Анализът на ИСА за май: Правителството над пропаст. Премиерът - проводник на външни фактори
Предлагаме ви
РЕЗЮМЕ ОТ ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
Страхът и тревогите на българските граждани намериха израз в драстичен отлив на доверие към водещите държавни институции.
Май беше първият месец след спиране на доставките на руски газ и това са първите електорални реакции от събитието, провокирано от икономическата война между Русия и Запада.
В последните 30 години България взе ключови решения като членството в НАТО и ЕС, но живееше в комфорта на страна, свързана и със Запада, и с Изтока, без да є се налага да прави категоричен избор. Като държава, свикнала да бъде на кръстопът, при новото „време разделно“ тя попада в безпътица.
Българинът иска западен стандарт на живот, но с руски енергоизточници. Тъй като и двете започват да му се изплъзват (заради войната, инфлацията и др.), се затвърди основателна причина за масова фрустрация и хаотично търсене на нови лидери.
Налице е декларативен патриотизъм, който отдаваме на отчуждението от елита и държавните институции. Казусът със Северна Македония е последният бастион, който масовият българин се
опитва да удържи, за да запази националното си лице.
Високите стойности на недоверие са лоша новина не само за управляващите, а за целия политически елит.
Старата власт е компрометирана, за новата подкрепата пада - последствията са търсене на нови и нови лица, на нови и нови формули.
След пандемията светът отново е в глобална криза, която обаче вдига тежестта на националната държава и значението на националните правителства.
Комуникацията на премиера с обществото среща скептицизъм и дори засилваща се враждебност. Рейтингът му тръгна от много високи нива, за да се спусне сега стремително надолу.
Петков се зае да управлява общество, което опознава в крачка. Той е разкъсван между необходимостта правителството да оцелява и изпълнението на ангажиментите, които е поел – предимно пред външни фактори и по-малко пред избиратели.
Петков първо обещава, после търси начини да изпълни обещанията си. И невинаги намира.
България натрупа единствено политически капитал от решението си да не се съобрази с условието на руския доставчик.
Повечето европейски страни си дадоха ясна сметка за социално-икономическите последици (фалити и инфлация) при тотален отказ от руски газ и използваха отворената от Москва врата за две сметки в „Газпромбанк“.
Това, което спасява българската икономика, е, че и Гърция действа рационално и не прекрати доставките от Русия, така че България получава газ. В противен случай ключови браншове щяха да се изправят пред колапс.
Отказ и от руски петрол рискуваше да изведе правителството на бърза писта към оставката. Договорена бе отсрочка до края на 2024 година.
България е притискана от тайминга на Европейския съюз за Северна Македония. Ако прескочи юни без да промени позицията си, правителството има шанс да оцелее във водовъртежа от събития. То отлично съзнава това и премиерът прави опити да прехвърли отговорността към други институции – първо към президента, после към НС.
Записът от срещата с превозвачите ерозира имиджа на премиера на вечно усмихнат представител на положително мислещите. Петков си изпусна нервите и този щрих ще бъде запомнен. Той кореспондира с твърденията на ДПС за заплахата „Аз вас ще ви оправя“. Публичният му образ се пропуква.
Нежеланието на по-висок дял от гражданите за нови избори е един от факторите, които крепят правителството. Ерозията в подкрепата охлажда ентусиазма за нов вот и на четирите формации в коалицията, мобилизира ги.
Властта се закрепва административно и кадрово, като овладява ключови постове в регулатори, комисии, агенции и др.
Правителството започна да действа в режим протест-преговори-мерки. В същия ритъм работеше и третото правителство на Борисов, а общият знаменател е „оцеляване“.
Изпълнителната власт следва кризите, а не ги управлява.
Фокусът на общественото внимание се измести от корупцията и модела на ГЕРБ към икономическите и социални предизвикателства.
Правителството е принудено да импровизира в реалност, която се създаде постфактум, след преговорните кръгове за съставяне на коалицията.
Риск за разглобяване на коалицията се съдържа в самата коалиция и нейния разнороден характер.
Всяка от четирите политически сили се стреми да тушира електорални загуби с активност, демонстрация на различно мнение, политика, която отговаря на нагласите на собствения си електорат. Всяко обезличаване може да бъде фатално. Рязък спад на напрежението между коалиционните партньори, които балансират между участието във властта и хипотезата за предсрочни избори, не може да се очаква.
Комбинацията от предвидените антиинфлационни мерки и по-лекия в социално отношение летен сезон осигуряват на правителството хоризонт от няколко месеца.
Около присъединяването към еврозоната се очерта следващия трус в кабинета. План-графикът бе приет изненадващо и разцепи министрите. Подходът да се приемат стъпки зад гърба на партньорите отнема от доверието към водещата партия.
При гласуване на поисканата от опозицията оставка на заместник-председателя на НС Мирослав Иванов управляващите записаха точка в своя полза. ГЕРБ калиха новите кадри на ПП.
Води се битка кой ще владее парламента, кой ще налага дневния ред, ще определя климата в институцията, основните й задачи –
опитната опозиция или новата власт.
Имиджово законодателната институция пострада от решението да се поставят метални решетки на входа на парламента.
Всички парламентарни групи реагираха много остро на проектозакона, изготвен във финансовото министерство, който стана популярен като българския „Магнитски“.
Общото определение, с което проектът бе отхвърлен в своя зародиш, бе „фашистки“. Българската партийна система показа анти тоталитарни рефлекси и това е добра новина на фона на кризисните процеси в последните години.
Напрежението между правителството и президента е приглушено, но остава. Отношенията са хладни.
Перспективата за служебен кабинет на президента държи и това правителство на власт.
На фона на военните действия балансирани позиции като тази на президента не намират добър прием на Запад. Между „Крим е руски, какъв да е?“ (Радев) и „Русия е бензиностанция с ракети“ (Петков) симпатиите на така наречения колективен Запад клонят към второто.
Пъпната връв между Петков/Василев и Радев е окончателно разкъсана.
Партийният живот на „Продължаваме промяната“ изцяло се покрива с представителството й във властта.
Партията бърза да представи кандидатурата си на паневропейско ниво, докато още не е загубила популярност. Козът й сега е, че е на власт, капиталът – министър-председател.
Поведението на ГЕРБ се доближава плътно до предизборното. Партията владее структурите си, държи членската си маса и симпатизантите в постоянна кондиция, внушава, че загубата на властта е временна.
Тя води в проучванията, но не вдига вълна на подкрепа. ГЕРБ са първи, но самотни.
Динамиката около ДПС се развива на високите нива на остра опозиционност, които тя разгръща и в предишните месеци.
Сблъсъкът на ДПС с „Продължаваме промяната“ се задълбочава.
С новите развития (заплахи, български „Магнитски“) конфронтацията между ДПС и Петков/Василев добива екзистенциални характеристики.
Активността на БСП в рамките на четворната коалиция е ясно фокусирана: овладяване на инфлацията и социално-икономически мерки за компенсация на домакинствата.
Партията се е съсредоточила изцяло върху приоритетите си в управлението, насочени предимно в социалната сфера.
С решението за оказване на военно-техническа помощ на Украйна, а не изпращане на оръжие (4 май), БСП се затвърди като уравновесяващ коалицията фактор.
ИТН играе двойна игра, като използва ресурсите на властта, но и най-малкия повод, за да се разграничи от нея, да я критикува.
По ключови въпроси ДБ се държи като сиамски близнак на „Продължаваме промяната“.
Депутинизацията на страната е предложение, което консолидира най-твърдата част от десния електорат, споделяща „ястребските“ позиции в антируската политика. То бетонира поляризацията в българското общество.
Чрез „Възраждане“ говорят декласираните, недоволните, търсещите реванш за несполуките на прехода.
Партията си намери нова тема, която да експлоатира с инструментариума на популизма, екстремизма, национализма и пълното отрицание – въвеждането на еврото.
Крайните й възгледи не предполагат диалог. С „Възраждане“ няма как да се преговаря.
Политическият проект на Стефан Янев „Български възход“ се позиционира в патриотичния сегмент и стопира електоралния възход на „Възраждане“. За новата партия обаче повече се говори – тя реално все още не съществува.
Това е поредната партия, в чието име се съдържа разказ (Продължаваме промяната) или недвусмислено послание („Има такъв народ“, „Възраждане“), а не определение по класическата ос ляво-дясно. Това е и симптом за криза в установената след 1989 година партийна система в България.
Месецът изправи икономическите стратези и централните банки пред фатална трилема на избор между инфлация, растеж и фискални дефицити.
Не останаха региони и страни, незасегнати от инфлацията. Дори китайската икономика достигна през април 8% инфлация на годишна база.
Войнстващият популизъм, с който Ковид-19 зарази икономическата политика, се пренесе и в битката с инфлацията, изстрелвайки цените на рекордни висоти.
Прави впечатление огромната разлика в инфлацията вътре в еврозоната. Очевидно инфлацията не зависи само от общи фактори и едва ли може да се очаква, че промяна в политиката на ЕЦБ ще реши проблемите на инфлацията във всички страни от еврозоната.
Слуховете за смъртта на руската икономика са силно преувеличени. Живяла дълги години зад желязната завеса, тя показва и сега удивителна устойчивост, а резултатите от този голям икономически експеримент все още са неясни.
За тази година рублата е „най-добре представящата се валута“.
В политико-икономически смисъл сегашното управление в Русия печели от напускането на западния бизнес от страната, което е неочаквана награда за местния бизнес с евтини, работещи и печеливши фирми, които масово се разпродават.
В България най-голям принос за растежа през тримесечието има крайното потребление, а инвестициите - 15.9%. Втората неблагоприятна тенденция е, че външнотърговското салдо е отрицателно, което до голяма степен се дължи на нарасналите цени на вноса на енергийни източници и суровини. Третата неблагоприятна тенденция е, че растем слабо при пълно натоварване на работната ни сила – при исторически най-ниска безработица.
И все пак сме в икономически растеж и няма основания да се внушава, че сме в икономическа криза.
Колкото по-дълго отлагаме мерки срещу инфлацията, толкова по-дълго инфлацията ще е тук и толкова по-висока ще е тя. В същото време ограничаването на търсенето като основна антиинфлационна мярка ще потисне растежа, което прави решенията още по-трудни. Осъзнаването, че инфлацията е основният ни проблем е от фундаментално значение за да се вземат мерките за нейния контрол.
Една по-фокусирана политика ще намали публичните разходи и ще гарантира ефективността на мерките. Не всички пенсионери могат да се причислят към групата на „най-уязвимите“, не всички семейства с деца са „най-засегнати“, не всички бизнеси са засегнати еднакво от цените на тока и газа.
Висока цена плащаме за проблемите в енергетиката. Дори и ЕЦБ да започне да повишава лихвите и тази анти инфлационна мярка да окаже осезаемо влияние върху нашата инфлация, цените на енергията и суровините ще продължават да бутат нагоре инфлацията.
Намаляването на цените на петрола при положение, че ОПЕК послуша исканията на президента Байдън да увеличи производството, ще има реален антиинфлационен ефект в България.
Основен проблем на новите международни отношения ще бъде разширяващото се раздвоение на света по линия на геополитическите разломи.
Срещу „обединения“ Запад започва да се оформя група на „НЕобединения“ НеЗапад.
През май САЩ и Русия продължиха активната дейност по укрепване на отношенията си със старите и привличане в своята орбита на нови съюзници като подготовка за този нов период в геополитиката.
На фона на украинския конфликт АСЕАН (Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия), един от световните центрове на икономическа сила, е под нарастващ натиск: Вашингтон се опитва да лиши Русия и Китай от обещаващи партньори в Индо-Тихоокеанския регион.
Но в геополитическата среда, в която все по-често прехвърчат искри между Вашингтон и Пекин, особено в Тайванския проток, никой не бърза да взема позиция. Азия е научила много добре уроците от руско-европейския конфликт. Всяка държава, избирайки в условията на Студена война като съюзник едната от противостоящите страни, неизбежно привлича огън върху себе си, превръщайки се в мишена за ответен удар на другата. Поради това във Вашингтон на този етап АСЕАН се оценява като „прокитайски обременен“.
Срещата на ОДКБ (Организацията на Договора за колективна сигурност) в Москва показа, че реално ОДКБ не е значима военно-политическа реалност от регионално значение. Форматът е имитация на тази реалност. В значителна степен това е вярно и за останалите интеграционни проекти в руското евразийско пространство.
Визитата на Байдън в Азия отново подчерта, че основният стратегически приоритет на САЩ вече твърдо е насочен към запазване на хегемонията в този регион и от успеха там ще зависи и запазване на англосаксонската хегемония в целия свят.
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец май 2022 година под заглавие:
ПРАВИТЕЛСТВОТО В КАПАНА НА ИНФЛАЦИЯТА И РАЗНОГЛАСИЯТА МЕЖДУ ПАРТНЬОРИТЕ
източник:Епицентър.бг