Анализът на ИСА за ноември: Здравеопазването се превърна във Ватерло за ГЕРБ и Борисов
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец ноември 2020 година под заглавие:
СОФИЯ С ТВЪРД ПОДХОД КЪМ СКОПИЕ -
КОНСЕНСУС В БЪЛГАРИЯ, НЕРАЗБИРАНЕ В ЕВРОПА
- КОРОНАКРИЗАТА ЕСКАЛИРА, ЛОКДАУНЪТ ЗАКЪСНЯ
- ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО СЕ ПРЕВЪРНА ВЪВ ВАТЕРЛО ЗА ГЕРБ И БОРИСОВ
- БСП ЗАПОЧНА ДА ИЗГРАЖДА АЛТЕРНАТИВЕН МОДЕЛ
- ВМРО ИЗЛЕЗЕ НАПРЕД С ПРИНЦИПНАТА ПОЗИЦИЯ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС
- ДПС ПАЗИ БАЛАНСИТЕ, НО ЗАСИЛВА КРИТИКАТА КЪМ ВЛАСТТА
- БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ОТНОВО ТРЪГНА УСТРЕМНО НАДОЛУ
Предлагаме ви резюме на основните изводи и прогнози.
Управлението на епидемията в България създаде първата от 30 години криза, която е свързана с драматична загуба на човешки живот.
Уверението на правителството, че управлява коронакризата и не е загубило летните месеци, катастрофира в реалността. Страната ни зае първото място по смъртност в света.
Здравеопазването се превърна във Ватерло за ГЕРБ.
Системата не издържа и е почти в колапс. Управляващите не могат да прехвърлят отговорност на друг, тъй като са на власт вече 11 години. Това е цяла епоха и достатъчно време, за да се направят реформи. Нищо такова не се е случило, а нещата се влошиха до драматични последици.
Нереформираната здравна система рухна пред предизвикателството, което изисква организация, планиране и държавна намеса. Дефицитът на медицински кадри, който се задълбочи и със смъртта на лекари и сестри, не може да бъде запълнен с инцидентно отпускане на допълнителни възнаграждения.
Формулата за успех в пандемията е добро политическо управление (лидерство), силно обществено здравеопазване и дисциплинирани граждани, които имат доверие на своя елит.
Причина за черните рекорди (брой на заразени и починали) е отказът на правителството да наложи локдаун в България навреме и да проведе масово тестване.
Обществото превключи на режим „Запази се сам.“
Алтернатива на локдауна е масовото тестване, което в редица страни показа резултатност (Италия/Мадрид, Словакия). То дава не просто моментна картина, но идентифицира всички преносители на заразата и изолира тях и контактните лица.
Антиреформаторската политика през последните години се обърна като бумеранг срещу премиера и правителството. Основните жертви обаче се оказаха гражданите.
Политическата и здравна криза се ускориха взаимно и създадоха риск от икономически и социални проблеми, които ще се проявят в следващите месеци.
Правителството продължава да работи на системата проба-грешка. И последните месеци то изкарва така, както и целия мандат – скандали, потушаване на скандали, раздаване на пари, социално напрежение, никакви реформи.
Цялата стратегия е по формулата „оцеляване, оцеляване, оцеляване“.
Докато математически модели очертаваха катастрофални перспективи за епидемичната ситуация, премиерът избяга от реалността там, където се чувства в свои води – в джипката, на строителните обекти, на строежа на магистралите.
Докато цяла България говореше за коронавируса (развитие, мащаб, последствия, здравна система), Борисов говореше за магистрали.
Частичният локдаун, стартирал на 27 ноември, отваря прозорец пред здравната система.
На фона на други европейски страни (Германия, Испания, Великобритания, Унгария и др.), които вече наемат и обучават кадри за поставяне на ваксините, България отново закъснява. Процесът се нуждае от управление и логистика.
Властта рискува нов провал, който почти изцяло ще съвпадне с провеждането на парламентарните избори.
България наложи вето на Р Северна Македония за започване на преговори с ЕС като във вътрешно-политически план бе постигната висока степен на консенсус. Вън от страната обаче българската позиция остана в изолация.
Това, от което българският политически елит има нужда, е време, което да използва за привличане на съюзници и популяризиране на позицията си. През трите последни десетилетия той не намери политическата смелост да лансира и защитава тезата „един народ – две държави“.
Важна роля в процеса през този месец изигра лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов. Реториката му бе остра и принципна, а условието – ясно: РСМ да подпише анекс, с който се отказва от териториални и малцинствени претенции спрямо България и да приеме тезата за обща история до 1945 година.
Екологичният министър Емил Димитров направи мини революция в парламента, като предупреди за предстоящи водни бунтове, хаос в администрацията и произвол. Кризата бързо бе затворена след разговор с премиера, а оставка подаде един заместник-министър.
Екологичната тема обаче отново излезе напред и то с базисни проблеми като достъп до вода, чист въздух. Няма как да не си на първо място по смъртност, като дишаш отрова. Напрежението расте и в тази посока.
Социалният вектор, по който правителството работи предизборно, започна да произвежда конфликтни точки.
Тежестта от икономическите последици се разпределя неравномерно. Администрацията получи дотук само бонуси и никакви негативни ефекти.
Коронакризата обезсили познатия инструментариум на Борисов, който може да се нарече „разказ за пари“, а опозицията го определя като „хвърляне на пари от джипката“. Пандемията изостри въпроса за ефекта от раздаваните пари. Не е нормално да се дават милиони, а пациентите да губят живота си вкъщи или на болничните стълби.
Президентът показа ниска активност през почти целия месец. Той не свика КСНС и реагира на мерките, когато вече бяха факт. Липсва проактивно поведение. В ултракризисни времена гражданите очакват решения „тук и сега“.
Тревогата за рейтинга надделя и при премиер, и при президент.
Проектът на ГЕРБ за нова Конституция, предложен фанфарно като „рестарт“, се сгромоляса, което бе очаквано.
Конституционните предложения изиграха своята роля като отклониха вниманието и спечелиха време за правителството, но принизиха конституционния дебат до махленско говорене.
Стана видимо, че вместо от нова конституция страната имаше нужда от укрепване на нереформирания сектор на здравната система в условията на безпрецедентна за последните десетилетия пандемия.
Качеството, а не броят на депутатите генерира проблемите на българското общество.
Мнозинството в Народното събрание работи на принципа „ако мине“. То невинаги минава, но остава белег за деморализацията на законотворческия процес.
След развихрянето на кризата през ноември ГЕРБ се изправя пред най-тежките избори от създаването си насам. Управляващата партия попадна под кръстосан огън – част от обществото задава острия въпрос защо закъсняха мерките, друга – къде са компенсациите. Трета остава фен на доц. Мангъров.
Динамика вътре в партията няма. Около нея обаче се развиват енергични действия.
Бившият втори в ГЕРБ – Цветан Цветанов, вече е във фаза на открит реваншизъм. Той се активизира и почти всеки ден отчита медийно присъствие с остра критика към бившите си съпартийци.
БСП предложи алтернативен бюджет, собствени политики и в момента е единствената формация, която излиза с предложения за реформа в данъчна политика, икономика, здравеопазване.
Нинова започна да изгражда алтернативен модел на управление.
Въпреки огромната опозиционна енергия в последните три години обаче премиерът и кабинетът вървят към пълен мандат, макар и силно разклатени.
Разделителната линия вътре в партията изигра деструктивна роля в тази посока и тя още не е напълно преодоляна.
ДПС крепи балансите в българската политика и през този месец, като в същото време засилва критиката си към управляващите.
ВМРО затвърди водещото си присъствие в рамките на малката коалиция и изнесе дебата около спора с Република Северна Македония.
С наближаването на парламентарните избори патриотичният сегмент ще търси свои теми и акценти. Това се налага и заради пораженията, които понася от участието си в голямата коалиция.
Патриотичните партии са в тежка конкуренция със Слави Трифонов в един и същи сегмент, след като партии като „Възраждане“ и „Атака“ изчезнаха публично.
Демократична България остана с невидима за широката общественост активност. Коалицията действа в затворени социални мрежи. Тя поддържа мрежова политика и след големия скок през лятото отново минава в политически миманс.
Като общ фронт срещу статуквото извънпарламентарната опозиция все още е в насипно състояние, но прави стъпки за обединение по формулата на СДС от 90-те години на миналия век.
Слави Трифонов очевидно среща симпатии, но упорито отказва да вземе политически позиции по отношение на секторни политики и решения. Лидерът на “Има такъв народ“ бяга като дявол от тамян от каквато и да било конкретика за управлението.
„Републиканци за България“ разкрива рязка динамика след партийната регистрация. Цветан Цветанов присъства в медиите всеки ден, като намира актуални теми за коментар. С високата си активност той доказа, че наистина е бил моторът на ГЕРБ, защото се превърна и в мотор на новата си партия.
В сложното уравнение на глобалната икономика намаляха основните неизвестни, които ще предопределят икономическия резултат през следващите месеци и години - ваксината срещу COVID-19 и изборите в САЩ - ваксините вече ще влязат в употреба, а президентските избори в САЩ приключиха.
Уникалността на тази криза не е само в това какво я причинява и дълбочината на рецесията. Това е първата икономическа криза, която е свързана със загуба на човешки животи, на най-важния фактор за икономическото развитие - човешкия капитал. За малките икономики и тези с демографски проблеми именно тази мрачна уникалност ще чертае дългосрочни негативни ефекти, които щедри фискални стимули едва ли ще компенсират.
Крайното потребление беше основен двигател на българската икономика през третото тримесечие, но със спад от 9,3% спрямо същото тримесечие на миналата година. Но не е вярно, че вътрешното потребление ще спаси растежа. Голяма част от него отива в спестявания и вносни, а не местни стоки.
Данните на БНБ показват нарастване на депозитите. Този растеж е само по отношение на големите депозити, докато малките се стопяват – намаляват буферите на домакинствата с по-ниски доходи.
През последните два месеца на годината не само че няма да наваксаме, а ще загубим още от икономиката. Очакваният от Европейската комисия спад за най-лошата икономическа година от 1997 г. насам за България е за 5,1%, който не отчита втората вълна и въвеждането на нови ограничителни мерки.
Пандемията изостри старите нерешени структурни проблеми на икономиката и създаде нови. Отказът да се правят реформи и провеждането на политика на даряване и компенсиране, а не на стимулиране на икономиката ще задълбочи и разшири икономическите и социални дисбаланси. В очакване на европейските пари чак през втората половина на следващата година и огромните и неефективни разходи, планирани в бюджета, едва ли ще се сбъднат прогнозите за възстановяване на българската икономика.
Изборът на Джо Байдън за президент на САЩ сериозно отслаби авторитарните и популистки правителства по света. За независими световни сили като Русия, Бразилия и Турция напускането на Доналд Тръмп не трябва да представлява пълна трагедия. Но за настоящите правителства на Полша, Унгария и Сърбия - а може би и на Обединеното кралство на Борис Джонсън - това е истинска катастрофа.
Европейският съюз показва, че не може да си позволи компромис с принципите за върховенство на закона, които прилага по отношение на средствата, отпускани на държавите-членки. Как ЕС ще отговори на предизвикателството към тези разпоредби, поставени сега от Унгария и Полша, ще определи дали алиансът ще оцелее като отворено общество, вярно на ценностите, на които е основан.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Борислав Ангелов (Република Северна Македония)
Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. ВЪТРЕШНА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ
БЪЛГАРИЯ ЗАТЪНА В КОРОНАКРИЗАТА, ЗДРАВНАТА СИСТЕМА НЕ ИЗДЪРЖА
ПРЕМИЕРЪТ И ПРАВИТЕЛСТВОТО – ОЦЕЛЯВАНЕ, ОЦЕЛЯВАНЕ, ОЦЕЛЯВАНЕ
СОЦИАЛНИЯТ ВЕКТОР КАТО КОНФЛИКТНА ТОЧКА, ПРОТЕСТИТЕ ТЪРСЯТ НОВИ ФОРМИ
ПРЕЗИДЕНТЪТ – СЛАБА АКТИВНОСТ И КЪСНА РЕАКЦИЯ
ПАРЛАМЕНТЪТ – НИСКО НИВО, ЛОБИЗЪМ, ДЕМОБИЛИЗАЦИЯ, ПРОВАЛ НА ПРОЕКТА ЗА КОНСТИТУЦИЯ
III. ПРОБЛЕМНИ КАЗУСИ
ЙЕС-МЕНИТЕ В ЕС ТОЗИ ПЪТ КАЗАХА „НЕ“ ЗА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ. КАКВО СЛЕДВА?
IV. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ ВЛЕЗЕ В ТЕЖЪК КРИЗИСЕН ПИАР
БСП ИЗГРАЖДА АЛТЕРНАТИВЕН МОДЕЛ
ДПС ПАЗИ БАЛАНСИ, НО СЪС ЗАСИЛВАЩА СЕ КРИТИКА КЪМ ГЕРБ
ВМРО ИЗЛЕЗЕ НАПРЕД С ПРИНЦИПНАТА ПОЗИЦИЯ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ
V. ИКОНОМИКА
ЗАЩО СЕ ЗАРАЗИХА С ОПТИМИЗЪМ ГОЛЕМИТЕ ИКОНОМИКИ, ВЪПРЕКИ МРАЧНОТО НАСТОЯЩЕ?
ЩЕ УСПЕЯТ ЛИ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИКОНОМИКИ ДА СЕ СПРАВЯТ БЕЗ ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ?
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ОТНОВО ТРЪГНА УСТРЕМНО НАДОЛУ
VI. ГЕОПОЛИТИКА
ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В САЩ
АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯТ РЕГИОН – НОВИ РЕАЛНОСТИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ МЕСЕЦИ
VII. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ГЪРЦИЯ – УСИЛИЯ СРЕЩУ ВТОРАТА ВЪЛНА НА COVID-19
КОСОВО – ОБВИНЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИЯ СЪД И БОРБА ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИЯ ПОСТ.Епицентър.бг
Пълният 71-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати.
За контакти и абонамент - 0878 852 713