Анализът на ИСА за февруари: БЪЛГАРИЯ ПРЕД РЕМОНТ НА КАБИНЕТА. СЪТРЕСЕНИЯ В СГЛОБКАТА
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец февруари 2024 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ ПРЕД РЕМОНТ НА КАБИНЕТА. СЪТРЕСЕНИЯ В СГЛОБКАТА
СПОРЪТ ЗА ВЪНШНИЯ МИНИСТЪР СВАЛЯ ЦЕНАТА НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ
ЗАЩО НИКОЙ НЕ ИСКА ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ?
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ – ГОРЕЩ ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕБАТ МЕЖДУ ЛИДЕРИТЕ НА ПЪРВИЯ РЕД
ОБРАТИ В СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ОТ КРИЗА В КРИЗА
СТУДЕН ДУШ ОТ ТРЪМП И ГОРЕЩ ДЕБАТ В ЕВРОПА
ПРОТЕСТИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ОБХВАНАХА И ГЪРЦИЯ
Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
Управлението е в повратна точка.
Вместо ротация предстои ревизия на правителството.
До този развръзка и нова завръзка се вървеше през целия месец, като към края на февруари лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов излезе с насрещна оферта на меморандума на ПП-ДБ за разпределение и избор в регулаторите и съдебната власт (ВСС, главен прокурор).
Партията му готви проект за коалиционно споразумение с хоризонт три години, пропорционално разпределение на постовете в изпълнителната власт, еднакво носене на отговорност, право на вето.
Борисов прехвърли топката в игралното поле на ПП-ДБ, притисна ги до стената, подложи ги на тест докъде са готови да стигнат в отстъпките и реална ли е заплахата им за нови избори или само блъф.
Отвори се време и терен за напрегната политическа игра, в която Борисов е по-опитния.
Коалиционен договор е вариантът, който носи повече ползи за ГЕРБ-СДС, но и за управлението на страната като цяло, защото може да зададе ясни правила и да структурира отношенията.
Коалиционно споразумение не е гаранция, но е стъпка напред за стабилизацията на политическата ситуация и на България в ключов геополитически момент.
Дивиденти ще спечели тази политическа сила, която успее да тушира усещането, че се води самоцелна битка за власт и овладяване на ресурси, а не за добро управление в обществен интерес.
В момента е налице ситуация, в чиито рамки всеки играе и свой предизборен танц, независимо кога очаква да има избори. Това разконцентрира българското общество, разделя го по важни теми, обезценява българските позиции на международното поле.
Публичните трусове във и около властта свалят престижа на България до много ниски нива.
Това се случва в момент, когато страната ни се опитва да влезе в ядрото от европейски държави (чрез пълен Шенген и еврозоната), които биха изграждали един реформиран Европейски съюз.
Действията на българския политически елит могат дори да се определят като саботаж - докато партии и лидери декларират лоялност, вярност, преданост към Брюксел и Вашингтон на публично ниво, те реално превръщат страната в нестабилна територия със зависими институции, люшкаща се между Изток и Запад, между (либерална) демокрация и възхищението от управление със здрава ръка.
Българското общество е лишено от избор между идеологии, модели за управление и визии за бъдещето. Политическият дебат слезе на много ниско ниво.
България лишава сама себе си от ефективна външна политика, докато търпи да се води лишен от съдържателност спор кой да е външен министър. На преден план бяха изведени единствено партийните интереси. В залог бе превърнато и самото правителство, „сглобено“ след гигантски компромиси и след безпрецедентна за годините на прехода политическа криза.
Политическият ни елит изглежда без собствена воля и парализиран за действия, детерминирани от националните интереси. Одобрението/благословията на чужди сили и европейски посланици е много високо в йерархията от мотиви, които го ръководят.
Положението на Тагарев е силно разклатено и смяната му на този етап изглежда неизбежна. Тя би била знак за евентуална промяна в твърдолинейната политика на София спрямо войната в Украйна.
В разгара на политическата буря възможността за предсрочни парламентарни избори бе спрягана под условие – ако не се разберем. Отношенията се обтегнаха, но нито една от страните не затвори плътно вратата за преговори. Меморандумът на ПП-ДБ стана покана за разговори, авторите му включиха на задна предавка.
Това означава две неща: нови избори се възприемат като последен и краен вариант; търси се оправдание и прехвърляне на вина, ако се стигне до него.
Диалогът и жестовете бяха толкова драматични, че образно може да се каже и така: в българския политически живот тръгна сериалът „Вина“.
ПП-ДБ направиха опит за реанимация на разделението по линия на корупцията, където, въпреки че „изпраха“ Борисов, все още държат силни карти, които да изиграят при нови избори.
Времето на власт топи подкрепата към тях, а срив на еврота ще провокира желание и на партньорите, и на опозицията за ново допитване до избирателите.
ПП и ДБ не са идентични в поведението, целите, намеренията. ДБ останаха на терена на правосъдието, имат само един министър и губят по-малко в сравнение с ПП. Голямата цел на Христо Иванов поне от 2015 година насам е за реванш на това поле.
С меморандума ПП-ДБ режат основно ДПС, като в същото време гарантират повече влияние и трайност за себе си.
Постът на външен министър за Денков очевидно може да бъде жертван за сметка на влияние в съдебната система, антикорупционния орган, ДАНС, прокуратурата.
В България регулаторите са бушоните, които пазят властта. И обратното – могат да я торпилират.
С промоцията на меморандума ПП-ДБ се опитват да отворят нова страница, като сменят правилата на играта, защото по сегашните те губят.
Примирие Пеевски-Иванов трудно ще бъде сключено, тъй като сблъсъкът между двамата е мащабен.
Вече години наред лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов успява да пази равновесие по тънкото въже на българската политика. Това му дава предимство и в сегашната нестандартна ситуация.
ГЕРБ и Борисов печелят време. Предсрочни избори без промяна в електоралните нагласи или партийната карта биха довели до необходимост сегашната формула да се възпроизведе в своите най-основни компоненти.
Лидерът на ГЕРБ е гъвкав и засега дава знаци и към представителите на ПП-ДБ, и към своя електорат, който не е доволен от асиметрията в коалицията и от отстъпките, които се налага партията да прави.
Най-реалистичната прогноза е, че нови избори ще има в момент, когато Борисов прецени, че има шанс ГЕРБ да се завърне като водеща партия в една управляваща коалиция.
ПП-ДБ демонстрират нестабилно поведение, което е симптом за кризисни процеси и различия в рамките на коалицията.
ПП припознаха меморандума, тъй като им дава шанс първо за повече гарантирана власт, и второ – за освежаване на рейтинга след разгласения през миналия месец „Чаталджагейт“ и всички пасиви от властта, които се прехвърлят на тяхната сметка.
Партията изпадна в двойна зависимост. Тя се разкъсва между ДБ и амбициите на Христо Иванов и оставането на власт под формата на неофициалната коалиция с ГЕРБ и с подкрепата на ДПС.
Реанимацията на реформаторското начало на ПП-ДБ е повече от необходимо, но е съмнително, че това може да стане след предсрочни избори. Хипотезата за електорален прилив не може да бъде изключена, но е много малко вероятна.
ДПС се отваря към нови електорални сегменти в българското общество.
XI Национална конференция, очаквано, избра двама съпредседатели начело на партията – Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. Двамата са с различен профил, от различни поколения, поемат различни отговорности в рамките на партията, но крайният ефект очакваме да бъде синергия на техните усилия и още по-широко отваряне на партията към социални групи, извън така наречените традиционни региони на ДПС.
Това е посоката, в която партията ще се движи оттук нататък.
Активността на Делян Пеевски е без аналог, като сблъсъкът с ПП-ДБ и Христо Иванов е много остър и ще продължи да се развива.
Избори „две в едно“ биха провокирали трус и загуба по-скоро за ПП-ДБ, отколкото за ДПС. Висшият форум на партията показа, че освен на твърдия се електорат, който се мобилизира в кризисни ситуации, тя прави заявка за привличане на периферия. При вот „две в едно“ по-силните карти са в ръцете на ДПС и Делян Пеевски.
„Възраждане“ става все по-важна част от пъзела на политическата ситуация, като влиза в различни роли, но една остава неизменна – да стряска с радикализма си и да държи коалиционните партньори заедно в орбитата на евроатлантизма. Визитата в Русия на нейни представители уплътни този роля.
БСП изживява предизвестен трус с много висок магнитуд.
Партията е разцепена със сериозни аргументи от двете страни, като това се случва броени месеци преди европейските избори.
Вместо консолидация на БСП се върви към разделение и братоубийствени войни с нови рискове за електоралната подкрепа на партията.
Конфликтът Нинова-Таков/Григорова има дълга история и само чакаше момента, в който да избухне зрелищно. Нова лява партия вече изглежда реалистичен вариант.
Битката за съдебната власт, част от която е държавното обвинение, навлезе в остра фаза. Промените в Конституцията само подготвиха терена за сблъсъка, който започна този месец.
Мрежите за зависимости, които бяха осветени след убийството на Мартин Божанов, направиха образа на страната ни кошмарен. И още по-лошо: в прогнозите преобладава песимизмът, че и този път ще се стигне до цялостно осветяване на схеми и участници.
За първи път вниманието не е насочено към въпроса кой е убиецът/
поръчителят на едно убийство, а към този дали ще се стигне до високите етажи в правосъдието и политиката, с чиято протекция/поръчка Божанов е действал.
Българското правосъдие има тежък проблем, който води до разпад на институциите и държавата. Може ли процесът да бъде спрян и как е въпрос, който следва да се постави на върха на политическия дневен ред.
Наследството от 90-те еволюира до стройни схеми, въпреки европейската интеграция на страната.
Разкритията около групите на Божанов и Петьо Еврото се преплетоха с въпроса за избора на бъдещия главен прокурор и членовете на ВСС.
Въпреки санкциите и международната изолация руската икономика расте с относително високи темпове в сравнение с развитите икономики. През 2023 г. БВП е нараснал с 3.6%, след спада от 1.2% през 2022 г. Вътрешното търсене е основният двигател на растежа, доминирано от публичните разходи и най-вече тези, свързани с военните разходи.
Българската икономика забавя растежа си, а инфлацията е по-висока от максималната за присъединяване към еврозоната.
Макар и слаб, растежът се дължи основно на крайното потребление, което нараства с 3.1% и бруто образуването на основен капитал съответно с 4.2%. Външната среда остава неблагоприятна за българската икономика, което се изразява в свиване на външното търсене и поредно намаляване на износа на стоки и услуги с 1.0%, а вносът с 5.4%.
Едно от най-важните икономически събития на месеца бяха протестите на фермерите в ЕС и България. Те показаха, че не само закриването на въглищни мини и ТЕЦ са проблем, но и изпълнението на предвидените в т.нар. „Зелена сделка“ промени в селското стопанство.
Протестите едва ли трябва да изненадват Европейската комисия и националните правителства. Европейското селско стопанство е
постоянно притискано от мощни търговци на едро и на дребно, от агрохимични компании, които непрекъснато увеличават цените на продуктите си.
Екстремните метеорологични условия и нарастващите цени на застраховането срещу тях правят европейската селскостопанска продукция неконкурентноспособна дори на националните пазари, подбивани от евтин чуждестранен внос вече години наред. Системата на субсидиране облагодетелства големите производители.
Войната в Украйна допълнително влоши европейското селско стопанство.
След две посещения в САЩ, от които президентът Зеленски се завърна с празни ръце, става ясно, че и неговите военни планове вече не се подкрепят напълно от НАТО. Доставките на боеприпаси се бавят, а две трети от отпуснатите след дълго време еврофондове са заеми, които трябва да се връщат. Решението, към което се ориентира Западът, най–после да предостави на Украйна въоръжения с далечен обсег, рязко ще приближи ситуацията в посока на директен сблъсък между Русия и страните от НАТО.
2024-а до голяма степен ще бъде година на позиционни битки, в опит за подготовка на това 2025-а да може да се превърне в годината на решението.
Ако войната обаче продължи и през 2025/2026 година, трябва ясно да се осъзнае от отговорните лидери в Европа урока от историята, че изтощителните войни и финалът им отнемат най-големия брой жертви. Следва упадък на европейската икономика и неизбежното дългово бреме за следващите поколения. Към това трябва да добавим и все по-малката способност на правителствата да инвестират в бъдещето. Това ще изостри социалните несправедливости, вътрешните антагонизми и политическото напрежение.
Една дълга война ще увеличи рисковете в демократичните и плуралистични общества, ще ни върне към авторитарни модели и загуба на демократични свободи. При такава огромна цена би трябвало всички лидери от двете страни на барикадата да изтрезнеят.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Симеон Николов (геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Косово, Албания)