Андреевден е - традиции и обичаи

На 30 ноември тачим Св. Андрей Първозвани. Наричан месия (което значи – Спасител), той е първият от апостолите на Христос. Затова й го нарекли

На ден – 30 ноември, всяка година Православната Българската църква почита светия апостол.

На този ден, днес празнуват хора, носещи имената: Андрей, Андреа, Андрея, Андро, Андриян, Андрияна, Андрейка, Първан, Дешка, Пръвка, Ендрин, Едревдън, Едрей, Ъдрей, Дрейовден, Мечкинден.

Андрей произхожда от думата андреас, което значело мъжествен, силен и храбър. От тук имена като Храбрин, Храбър, Силка, Силен, Дешка, Дешо, Пръвка, Първан и др. са също сред празнуващите имен ден!

История на Андрей Първозвани

Когато апостолите на Исус Христос тръгват да проповядват Божиеto слово по света, Андрей, първият от последователите на божия син тръгва през Гърция. Той преминава през бреговете на Черно море от нашата суша и достига до Скития и Грузия. Там намира свои последователи за християнството.

Земният му път приключва в град Патра, Гърция. Той е разпънат на кръст, с форма Х. По-късно кръстът е наречен иконография “Андреев”.

Св. Андрей е приеман за апостол на християните. Той ръкополага първия епископ апостол Стахий в Константинопол. Мощите на Св. Андрей са положени в църква „Св. Апостоли“, Цариград, през ІV век. В ХІІІ век кръстоносците ги преместват в град Амалфи, Италия, където се намират и днес.

Андреевден заринат в зърна! В народните обичаи Андреевден символизира старта на зимата. От тук може и странно да звучи вярването, че от този ден денят започва да расте. Сравнява се със зърно. Някъде дори наричат Андреевден Едрей или Едринден.

Представете си плетеница от християнски обичаи, ритуали, народни суеверия и езически обреди. Всичко това сформира традициите на Андреевден. Всички те са насочени към вярата за по-мека зима, за добра реколта и щедра нова година.

Зърнените култури са символ на плодородието и основно блюдо на трапезата на 30 ноември.

Вечерта, преди самия празник се готвят вкусни гозби с боб, леща, булгур, жито, царевица и всичко, което е сято на полето. Всички от домакинството трябва да ги опитат, дори домашните животни. На утрото се хвърлят от сварените зърна в комина, за да раснат високи посевите.

Андреевден – Мечкинден!

30 ноември е свързан и с друго вярване по пълни хамбари и кратка зима.

Преданието разказва как мечка убила и изяла вола на свети Андрей, с който орал нивата си. Обиден от случилото се, той уловил мечката, впрегнал я на мястото на вола и с нея до изорал нивата си. От този ден нататък се приема, че свети Андрей е повелител на всички дивите животни. Изобразяван е на иконопис и картини, върху гърба на мечка, величествен и прогонващ лютата зима и дълги нощи. Ето, защо и как наричат Андреевден – Мечкинден.

Защо Андреев ден е наричан Мечкинден!

Според народно предание светецът Андрей Първозвани победил мечка, като я впрегнал в рало и с нея изорал земята.

В чест на това предание, когато се свари варивото (което най-често е царевица) за деня, се хвърля в комин. Тогава се изричат и думите: „Ето, ти, мечко, варен кукуруз, за да не хапваш суровия, човеците или стоката!“

Обичаи и традиции на Свети Андрей

Свети Андрей е брат на Петър, апостола. Наричат го Андрей Първозвани, заради това, че пръв тръгнал след Христос.

Андреевден се празнува и като денят на зърното. В деня на 30 ноември се вари боб, жито, леща, ечемик, грах или просо.

Рано сутринта се взима от едрото зърно и се пръска в камината. Ритуалът се прави, за да растат и зреят като наедряла царевица житните растения.

В този ден най-голяма чест се отдава на булките. Приема се, че както бързо наедряват зърнените кълнове, така и младите булки трябва да наддават с рожбите в коремите си.

Как се тачи Св. Андрей Първозвани в различните части на България:

Андреевден се тачи и в чест на мечките. В различните части на България се приема, че от този ден, денят започва да нараства. Обичай е в навечерието на този празник да се вари в гърне смесица от зърна. В микса се слагат жито, грах, боб, царевица, ечемик, леща и др.. От полученото вариво на следващата утрин всеки от домашните обитатели хвърля се малко в жарта и се пожелават добри посеви. Остатъкът се разпределя между хората и домашните животни, включ. кокошките. Приема се, че светията прогонва суровата зима и дългите нощи.

По Черноморието Андреевден е почитан, както и Свети Никола, повелител на бурите.

В Югозападна България се смята, че Свети Андрей е таткото на Свети Никола.

В Северна България на Андреевден празнуват за мечките, защото се приемало, че Свети Андрей е техният укротител и водач.

Самата мечка е водеща фигура по време на празника. Често, дори присъства на масата под формата на картина или друго приличащо на мечка.

Свети Андрей Първозвани е покровител на мечките!

Ето какви ритуали и традиции се преписват още на св. Андрей:

В Новозагорско на 30 ноември правели пуканки и варели жито. Наричали го берекет за мечката.

В други крайчета на България варели жито и раздавали на близки, съседи и роднини. В Тетевенско, освен царевица, в гърнето поставяли плодове – сливи, круши, тиквени семки.

В Панагюрище, когато мятали зърно в комина изричали: „За твое здраве, Бабо Мецо!“ По някои места дори чистели жито, от което по-късно правели брашно. Идеята отново била да е плодовита на жито следващата година.

Андреевден – 30 ноември, Свети апостол всехвален Андрей Първозвани

На празника, както на повечето празници, прехода есента – зимата се отбеляза с още един имен ден, много обичаи и традиции. В къщата жените на този ден не трябва да работят.

Рано на сутринта, най-възрастната жена в дома правела сутрешния си тоалет, след което взимала десетина зърна сварена царевица и ги хвърляла към покрива с думите: „На ти мечко кукуруз сварен, да не пипаш суровия!“. След този ритуал, цялото домочадие вземало от свареното вариво и хвърляло в комина, за да растат културите високи. После всички хапвали, за да е плодовита годината. Раздавало се и на съседите. Младите невести празнуват също на този ден, очаквайки здраве за новородените си и плодородие.

С тези ритуали и обичаи, българинът имал за цел да умилостиви мечката. Още в миналото вярвали, че мечката носи здраве. Тя е приемана за спасение от вълците, които нападат хора и стада, съответно е помощник за Човека.

Във българският фолклор, свети Андрей е покровител на мечката. Тя от своя страна е най-едрият хищник, който обитава по нашите гори.

Фолклорните обичаи по Андреевден са посветени и на врярването, че денят започва да расте с едно царевично или просено зърно.

Затова празникът е наричан още Едрей, Мечкинден, Едревдън и пр.

По стара българска традиция мечката е символ на раждаемост и плодовитост. Това обяснява и забраната младите невести и булки да не работят на празника.

Символика за деня е „Косъм от мечка“, които бил използван за лечение от уплаха.

Още в миналото, посещението на мечкар с мечката се приемало за добър знак. Обещавало пухкав сняг, здраве за децата, богата реколта, здраве за хората и животните в къщата. Хората плащали на мечкар „да ги гази мечката за здраве“.

Неслучайно мечкар и мечка има и във всеки от кукерските карнавали, игри и обичаи.

На трапезата на Андреевден се поставя пита и гозби със зърно – боб, просо, царевица, булгур, леща. Предвижда се и, че вече са започнали Коледни пости, така, че всичко на масата е трябва да е постно.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ НАЙ-ДОБРОТО ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ИМЕН ДЕН НА АНДРЕЕВДЕН РАЗГЛЕДАЙТЕ ТУК!