Анализът на ИСА: Ковид-19 пое управлението над света. Човечеството е пред гигантско изпитание
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец март 2020 година под заглавие:
КОВИД-19 ПОЕ УПРАВЛЕНИЕТО НАД СВЕТА, ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ
СТРАНАТА ВЛЕЗЕ В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ, ИКОНОМИКАТА – В КАРАНТИНА
БОРИСОВ СТАНА ОБЕДИНИТЕЛЕН ЦЕНТЪР И ПОЛУЧИ ПРИЛИВ НА ДОВЕРИЕ
ГЕН. МУТАФЧИЙСКИ – НОВИЯТ ЛЮБИМЕЦ НА НАЦИЯТА
ПРЕЗИДЕНТЪТ ИЗГУБИ ФОКУС, ВЪРВИ СЛЕД СЪБИТИЯТА
НИНОВА ОСТАНА ЕДИНСТВЕНАТА ОПОЗИЦИЯ
БРЮКСЕЛ СЕ ПРОВАЛИ, ЕВРОПЕЙСКАТА СОЛИДАРНОСТ РУХНА
Предлагаме ви резюме на
ОСНОВНТИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГОНОЗИ
Съвременният свят е в процес на рестарт. Преподреждат се ценности, геополитически баланси, стратегически съюзи, приоритети.
След края на пандемията светът няма да е същият. Европа не е била във война от 75 години. Случващото се надхвърля въображението на всички поколения.
Промените в икономиката, в начина на производство, на живот, на образование и на забавления са толкова мащабни, че очертават линия, отвъд която ще се създават нови поколения, ново мислене, ново политическо лидерство.
Променя се формата на всичко – политика, икономика, начин на живот, медии.
Социалните мрежи се превърнаха в медия, която едновременно информира гражданите, контролира властта и е платформа за социална комуникация и забавления.
Новият вирус се разпространи като пандемия, доби глобален мащаб, но засили максимално значението на националната държава. От капацитета, ресурсите и усилията на националните правителства ще зависят щетите, които всяка нация ще отчете за себе си след края на бурята.
Кризата е шанс за преосмисляне на приоритети и ценности. На върха на пирамидата от ценности е човешкият живот и здраве. Оттам нататък се подрежда всичко останало.
Здравните системи, изградени по модела на неолиберализма и пазарния фундаментализъм, се провалиха. Очертават се огромни промени и в сфери като националната сигурност, образованието.
Появи се понятието „постглобалистична ера“, но и „постдемокрация“.
Пандемията има всички белези на война, а в такава ситуация рязко нараства значението на пропагандата, която се води на терена на идеологиите през инструмента на медиите.
Европейските институции първоначално се задействаха късно. Трудно вече може да се говори за европейска солидарност. Съюзът се оказа изкуствена конструкция, непригодна за реакции на кризи с подобен мащаб.
Извънредното положение постави Бойко Борисов и българското правителство в извънреден тест. Най-важната особеност е, че за първи път кризата дойде отвън, а не е следствие от управлението от ГЕРБ. Това е бонус, който властта използва максимално.
Ранното въвеждане на рестриктивни мерки за социална дистанция се превърна в най-големия капитал на властта у нас.
Премиерът и правителството получиха мощен прилив на доверие (73% рейтинг на Борисов).
Борисов обедини необединимото (патриоти и ДПС, министърът на околната среда и кмета на Перник). Не му се получава единствено с двата щаба. Там той умишлено раздели, за да балансира. Тоест, обедини ги около себе си чрез разделение.
Управлението изглежда отворено за всички добри идеи, независимо дали идват отвътре или отвън (чуждата практика), но демонстрира крайна агресия спрямо основния си политически противник – БСП и Нинова. Това внася политическо и обществено напрежение.
Изявлението на ръководителя на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски (14 март) бе повратната точка в овладяване темповете на заразата. След запомнящата се фраза „Не е време за купон“ българската нация рязко изтрезня. Това бе мобилизираща реч, обърната към масите, с точен баланс между разум и емоция.
Коронавирусът заличи паразитното политическо говорене.
Преподредиха се по нов начин публичните говорители. Рязко нараснаха предпочитанията към експертиза и ясни послания.
Публичните разногласия между двата щаба бяха грешка.
Всички институции трябва да следят какво правят германците. Те закъсняха с въвеждането на ограниченията, но цялата държавна машина след това се задейства и работи желязно на пълни обороти.
Държавният резерв се оказа извън времето и нуждите. Въпросът защо не бяха освободени моментално маски, дезинфектанти и други ресурси стои широко отворен, за разлика от самия резерв.
Ролята на държавата внезапно стана водеща в кризисно време, но след 30 години на неолиберализъм тя възстановяваше рефлексите си бавно.
Държавният глава загуби фокус за голямото и върви след събитията, които се развиват с безпрецедентна динамика.
Позицията на президента (13 март) за извънредното положение бе чрез пресцентъра, а не в пряко обръщение. Това бе израз на неосъзнато значение за ролята на обществения водач в кризисен период. Загубиха се важни атрибути на държавността в ключов момент.
Опасенията на Радев за засилване на едноличното управление задушиха рефлекса за адекватна на заплахата реакция.
Държавният глава се завърна частично на политическия терен с частичното вето върху закона за извънредните мерки. Мотивите му бяха основателни, аргументацията – сериозна, но начинът на поднасянето бе отново конфронтационно.
Безпрецедентното спиране на парламента (26 март) внесе допълнително напрежение в политическата система. Редица парламенти, включително Европейския, преминаха към дистанционни форми на работа. Българският парламент обаче не е въвел системата за дистанционно функциониране.
В същото време законодателната ни институция е почти делегитимирана. Обществено недоволство заради временно спиране на публичната работа на парламента няма.
Гражданството търси и намира нови форми на комуникация и решаване на проблемите в обществото.
Ковид-19 раздаде наново политическите карти.
Пред ГЕРБ, която в последните години се припокри с властта, се отвори терен за действие в нова обстановка. Пред реална заплаха гражданите се консолидираха около реална опора, каквато е властта по принцип.
Съществуващите напрежения между управлението и обществото по линия на екология, законодателство, социални конфликти, корупционен индекс на страната, бяха замразени.
Корнелия Нинова е единственият кандидат за лидер на БСП, който остана на терен и показа лидерски качества в момента на кризата. Тя остана безалтернативна вътре в БСП и продължи да демонстрира алтернативна линия на управленския модел в държавата. БСП уплътнява полето като единствената опозиционна сила, която контролира властта в извънредната ситуация.
Под знамето на „криза в държавата“ ДПС прие да подкрепя управлението, въпреки обструкцията срещу управляващата конфигурация. Движението заложи на експертизата (икономическа, здравна, социална), а не на политическо противопоставяне.
Патриотичните формации излязоха от будната политическа кома. Настоящата криза е хранителната им среда, наситена със страхове, негативизъм, търсене на враг - все елементи от политическото им битие и инструментариум.
Поведението, което демонстрира лидерът на „Воля“, може да се определи като „one-man show” в последен сезон. Партията компенсира липсата на политики с изобилие от популизъм и политически пърформанс.
Най-неадекватното поведение демонстрира Българската православна църква. На основата на историческите си заслуги към българската нация, които ѝ създават привилигирован статут, Църквата изложи на риск православните християни, подценявайки опасността. Вяра и наука драматично се разминаха у нас, за разлика от всички останали страни, където държавата реагира строго и получи подкрепа от вероизповеданията.
Видя се, че в България има медицина, но няма добро управление на здравния сектор. Пълзящата карантина срещу Ковид-19 се наложи като пряко следствие от кризисното състояние на здравната система у нас. Дефицитът на болнични легла, маски, предпазни облекла, респиратори и медицински кадри предопредели стратегията за ранно социално изолиране, която България избра.
Страната ни попадна в групата от страни от Източна Европа, които реагираха навреме с мерките за социална дистанция. Емиграцията на лекари към богатия Запад се оказа общ проблем за по-бедния Изток. Западна Европа разчиташе на по-големите си ресурси – болници, апаратура, кадри, докато Източна действаше в условията на дефицит.
Прага и Краков опустяха преди Мадрид и Париж.
Дефицитът на медицински кадри в България е и пряко следствие на здравната политика на редица правителства в годините на прехда.
Видяха се различията Север-Юг, Изток-Запад на европейски терен. Северът се оказа по-организиран и по-дисциплиниран. За разлика от мигрантската криза през 2015 година, когато моделът „Орбан“ имаше основания, сега Унгария действа неадекватно в цялостния европейски контекст – приложи мерки, които възпрепятстваха останалите, използва кризата, за да предприеме безпрецедентно разпускане на парламента.
Политиката на Меркел, която тогава събуди антиевропейски настроения, днес се превръща в стълб на Европейския съюз.
С остатъци от имперско самочувствие някои държави подцениха риска (Великобритания), други предприеха адекватни мерки (Китай, Израел, Южна Корея).
На световната карта България се нареди сред страните, които отчетоха навреме деструктивния потенциал на заразата.
Битката срещу Ковид-19 се превърна в битка за време. При бум на заразените (експоненциален ръст) и най-добрите здравни системи са пред риск от пълен колапс. Изборът, който бяха принудени да правят медици в Италия – кой да живее и кой да умре, бе гигантско изпитание за хуманността, градена със столетия.
Доналд Тръмп показа политическа нестабилност, като премина от едната крайност в другата. Първо твърдеше, че всичко е под контрол, след това бе принуден да наложи крути мерки срещу разпространението на заразата. В края на месеца Америка бе първа, но по броя на засегнати от новия вирус.
Големите държава действаха по-мудно. Азиатските – Китай, Южна Корея, Япония, се справяха по-добре с кризата.
Лоша новина е, че международните организации в системата на ООН и общоевропейските структури, за които страната ни плаща огромни вноски годишно, се оказаха бавни, слаби и горди само с либералната си реторика.
Политическата коректност на Световната Здравна Организация (СЗО) доведе до факта, че правителствата в Италия, Испания, прибалтийските държави и много други страни поставиха населението си на колене пред COVID-19.
Очакванията са за нови модели в световната политика и икономика.
Пандемията влиза вече в националното ДНК подобно на други исторически събития – Германия отчита, че взима мерки, непознати в страната от Втората световна война насам. Испания използва за сравнение Гражданската война, белязала страната.
Крайният резултат от войната с вируса зависи от координацията на три елемента, които образуват следния модел: здравна система - контрол върху разпространението - икономически мерки за помощ на пострадалите (сектори и хора) от социалната и икономическа парализа.
Пандемията е повече от болест – това е тест за здравните системи, за правителствата и политиците, за икономиката.
Ще се наложи преосмисляне на фундаментите на съвременната икономика и нейната отвореност. Оказа се, че за много жизненоважни продукти световната икономика зависи от една държава – Китай.
В Китай през март 95% от големите компании извън най-силно заразения регион се върнаха към нормална работа и 60% от малките и средни предприятия. Въпреки това се очаква историческо сриване на китайската икономика, непознато от Втората световна война насам.
Китайската икономика ще изпита върху себе си последващите кризи в страните, които по-късно са поразени от вируса. Прекъсването на веригите на стойността, колапса на вноса на важни стоки от Китай очертават нови шокове върху втората световна икономика.
С всичките си недостатъци европейската икономика е най-силно уязвима на икономическата пандемия. На фона на анемичния икономически растеж и безсилие на Европейската централна банка през 2019-а и първите два месеца на 2020-а, паниката и закъснелите мерки водят не само до относително повече физически жертви, но и до големи и продължителни икономически загуби.
Кризите не са еднакви за всички. ЕЦБ предложи активни и щедри мерки за подпомагане на еврозоната, а „периферията“ остава да се оправя сама.
Българската икономика през март е изправена пред най-сериозното си предизвикателство след икономическата криза от 1996-1997 г.
Липсата на реформи в социалния сектор, когато икономиката реализира икономически растеж, не даде възможност да се осигури финансова устойчивост в лоши времена като сегашните.
При различни сценарии за покачване на безработицата от 10 до 30 хиляди за един месец, трансферите от бюджета трябва да се увеличат съответно между 20 милиона лева и 60 милиона лева. Пазарът на труда, въпреки указанията на правителството, бързо ще реагира на кризата и се очаква бързо нарастване на безработицата.
Най-големият дългосрочен риск за икономиката е високата експозиция на цели сектори и производства към внос и износ към най-засегнатите страни от вируса - Италия и Германия.
За разлика от България в повечето страни след опазването на здравето на хората като първи приоритет беше поставена подкрепата на бизнеса, който получи не само щедри обещания, но реални и бързи финансови инжекции. В същото време в България се отправяха правителствени упреци към частния бизнес и се даваха съвети работодателите да продадат скъпите си автомобили, за да могат да платят заплати на своите работници. Непрекъснатите обвинения към частния сектор и внушаването, че държавата е добра, а бизнесът алчен - са вредни постсоциалистически конвулсии, които обаче намират вече отражение в изкривеното от страха и паника обществено мнение.
Докато работещите в частния сектор са подложени на непрекъснатите кризи и поемат тяхната тежест, заплатите и разходите на държавния сектор остават стабилни и високи. Тази неравнопоставеност особено силно изпъква по време на кризи.
Предоставянето на бърза и ефективна финансова и друга подкрепа от правителствата към частния сектор в другите страни от ЕС, поставя в неравностойно положение българските компании, което ще има дългосрочен ефект.
За разлика от другите страни, където изпълнителната власт ясно дефинира целите и приоритетите си с цялостен план за икономически действия, при нас се въвеждат хаотични и с неясен ефект мерки без ясна диагностика на най-засегнатите сектори.
Това, което липсва в досега известните мерки, е липсата на механизми за прозрачност за техните бенефициенти и обхвата на помощта. Има рискове да се дискредитира целия механизъм.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. КОВИД-19 ПОЕ УПРАВЛЕНИЕТО НАД СВЕТА, ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ
III. НАСТЪПЛЕНИЕТО НА ЗАРАЗАТА И ОСНОВНИТЕ НИ ИНСТИТУЦИИ
ПРЕМИЕРЪТ И ПРАВИТЕЛСТВОТО – С ИЗВЪНРЕДЕН ТЕСТ И БЪРЗА РЕАКЦИЯ
ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГЕН. МУТАФЧИЙСКИ КАТО ПОВРАТНА ТОЧКА
ПРЕЗИДЕНТЪТ – СИЛНО ИЗОСТАВАНЕ НА СТАРТА И ВЕРОЯТНИ ИМИДЖОВИ ЗАГУБИ
СПИРАНЕТО НА ПАРЛАМЕНТА ВНАСЯ НАПРЕЖЕНИЕ В ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА
ПРОКУРАТУРА, МВР, ГРАЖДАНСКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО: МЕДИЦИНА ИМА, ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ НА СЕКТОРА НЯМА
IV. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ ПОЛУЧИ БОНУС В КРИЗАТА
БСП ОСТАНА ЕДИНСТВЕНАТА ОПОЗИЦИЯ
ДПС ОТКРИТО ПОДКРЕПЯ УПРАВЛЕНСКАТА КОАЛИЦИЯ
ПАТРИОТИТЕ ИЗЛЯЗОХА ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА КОМА
„ВОЛЯ“ - ONE-MAN SHOW В ПОСЛЕДЕН СЕЗОН
V. ИКОНОМИКА
ИМА ЛИ КИСЛОРОДНИ АПАРАТИ ЗА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА?
ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА КАТО ПАЦИЕНТИТЕ НА 60+
ЩЕ ДЕКОРОНЯСА ЛИ ВИРУСЪТ ЗЕЛЕНИЯ ПАКТ?
УРОЦИТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА ПАНДЕМИЯ
ПЕТРОЛНАТА ВОЙНА
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В КАРАНТИНА
VI. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА
ПАНДЕМИЯТА УСКОРЯВА ПРОМЕНИ В ГЛОБАЛЕН МАЩАБ
КРАЙ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОПЕК+
НЕПРЕДВИДЕНАТА ВИЗИТА НА ПОМПЕО В АФГАНИСТАН
ГЪРЦИЯ – ЕСКАЛАЦИЯ НА МИГРАЦИОННИЯ НАТИСК И АКТИВИЗИРАНЕ НА ВРЪЗКИТЕ С АРАБСКИТЕ ДЪРЖАВИ
АЛБАНИЯ ЩЕ ЗАПОЧНЕ ПРЕГОВОРИ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС
НОВА ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА В КОСОВО. Епицентър
Пълният 70-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати.
За контакти и абонамент - 0878 852 713