Анализът на ИСА: Кабинетът стабилен, Борисов мрачен, Пеевски излъчва сила, ПП-ДБ калкулират загуби

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец март 2025 година под заглавие:

ЧЕТВЪРТИЯТ КАБИНЕТ НА ГЕРБ – С КРЕХКО МНОЗИНСТВО ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОЗОНАТА

РЕШЕНИЕТО НА КС КАТО ТОЧКА НА ПРЕЧУПВАНЕ. НАКЪДЕ ЩЕ СЕ РАЗВИЕ ИЗБОРНИЯТ ПРОЦЕС?
ГЕРБ – МАНДАТ С ПРОМЕНЛИВА СТАБИЛНОСТ
ПП-ДБ – ЗАГЛУШЕНАТА ОПОЗИЦИЯ
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ – С ОБРЕЧЕН ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ
ДПС-НОВО НАЧАЛО – С ПОДКРЕПА ПОД УСЛОВИЕ
БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА – С ФОКУС ВЪРХУ УЧАСТИЕТО ВЪВ ВЛАСТТА

Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:

Властта в България е подложена на силни подводни течения – вътрешни и външни. 

„Възраждане“ инициира вот на недоверие в момент, когато случаят с МЕЧ погълна цялото публично внимание. Внасянето на вота тълкуваме и като опит партията да върне интереса към себе си. Очаквано вотът не мина, както заради темата - външна политика, така и заради избрания момент - преди конвергентния доклад за влизането ни в еврозоната.

РЕШЕНИЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ПРЕФОРМАТИРА ПАРЛАМЕНТА

Решението на Конституционния съд по делото за честността на изборите преформатира парламента, но това е само политическият резултат. За първи път у нас се стига до такава мащабна касация и последствия трябва да има. Налице са нарушения на изборните права на гражданите, гарантирани от Конституцията. България се изправи на ръба на най-сериозната криза от началото на прехода, която заплашваше с блокиране на Конституцията.
Решението на КС може да изиграе позитивна роля, ако амбицира гражданите да се противопоставят на масовото и безпардонно нарушаване на избирателните им права. Ще се стигне ли до разследвания и присъди – това е тестът дали институциите са независими и готови да прилагат законите.
Динамиката в парламента налага теоретично да се разглежда и друг вариант – колапс на партийната система, ако нови избори не се разглеждат като възможност за политически катарзис или обновление през демократичната процедура. Доверието към вота е ниско. Все по-голяма плътност добиват песимистичните сценарии по ред причини – войнолюбиви настроения в Европа, антиселекция на българския политически елит, зависимо администрация и т.н.

ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА ДЕМОНСТРИРА ТЕЖКО ЛИЦЕМЕРИЕ

Политическата класа и партиите демонстрират тежко лицемерие. Борят се с практики, които налагат усещането за нечестни избори, и в същото време ги прилагат. Това ясно показва, че битката е формална.
Липсата на доверие в изборите се пренася върху институции, партии, елит. Недоверието в институциите води до разцвет на антисистемни нагласи и конспиративни теории.
Нивото на народното представителство стига критично ниски нива. Селекцията на кадри, които правят партиите, твърде често е шокираща.
Наличието на толкова много парламентарни групи, като най-голямата – на ГЕРБ-СДС, има 66 депутати, а най-малката – десет, е формален, статистически белег за кризисни политически процеси. По-важното е, че работата на водещата институция не се детерминира от идеологическо съперничество, от съревнование на идеи или от сблъсък на социални интереси. Политическите войни се водят основно чрез компромати, лични нападки, внушения, пропаганда и черен пиар.
Дефицитът на политика се запълва/компенсира със скандали, които се подреждат в устойчива серия.
Казусът с групата на МЕЧ показа, че сред политическите сили и в обществото има чувствителност и съпротивителни сили за решения, които са в разрез с духа на Конституцията, въпреки че формално отговарят на „буквата на закона“.

ЕВРОТО-ГОЛЕМИЯТ ЗАЛОГ

Еврото е големият залог, който структурира политическите отношения към този момент.
България се приближи почти до входа на еврозоната, докато в същото време смяната на лева с еврото има мощни противници, които се опитват да дестабилизират страната. 2026-а може да се превърне в годината на решаващото сражение за мястото ни на геополитическата карта и причината за това е именно европейската валута.

Въпреки противоречията и рисковете в европейската позиция, България трябва да стои зад своя избор – ЕС и НАТО. В този смисъл усилията за влизане в еврозоната сега са стратегически важни. Ако България влезе в ядрото на Съюза, промяна на европейската орбита би била много трудна.
Според ИСА еврото не трябва да се превръща в политическа мантра, към еврозоната трябва да се върви уверено, спокойно, като гражданите получават достатъчно безпристрастна информация за ползите и за рисковете.

Гласуването на бюджета показа, че правителството би могло да разчита на стабилен хоризонт с мнозинство, което надхвърля 121 депутати, колкото са по формулата 3 плюс 1.

ДПС – НОВО НАЧАЛО ще стои зад кабинета, докато то, по думи на Пеевски, няма алтернатива и работи за хората. Обръщаме внимание, че подкрепата на ДПС-НН не е гарантирана, ако правителството не започне работа с пълна пара и на бързи обороти.

МНОЗИНСТВОТО МОЖЕ ДА СЕ РАЗПАДНЕ САМО ОТВЪТРЕ

На този етап мнозинството може да се разпадне само отвътре. ИТН и БСП нямат интерес да се оттеглят от управляващата конфигурация. Различия, декларирани в миналото, сега елегантно се тушират/заобикалят. Нагласите на 46% от българите, които искат настоящият кабинет да продължи да управлява, държат мнозинството в едно цяло, като към аргумента за нови избори се прибави и целта за влизане в еврозоната.

Опозицията, независимо от радикализацията на националистите и от протестите на така наречената „градска десница“, няма потенциал да свали кабинета. Общо опозиционно действие изглежда изключено.

И най-беглият намек, че ПП и ДБ биха могли да чисто тактически да си взаимодействат с антисистемната опозиция, ще изпрати двете сили в политическото небитие. Това води до прогнозата, че правителството ще работи толкова, колкото партиите, които стоят зад него, решат.
Групата на Ахмед Доган създава публично напрежение около амбициите за постове, но дори да оттегли подкрепата си, ДПС-НОВО НАЧАЛО ще подкрепя правителството, дори под условие - решаване проблемите на хората.

ГЕРБ - ВСЕ ОЩЕ Е С РЕФЛЕКСИТЕ НА ЛИДЕРСКА ПАРТИЯ

Фрагментацията на партийната система налага като задължение на партия ГЕРБ да остане стабилна. Тя все още е с рефлексите на лидерска партия и това я консолидира. Едно разклащане може да има сериозни последици в политическа среда, която, макар и с редовно правителство, остава с кризисни белези.

ГЕРБ бе на власт дълго, като само при първия си мандат състави еднопартийно правителство на малцинството, но за мнозинство ѝ липсваха броени гласове. След това много успешно партията успяваше да привлече коалиционни партньори, като превърна в правило обстоятелството, че те понасяха негативите от управлението. След протестите и първите парламентарни избори след голямата недоволство през лятото на 2020 партията изпадна в изолация, а страната – в политическа криза с различни проявления.
Сега е налице шанс за стабилизация с редовно правителство и с мнозинство, което постига съгласие по основни точки. Това е предпоставка страната да мине през голямата геополитическа криза без рязко да излезе от релсите.

БОРИСОВ ТРЯБВА ДА ЛАНСИРА ИДЕИ И ДА ПРЕДЛАГА РЕШЕНИЯ С ТЕЖКАТА ДУМА НА МАНДАТОНОСИТЕЛ

Особеният белег на сегашното правителство с мандат на ГЕРБ е фактът, че Бойко Борисов не е министър-председател. И още на старта на „Желязков“ ИСА предупреди, че това е обстоятелството, към което ГЕРБ трябва да се адаптира и от което да извлече позитиви както за управлението, така и за партията. Поле на напрежение около изпълнителната власт създават някои емоционално натоварени изявления на Бойко Борисов. Запомнящи се бяха думите му, че няма да помага на Росен Желязков като осигурява мнозинство в Народното събрание.
Налага се впечатлението, че лидерът на ГЕРБ не се чувства уютно в парламента, докато друг кадър на партията държи кормилото на изпълнителната власт. Безспорно такива лични емоции играят ролята на дестабилизиращ фактор. Несъмнено е, че Борисов държи властта в партията, дирижира управлението, думата му се чува. Борисов обаче трябва да надвие егото си, за да даде шанс на кабинета „Желязков“. Реално той скъсява хоризонта на собственото си правителство, за което би трябвало да има железни аргументи.
Борисов има много опит, депутат е, лидер с авторитет в партията, обичан от структурите и членската маса. Налице е възможност да разкрие потенциала си на разумен политик, който извън стреса на оперативната политика да задава посоката за развитие, да лансира идеи и да предлага решения с тежката дума на мандатоносител. В деня на гласуването на вота Борисов заяви, че е поел ангажимент за 4-годишшен мандат, което създава устойчива перспектива пред управлението.

ПП-ДБ - ЗАГЛУШЕНАТА ОПОЗИЦИЯ

Дистанцията между двете сили от коалицията – ДБ и ПП, се увеличава. Всяка от тях прави политика в своя писта, нямат общи действия и позиции. ПП и ДБ са едно цяло формално, а една официална раздяла ще означава моментално загубата на статута втора сила в парламента. Този риск съществува и в случай на предсрочни парламентарни избори. Още повече, че към второто място се е устремила партията на Пеевски.

ПП-ДБ загубиха инерция, за което има редица причини.
Първата е смяната в Белия дом. Политическият разказ на демократите, глобалистите, неолибералите е в криза. Оттук – в криза са и партиите, които доскоро го предлагаха публично. В България има още една специфика, която така наречената „градска десница“ винаги високомерно е пренебрегвала. А тя е, че по исторически причини обществените нагласи у нас силно се различават от антируските настроения в страни като Полша или прибалтийските страни.
По тази линия, с отчетливи „ястребски“ позиции, те първо загубиха Радев като съюзник. След това направиха „сглобката“ и приеха подкрепата на Пеевски за промени в Конституцията, чрез които обезвластиха президента. Сега калкулират загубите, защото Пеевски е във възход, а коалицията загуби лостове и съмишленици, с които би могла да го спре. Тази непоследователност по отношение на Пеевски може да се разчете и като безпринципност.

ПЕЕВСКИ ИЗЛЪЧВА СИЛАТА-ГАРАНТ ЗА СТАБИЛНОСТТА

Гласуването на бюджета и на вота на недоверие позиционира ДПС–НОВО НАЧАЛО и лидера му Делян Пеевски зад изпълнителната власт и мнозинството.
Това е силата-гарант за стабилността на кабинета на фона на устойчивата серия от скандали. В тази серия се подреждат както цялата сага около МЕЧ – разпускане, заплахи, възстановяване, така и безпрецедентният случай с тотото.
Гаранциите за стабилността на изпълнителната власт, които ДПС–НОВО НАЧАЛО и Пеевски дават, създават условията за по-спокойна работа както на министрите, така и на втория ешелон на властта и на администрацията. Но подкрепата е под условие – да се работи за разрешаване на проблемите на българските граждани.

Реториката на Делян Пеевски като форма и съдържание също позиционира партията в полето на управлението, а не на опозицията. Нещо повече - срещу опозицията в лицето на ПП-ДБ, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ най-остър е именно Пеевски.
ИЗВОД НА ИСА е, че ДПС–НОВО НАЧАЛО неформално става част от мнозинството, а тежестта на нейната подкрепа е по-голяма от тази на АПС Най-малкото поради факта, че има повече депутати. Реално ДПС–НОВО НАЧАЛО неутрализира АПС и техните искания и амбиции и занулява политическото им присъствие. Ако групата на Доган реши да се оттегли като подкрепяща мнозинството сила, това няма да доведе до край на „Желязков“. Трите формации от носещата конструкция на властта могат да бъдат спокойни за хоризонта на властта, ако имат подкрепата на ДПС-НН.

Другият фактор е активността на Пеевски, присъствието му на терен всеки ден, формулирането на позиция по актуалните въпроси. Вижда се, че каквото каже Пеевски, това се случва. Вече се говори и за модела „Ново начало“, при това от наблюдатели, които гравитират около политическите опоненти на Пеевски.

В социологическите нагласи се забелязва, че целта на ДПС–НОВО НАЧАЛО е да измести ПП-ДБ от второто място. Ако това се случи, коалицията може да се разпадне, като ДБ се свие до традиционното си влияние върху твърдото ядро на десницата от големите градове (на първо място – София), а пред ПП бъде поставена голяма въпросителна.
Важен щрих от месеца е, началото на процеса на миграция на кадри от АПС към ДПС–НОВО НАЧАЛО, който очакваме да се разгърне през лятото. Всички социологически агенции регистрират възход на ДПС-НН и повишаване на личния рейтинг на Делян Пеевски. В обществените нагласи и в бизнес-средите уляга прогнозата, че той ще стане министър-председател.

ВЪЗРАЖДАНЕ С ПРИЗИВИ ЗА АНАРХИЯ И ХАОС

Кадрите от акцията на „Възраждане“ миналия месец срещу представителството на Европейския парламент в София наподобяваха военен конфликт. Призивите този месец срещу Конституционния съд са призиви за анархия и хаос. Деструктивното поведение на Костадин Костадинов отблъсква значим дял от българските граждани. Дебатът по един вот на недоверие, независимо от шансовете за успех, дава възможност на политическите сили да развият тези и позиции. Изненади в реториката на партията точно сега, някакви нови тези от нейна страна не регистрирахме. Въпреки че по-рядко намират медиен излаз, преобладаващите нагласи в българското общество са за умереност.

БСП С ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ КЪМ УПРАВЛЕНИЕТО

След години на напрежение е налице вътрешна стабилизация в БСП, което ѝ позволява да се фокусира върху приоритетите и участието в управлението.
Балансите в Изпълнителното бюро и Националния съвет са предпоставка за развитието на конструктивни и консолидиращи процеси в партията.
С участието в правителството БСП може и дава принадена стойност към управлението по два компонента – изграждане на устойчив социален модел и постигане на мир чрез дипломация във време, когато шумът от дрънкане на оръжия става все по-отчетлив в Европа.
ПРОГНОЗА НА ИСА е, че акцент в следващите месеци ще бъде стабилизирането на партията като структури, политики, организация, кадрови потенциал, връщане на доверието и привличане на нови симпатизанти. Атанас Зафиров препотвърди обещанието: „БСП е колективна партия и времето на едноличните решения свърши.“

Март бе първият месец на участие във властта с новото ръководство на партията. Мониторинг на ИСА сочи, че БСП – ОЛ се утвърждава като последователен и предвидим партньор. Това се дължи на първо място на нейния характер – системна партия с опит. БСП внася спокойствие в правителството, но в същото време трябва да търси баланси в един необичаен формат, отчитайки интересите на своите избиратели.

РАЗПАДНИ ПРОЦЕСИ В АПС, ДОГАН ВЕЧЕ НЕ Е ФАКТОР

В групата около Ахмед Доган узряха разпадни процеси. Те станаха публично известни след като във Фейсбук-групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“ гневен пост, адресиран до Джевдет Чакъров и Джейхан Ибрямов, публикува верният на Доган бивш депутат и бивш зам.-министър Юджел Атилла. Недоволството дойде отдолу, от структури, членове и симпатизанти. Водещи лица в АПС влязоха публично в остър сблъсък за постове и влияние, за защита на бизнеси и имунитети, а Доган запази мълчание, което се оценява като грешка.
След разцеплението и по-малкия брой депутати, които спечелиха на последните избори, АПС смятаха, че ще укрепнат ресурсно и структурно през участие във властта. Но се случи обратното – тръгна се към поредно разцепление, а партиите от коалицията отправиха остри критики към фракцията, че иска само и единствено постове. Сериозен извод е, че със старите лица, които са част от модела, нов имидж няма как да бъде създаден. Доган продължи да губи имидж и вече не е фактор в политиката. Не изключваме разцепление на групата – вариант, който ще постави мнозинството в зависимост от ДПС–НОВО НАЧАЛО, също както и ако се вземе решение да се оттегли подкрепата.

ИМА ТАКЪВ НАРОД - МОНОЛИТНОСТ СПРЯМО УПРАВЛЕНИЕТО

Въпреки че представителите на ИТН внесоха своя дял в компрометирането на парламента като водеща институция, към която гражданите следва да имат високо доверие, те критикуват парламента и селекцията. Засега ИТН показват монолитност спрямо управлението, в което участват, и декларират, че правителството може да бъде свалено само отвътре, другото било „дъвка за наивници“. Попълването на институции и регулатори върви ритмично с участието на ИТН като част коалиционната формула – без скандали и публично артикулирани претенции.

В АНТИСИТЕМНИЯ СЕГМЕНТ ВРИ И КИПИ, РАДИКАЛИЗАЦИЯ НА РЕТОРИКАТА

След влизането на „Величие“ в 51-то Народно събрание в националистическия и антисистемен сегмент вече ври и кипи. Състезанието между три формации - „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ видимо се засили, което води до радикализация на реториката.
Лидерът на МЕЧ Радостин Василев се превръща в опасен феномен, който деидеологизира партийната система и рискува да я взриви отвътре. Не много отдавна той се прочу като партиен номад, който бе в ИТН, после в ПП, за да стигне до своя формация, ударно рекламирана в рамките на предизборната кампания. Това поставя под въпрос автентичността на проекта МЕЧ.
Като патриотичен и социално насочен проект „Величие“ пък може да се окаже бутафория и схема, както паркът, който даде основата за нейния старт.

ПРЕЗИДЕНТСКАТА ПАРТИЯ - ВСЕ ОЩЕ И ХИПОТЕЗА

Идеята за президентска партия е все така хипотеза. Ако иска да бъде успешен партиен строител и лидер Радев трябва да стартира политическия си проект преди края на мандата. Напусне ли „Дондуков“ 2 одобрението към него най-вероятно ще падне. Той трябва да бърза, но засега изчаква, оглежда се, колебае се.

Президентът се наложи като сериозен противник на концепцията „мир чрез сила“, лансирана от водещи европейски държави като Франция, Великобритания, Германия и споделяна от официален Брюксел. Но не е против засилване на отбранителните способности и превъоръжаване.

НОВ СБЛЪСЪК БОРИСОВ - РАДЕВ

Регистрираме и сблъсък между Борисов и Радев с острота, която сякаш беше останала в миналото. Дали противопоставянето на Радев и на двата модела – на модела „ГЕРБ“ и на модела „Ново начало“, ще стане постоянна и последователна линия, е рано да се прогнозира.

Президентът често влиза остро, но след това отново се прибира на своя терен. Мониторинг на ИСА сочи, че Радев продуцира напрежение ту към Борисов, ту към Пеевски. Засега Пеевски се е отдръпнал от тази битка за сметка на укрепване на партията си, докато Борисов дава воля на вторично напрежение спрямо държавния глава, този път по линия на договора с "Боташ".

НЕКОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ И НАМАЛЕНО ВЪНШНО ТЪРСЕНЕ - ОСНОВЕН РИСК ЗА ИКОНОМИКАТА

Износът – един от двигателите на икономическия растеж в България, изглежда е повреден. Симптоматични са данните за началото на тази година. Износът на стоки от България за трети страни намалява с 10.5% в сравнение с януари 2024 г. и е на стойност 2 038.6 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Украйна.

За разлика от износа, вносът в България от трети страни през януари 2025 г. нараства с 30.8% в сравнение с 2024 г. и е на стойност 3 771.2 млн. лева. Така се изостря проблемът с търговския дефицит на страната. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за януари 2025 г. е отрицателно и е в размер на 1 732.6 млн. лева Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Украйна.

Подготовката за приемане на еврото продължава, но изостава промяната на няколкото проблема, които все още имаме да решим в законодателството за пълната хармонизация, която е част от изискванията.

Европейските институции продължиха да въздишат с носталгия по отминалото време на свободната международна търговия. В комуникацията си ЕК и ЕЦБ боязливо загатнаха за ответни мерки, а Кристин Лагард дори каза, че смяната на политиката на САЩ насърчава политиката „око за око“ “tit-for-tat”. Вредата от митата ЕЦБ видя и в очакване за покачване на инфлацията. В същото време като компенсаторен механизъм се счита разширяване и интензифициране на търговията вътре в ЕС като се премахват вътрешните бариери. Ще се насърчи и търговията с трети страни, за да се намали вредният ефект на митата. Все още не се признава, но става все по-очевидно, че правилата на Световната търговска организация вече не работят и световната търговия е изправена пред хаос.

Анализът е изготвен от екип на Епицентър.бг