Анализът на ИСА за март: Сглобката се счупи, агонията продължава, политическият елит затъва
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец март 2024 година под заглавие:
СГЛОБКАТА СЕ СЧУПИ. БЪЛГАРИЯ ОТИВА НА ПЕТИ ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ ЗА 3 ГОДИНИ
МАНЕВРИ НА РЪБА НА КОНСТИТУЦИОННА КРИЗА
ГЕРБ – С ПРЕДИМСТВО НА СТАРТА НА КАМПАНИЯТА
ПП-ДБ – В СПИРАЛА ОТ ГРЕШКИ
ДПС – ЯСНИ ИЗЯВЛЕНИЯ НА ПЕЕВСКИ
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ – ПРЕВРЪЩА СЕ В НАЙ-УСПЕШНИЯ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ ПРОЕКТ
БСП – В ЛЯВОТО СТАНА ГОРЕЩО
ГОТОВА ЛИ Е ИКОНОМИКАТА ЗА НОВАТА ПОЛИТИЧЕСКА РУЛЕТКА
Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
Март бе най-дългият политически месец в новата ни история.
Политическата драматургия доминираше над реалното управление и конструктивните преговори.
България тръгна към шестите парламентарни избори за последните три години. Факт, който превръща страната в най-нестабилната държава в ЕС, в слабото звено на евроатлантическата карта.
Заявките на политическия елит (за приоритети като сухопътен Шенген, еврозона, политическа стабилност) и реалните дела (ултиматуми, обиди, взривяване на диалога) драстично се разминаха.
България се отдалечава от добрите традиции в европейския модел за правене на политика. Политическият елит изглежда зависим не само от външните фактори, но и от крупни икономически интереси, поради което цялата политика се изчерпва в лавиране между тези две зависимости. Политика на базата на принципи, на ценности или идеология се прави формално, декларативно.
Към този момент България все още е страна с възможности за развитие, взривявана от собствения си политически елит.
Близо два месеца вече политическата ситуация в България може да се определи като пълзяща дестабилизация.
С пътя, който се отвори към предсрочни парламентарни избори, има висок риск процесът да се развива и занапред.
Комуникацията между политическия елит и един преобладаващ дял от българските граждани се разпадна.
Предстои да се види доколко е запазен разговорът между партиите и твърдите ядра. Това ще бъде разчетено от изборните резултати. Битката за разказа започна и основната тема е кой и защо взриви единствената (към този момент) възможна коалиция в 49-ото Народно събрание.
Конституционните промени, които ограничиха възможността на президента да акумулира власт през служебните кабинети, се обръщат в полза на държавния глава.
В най-новата ни история България преживя редица политически кризи, но нито веднъж не се доближи толкова близо до конституционна криза заради капани в самата Конституция.
Поправките в основния закон, които бяха направени с бързи темпове, разкриха бели петна и необмислени казуси.
Румен Радев имаше своите политически грехове, но е вярно и друго: за да бъде легитимирана „сглобката“, президентът бе превърнат от ПП-ДБ в основен политически враг.
С горчива ирония може да се каже, че ПП-ДБ призоваха ГЕРБ да посочи премиер и го получиха (Димитър Главчев), макар и през президента Радев.
Те искаха да ограничат правомощията на държавния глава, а му вляха политическа сила, която той може да използва срещу тях.
Президентът получи шанс за реванш, но ще спечели повече, ако не тръгне в посоката на реваншизъм.
Генезисът на сегашната безпътица и задълбочаващ се хаос бе стартът на ротационното управление без коалиционно споразумение, без ясна програма, без прозрачност.
Ефектът е, че нито една власт в момента не е в добра кондиция – изпълнителна, законодателна, съдебна, администрация.
Агонията около ротацията и преговорите за кабинет продължиха толкова дълго, че всеки изход от ситуацията щеше да бъде приет с въздишка на облекчение.
През медиите се търсеше надмощие и пропаганден ефект, който да бъде актуален и при провал на мандата.
Всяка от двете страни в разговорите се опитваше да извоюва максималното за себе си, като прехвърли отговорността за евентуален неуспех в противниковото поле.
Визитата на американския посланик Кенет Мартен в президентството преди отчитането на мандата е индикатор, че партньорите се опитват да не допуснат дестабилизация на страна от региона, а оттук – инфилтриране на рискове за целия регион.
Опитът на ПП-ДБ да изолират ДПС от властта в съдебната система, в регулатори и др., се провали.
Правителство, създадено без коалиционно споразумение, се оказа обречено от наивността на мандатоносителите. Може би – и от тяхната надменност, както и поставяне на всички залози върху един пункт – външния фактор.
Законодателната власт в лицето на 49-ото Народно събрание е с традиционно нисък рейтинг, а най-мащабният й политически продукт – промените в Конституцията, са оспорени пред Конституционния съд.
Опитът да се приложат на практика също започнаха да дават дефекти.
Народното събрание се изправи пред ново за парламентарния ни модел предизвикателство. То ще е първото, което ще работи в условията на служебно правителство и на разпаднало се мнозинство.
Това може да роди демони, а може да създаде и добри примери. Прогноза накъде ще се наклонят везните – към песимистичен или към обнадеждаващ сценарий, на този етап е на кантар.
На фокус вече е така наречената съдебна реформа. Без нов закон за съдебната власт тя ще остане висяща.
Извънредното заседание, на което бе гласуван отказът на Мария Габриел да предложи правителство, бе кулминацията в парламентарната динамика през напрегнатия март. И, бихме казали, един унизителен ден за българската демокрация.
Предложението на ПП-ДБ към ГЕРБ да посочат кандидат за премиер бе молба, в която се четеше паника.
Една опозиция като „Възраждане“ и ИТН, деструктивна по своя характер, намери основателен повод за смях и подигравки.
Коалицията ПП-ДБ предостави основание за триумф на всички пропагандни тези на опозицията.
ГЕРБ-СДС влязоха във времето на ротацията/преговорите със следните предимства: първа политическа сила в социологическите проучвания; преодоляна изолацията; край на демонизацията; релегитимация с помощта на ПП-ДБ.
Паралелно с тези постъпателно развиващи се процеси в отчетлива полза на ГЕРБ вървяха и други: на компрометиране на ПП-ДБ.
След изборите ГЕРБ-СДС вече ще преговаря с партии, които ще бъдат в по-слаба позиция.
Още с влизането в коалиция с ГЕРБ-СДС, независимо дали е формална, неформална, дали е некоалиция или сглобка, ПП-ДБ започнаха да плащат висока политическа цена. Тази цена може да се нарече политическо бъдеще.
За коалицията равносметката от деветте месеца на власт може да се окаже кошмарна.
Сегментът на промяната бе надигран от противниците и предаден от свои/свой.
Спадът в подкрепата им не може да бъде прогнозиран на този етап, но в следващ парламент ще стартират от по-неизгодни преговорни позиции. На този етап срив обаче едва ли е възможен. ПП-ДБ е единствената политическа сили, които изразяват интересите на проевропейския сегмент, съсредоточен в големите градове.
Паралелите с НДСВ и ИТН не отчитат обстоятелството, че НДСВ пое към политическото небитие след появата на ГЕРБ, ИТН се срина след като „Продължаваме промяната“ излезе на терен.
Докато не се появи друга сила, която да отговори на очакванията на електората, стоящ зад ПП-ДБ, доверието към коалицията няма рязко да падне.
В месеца, когато цялата политическа динамика бе движена от преговорите между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, Движението за права и свободи бе и субект, и обект на процесите.
Обект, доколкото присъстваше задочно в публичния диалог между двете политически сили. И субект през ясните изявления на председателя на партията Делян Пеевски.
От развитията през март основните губещи са ПП-ДБ, по-малко – ГЕРБ-СДС, а ДПС излезе на предизборната писта със съхранени шансове да спечели и по-голямо електорално влияние.
„Възраждане“ все по-отчетливо залага на изтъкването на грешките на управляващите с очакването да фокусира ексклузивно вниманието на избирателите.
Като евроскептична и националистическа партия тя се превръща в магнит за недоволните от статуквото, от неолибералния и евроатлантически консенсус. Формацията се опитва да извлече максимална полза от геополитическия тренд за завръщане на консерватизма
Разрушителният потенциал на партията е много висок.
ИСА предупреждава, че когато екстремистки прояви започнат да срещнат безразличие, съществува риск те да се превърнат в норма.
Политическият контекст се обърна в полза на БСП, а партията успя да изработи силни и верни послания. Но в този момент вътрешната опозиция влезе много остро, действа обединено, разтвори ветрило от говорители, има осигурен медиен излаз.
Брожението в и около БСП изглежда сериозно, но не е първото, което би могло да отслаби БСП без да роди сериозна политическа алтернатива.
С днешна дата БСП е партията с най-ясни послания срещу модела на
ГЕРБ и Борисов в позитивния контекст, че никога не е влизала в съюз с тях. В същото време е и партията с най-силни вътрешни трусове, което отнема от доверието, силата, енергията.
ИТН не успяха с референдума за президентска република, но с популистки послания разчистват терена за някаква надпартийност, за управление чрез някакъв вид мозъчен тръст без да е ясно кой и как ще селектира експертите, зад които ще застане широкото мнозинство.
Партии като ИТН имат шанс да спечелят повече, когато основните партии и институциите са в криза, когато политическата система е тласната в безизходица. Тогава разочаровани избиратели, които все пак решават да пуснат бюлетина в урните, правят компромис, избирайки поне „смешното зло“.
Политическата стабилност при последното правителство беше формална и в голяма степен илюзорна – непрекъснатите сблъсъци вътре в правителството и в Народното събрание, компромисните промени в законодателството без предварителна оценка на въздействието, създаващи неясноти и проблеми при прилагането – всичко това не влиза в дефиницията за политическа стабилност. Не само политическата и персонална „сглобка“ се оказа недостатъчно сглобена, но и икономическата – въпреки манифестирането на икономическо единомислие, решенията в областта на икономиката се вземаха трудно и невинаги в правилната посока.
Служебно правителство и политически парламент поставя въпроса за отговорността на вземаните решения. Плаващите мнозинства ще ограничат възможностите за взимане на небалансирани решения, но основният риск е от предизборен популизъм, който при оптимистичния държавен бюджет може да струва висок дефицит.
Очакванията за сбъдване на прогнозата на Министерството на финансите за висок икономически растеж от 3.2 % стават все по-нереалистични.
В условията на новата конфигурация между Народното събрание и служебно правителство е възможно да ескалират публични разходи и инфлацията да се ускори.
Анализът е изготвен от екип на Епицентър.бг