Анализът на ИСА: Политическата система е пред взрив, нови избори биха били авантюра
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юни 2024 година под заглавие:
БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА НАВЛИЗА ВЪВ ВСЕ ПО-ТЪМНИ ЛАБИРИНТИ. ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА Е ПРЕД ТРАНСФОРМАЦИЯ
ПРЕЗИДЕНТЪТ – ПЕЧЕЛИВШ ПРИ НОВИ ИЗБОРИ
ПАРЛАМЕНТЪТ – КРАЙНО ФРАГМЕНТИРАН С РЕКОРДНО НИСЪК РЕЙТИНГ
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ИЗДЪРЖА СТРЕС ТЕСТА
БОРИСОВ – ОСВЕН ДА ПЕЧЕЛИ ИЗБОРИ, ТРЯБВА ДА ДОКАЖЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА КОНСТРУИРА РЕДОВНА ВЛАСТ
ПЕЕВСКИ СЪС ЗНАКОВО ПОСЛАНИЕ – КОЙТО НЕ РАЗБИРА НОВОТО НАЧАЛО, ОСТАВА В МИНАЛОТО
БСП – ТЕЖЪК ВЪТРЕШЕН РАЗЛОМ, НОВО ПОКОЛЕНИЕ Е НА ХОД
Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
България заживя в ритъма на следизборни совалки, надцаквания и политически маневри както между партиите, така и между институциите.
Крайно фрагментираната партийна система е на крачка от пълното си самоотрицание.
Ситуацията е нестабилна, а политическата криза започва да генерира рискове, които заплашват самия модел.
Българската политика навлиза във все по-тъмни лабиринти.
Тя трябва да е максимално прозрачна, за да генерира доверие, но реално е точно обратното.
След изборите се оформи блок от антисистемни партии в парламента, докато системните – по различни причини, са компрометирани.
Предизвикването на избори през есента би било политическа авантюра.
Политическата система е пред взрив с последвала трансформация. Индикатор за това са различните идеи за промени (улесняване на референдумите, бонус за първата сила, президентска република), които се лансират от партии, експертни кръгове, наблюдатели.
Вместо развръзка първият парламентарен ден на 50-ото Народно събрание донесе завръзка. Зад кандидатурата на Рая Назарян за председател на НС, наложена от Борисов, се очакваше да се подредят партиите, които ще застанат и зад редовно правителство. Но кандидатурата не мина и това бе ясен знак за усложняващи се отношения между основните лидери и партии.
Това, което се считаше за договорено, не бе договорено.
От „правителство на споделената отговорност“ лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов стигна до вариант правителство на малцинството с кадри от ГЕРБ.
За корекциите във формулата причина са и неприемливите и скандални условия на ИТН, които изтекоха неофициално – овладяване на ресурсните министерства, отлагане на еврозоната, смекчаване на позицията ни за Украйна, сваляне прага за задължително свикване на референдуми, предварително обезпечаване на подкрепата и т.н.
Тези условия или са поставени, за да бъдат отхвърлени, или ИТН (и хората зад кадър) играят ва банк.
Лансираха се различни идеи за бъдещото правителство – експертно, програмно и т.н. Това създава хаос, който може да се възпроизведе след нови предсрочни избори.
Отговорността на първите две политически сили за съставяне на правителство, както и на целия политически елит, е огромна.
Ако се стигне до втория мандат, ДПС ще положи усилия да се предотврати риска от нови избори. Може да се допусне, че служебното правителство ще бъде предложено като вариант за редовен кабинет, вероятно с някои промени.
Правителство с третия мандат или предсрочни избори – и двата варианта изглеждат изгодни за Радев. В първия случай той би имал влияние върху изпълнителната власт, докато все още е президент. Във втория случай може да запълни разширяващия се вакуум със свой политически проект. Това означава обаче да напусне президентството и да започне много трудна политическа игра срещу силни опоненти – във вътрешен план това са ГЕРБ, ДПС и Пеевски, демократичната общност и нейните представители ПП и ДБ, социалистите около Корнелия Нинова. Във външен план – евроатлантическите партньори, които стоят много твърдо зад Украйна и срещу Русия и Путин.
Президентът сърфира на вълната на конфликтността. Не е имало период в двата му мандата, когато политиката му да е насочена приоритетно към съгласието.
Причина за конфликт този път е позицията на България спрямо Русия и Украйна, мир и война.
Отказът на Радев да изпълни решението на МС да представлява страната във Вашингтон (среща на върха на НАТО) е прецедент за политическата ни история. Воденето на две външни политики е огромен риск за всяка страна, а България в този момент е и държава във възпроизвеждаща се политическа криза.
Стоплянето на отношенията с БСП е ново във вътрешно-политическата динамика около президента. В същото време Радев се изправи пред много сериозна дилема, свързана с политическото му бъдеще: да излезе на терена с партия, която да поведе или да заложи на БСП, когато факторът „Нинова“ вече е елиминиран.
Президентска република е идеалният вариант за него, но той е най-трудно осъществим, като не изключва и създаването на президентска партия.
Една смяна на формата на държавно управление би било знак от най-висш порядък за политическа криза, която може да срине доверието до немислими нива.
Основен интерес на президента е да бъде припознат за Спасителя, което ще му отвори път към акумулирането на още власт и влияние.
Експертното начало доминира в работата на служебното правителство и това дава възможност на изпълнителната власт да държи под контрол вътрешно-политическата динамика.
„Главчев“ е първият служебен кабинет, конструиран след промените в Конституцията. Ако заостреното внимание към работата му е своеобразен стрес тест, то властта засега го издържа.
В редица „горещи“ браншове напрежение и протести няма.
Политиката, която провежда военният министър, е предвидима и това е важен белег в ситуацията на несигурност и висока динамика.
Изпълняващият функциите на главен прокурор Борислав Сарафов вероятно ще остане на този пост още месеци наред, тъй като съдебните промени изискват време и съгласие, а такова няма.
Сарафов получи знак за доверие от евроатлантическите партньори, като американският посланик в София даде съвместна пресконференция с обвинител №1. Поводът бе Ружа Игнатова, като за информация, свързана с криптокралицата САЩ обещаха награда от 5 милиона долара, но знакът е с по-дългосрочна проекция. Вероятно именно на Сарафов ще се наложи да проведе операция "чисти ръце".
Резултатите от предсрочните парламентарни избори – като активност и подредба, показаха, че политическата криза има потенциал не просто да се задълбочи, а да направи рязък завой в неочаквана посока.
Най-новата история на България – от промяната през 1989 година насам – не помни изборна нощ с по-минорно настроение, с по-оглушително мълчание от страна на партиите и по-песимистични прогнози за бъдещи развития.
Под риск е не само политическият елит, който се структурира и се наложи след промяната през 1989 година, но и самия модел на партийна система и на управление, които са основата на българската демокрация в последните три десетилетия и половина.
При ерозия и на статуквото, и на неговата алтернатива се отваря вратата към екзотичното, радикалното, което носи риск да преобърне обществото към нов модел, модел, който не е изграден непременно в традициите на плурализма и демокрацията.
ГЕРБ е първа политическа сила, с голяма преднина пред останалите партии. Но, по парадоксален начин, точно това създава и проблемите на формацията и най-вече – на нейния лидер.
Борисов е под натиск да направи правителство, тъй като резултатът го задължава, оправдания за евентуални отстъпки вече няма, а компромисите биха демотивирали структурите.
Независимо откъде идват заплахите срещу Борисов, това е знак, че правителството на България се съставя/договаря в условия на напрежение, което бележи рекордни към този момент стойности.
Участието на Борисов в консултациите при президента са знак за промяна не просто в отношенията между партията и президентската институция, а в самата политическа ситуация – тя става по-тежка, а търсенето на съгласие е задължително и то „очи в очи“.
Знакова среща и знаково послание дойдоха от Делян Пеевски и ДПС (29 юни). Председателят на партията проведе работна среща с общинските кметовете от ДПС, като в нея участваха още заместник - председателите на ДПС и ПГ на ДПС, народни представители и членове на централното ръководство (ЦОБ). А посланието, което отправи Пеевски, бе за ново начало: „Новото начало за ДПС е факт. Който не го разбира, остава в миналото.“
ДПС постигна целта, която беше заложило в кампанията – да бъде втора политическа сила, като увеличава гласовете си. Председателят Делян Пеевски е политикът с най-бързи реакции, независимо от предизвикателството – дали трябва да се коментират резултатите от изборите или провокациите, идващи от Скопие. Посланията му са точни и резултатни.
ДПС най-отчетливо защитава тезата, че трябва да има редовно правителство, за да бъдат реазирани програмите за хората по общините..
И в двата варианта – кабинет с първия мандат на ГЕРБ, или с втория, който по Конституция ще бъде връчен на Движението, ДПС няма претенции за министри. Във времето след изборите партията подкрепяше ГЕРБ без да поставя условия за участие в изпълнителната власт.
Може да се прогнозира, че при правителство с мандата на ДПС ще се търси национално съгласие, включително чрез споделяне на властта с останалите политически сили.
В ДПС текат изчистващи антикорупционни процеси, които биха могли да я освободят от стари зависимости и порочни практики.
ПП-ДБ, която загуби най-много гласове на последните избори, се изправи пред неясно бъдеще.
В рамките на управлението тип „сглобка“ ПП-ДБ надцениха собствените си възможности, подцениха тези на опонентите и бяха надиграни.
Ако при силната (гео)политическа динамика демократичният модел, който включва плурализъм, многопартийна система, правова държава – цели, които си поставяше младата демокрация през 90-те, е застрашен, то лековатите закани („Чакайте реванша“) само допълнително помагат за неговото разграждане. ПП-ДБ изглеждат абсолютно неадекватни на ситуацията в страната и в света. Политическият им дефицит не може да бъде компенсиран.
„Възраждане“ отново е четвърта политическа сила, а Костадинов има защо да е остър и гневен.
За първи път партията бележи спад на гласове – над 60 000. Тоест, трендът да печели привърженици е пречупен и дори тръгна надолу.
Интересът на масовата публика се пренасочи към „Величие“.
Събитията през юни може наистина да се окажат последен валс за БСП. Нещо, което демократичните сили искаха в началото на 90-те, би могло да стане факт три десетилетия по-късно.
Причина за феноменалния отлив от БСП (от 2017-а насам) е, че от партията изтичаха кадри без да идват нови, имаше отлив без прилив; разделението стана масово и обичайно за партията явление.
Мандатите на Нинова нямат само черен или само бял прочит. Проблемът е, че в партията – включително чрез действията на новото ръководство, атмосфера за балансиран разговор няма. Това минира бъдещето пред левицата като цяло.
Новото ръководство свали летвата на политическите амбиции. Затова младото поколение в партията трябва да поеме ръководната роля. Именно от младежкото БСП тръгнаха и последните процеси, които уплашиха социалистите, които побързаха да се разделят с Корнелия Нинова.
„Има такъв народ“ подобрява резултата си на фона на всеобщия спад. Това й даде фалшивото самочувствие, че от предпоследна позиция може да поставя условия и да извива ръце.
ИТН има славата на непредсказуем партньор - безпомощен, когато трябва да направи свое правителство, и разрушителен, когато трябва да свали кабинет, който друга политическа сила е успяла да създаде.
Поведението на ИТН излъчва посланието: всичко ми и е позволено.
ИТН се затвърди като най-деструктивният политически продукт в новата българска история.
„Величие“ и „Възраждане“ са като двуяйчни близнаци.
“Величие“ е последният технологичен продукт, който успя да влезе в Народното събрание за изненада и на социолозите, и на масовата публика. Това е антисистемна сила от последно поколение с българска адаптация. Пример за това как в съвременната среда с глобални комуникации може да се акумулира популярност, която бързо да се трансформира във власт. Как лайкове могат да бъдат осребрени през политическо участие.
Измамно е внушението, че оставайки извън еврозоната, печелим.
Обикновено, когато се говори за присъединяване към еврозоната, се коментира само какво би се случило, ако влезем, но много по-важно е какво ще се случи, ако не влезем.
Каквото и да направим с икономиката, в обозримо бъдеще няма да се вдигне рейтингът на страната, защото създадохме свръх очаквания вече няколко пъти, а рейтинговите агенции изрично посочват в докладите си за България, че предвиждат повишаване само при присъединяване.
Вече изпратихме лош сигнал към инвеститорите, че все още икономиката не е готова, което ще намали и без това слабите преки чуждестранни инвестиции.
Губим шанс за изсветляване на икономиката, доколкото обмяната на левовете с евро ще извади на светло значителни парични потоци, които са извън финансовата система; пропускаме тласъкът към електронни разплащания да увеличи динамиката на икономиката.
Европа става все по-консервативна. Склонността на ЕС да действа като морална суперсила в политиката за климата, например, намалява. На дневен ред излизат икономическите въпроси. Това, което е популярно сега, е повече реализъм и по-малко зелен идеализъм. Това ще се усети и по въпросите на миграцията. Хегемонията на брюкселския консенсус остава в миналото.
Марин льо Пен и нейната италианска посестрима Джорджия Мелони набират влияние и могат да се представят като разумни консерватори или упорити националисти според нуждите. Европейският съвет става все по-непредсказуем. Това важи и за външната политика, въпреки че засега е малко вероятно да има промяна в подкрепата за Украйна.
Епицентър.бг/Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Симеон Николов (геополитика)