветствана от Щатите, но това е многовековна идея на самите европейци.
Проблем днес е, че „има голямо скъсване между хората, които управляват на европейско ниво, и тяхното реално политическо представителство.“
Фундаментите на Стария континент са разклатени
Райчев вижда корените на кризата много дълбоко. Според него Европа има три свръхфундамента. Първо, социална държава, второ – мултикултуралност, трето – мир. „Това са три огромни карти, които сме сложили да масата и играем. Но докато французи и испанци се разхождат на един площад, проблем няма. Но когато се окажат афганци или други мюсюлмани, инстинктът на европееца веднага подсказва, че нещо не е наред. Мултикултуралното, следователно, има някакви граници.“
„Европейските идеи не се оказаха защитими от самата Европа“, подчерта Райчев. Мирът също изведнъж се оказа, че не е наша политика и наше задължение. По думите му затова се налага сега, на фона на войната, политиката на Европа да се свежда до търсене на помощ от Капитолия.
Що се отнася до социалната държава, до труда и капитала, то, според Райчев, европейската работна сила е безумно разглезена от високите заплати, а европейските капиталисти са безумно разглезени от държавни помощи.
Другояче казано: „Ние губим състезанието. Китайците работят повече от нас, скоро и индийците ще работят повече от нас. Ние сме се пенсионирали, ако питате мен. И какво правим? Реагираме, не водим политики. А кой реагира? Жертвите реагират“.
Той очерта два проблема. Първият е, че Франция и Германия не искат да има силно ръководство на ЕС, защото ще загубят влияние. Вторият обаче е по-голям и това е договарянето. На пръв поглед това е парадоксално, но според Райчев още основателите избягват спорове, за да няма поляризация, и това води дотам, че ръководството е договорено.
Развитието на ЕС обаче е стигнало дотам, че е нужна промяна: „Трябва да започнем да избираме полярно и махалото да започне да върви ляво-дясно и да прекратим консенсуса. Иска се следващ етап – федерализация, президент...
"Кръг квадрат" се излъчва в ефира на 7/8.
Целият разговор може да гледате във видеото.
снимка:БНР
|
