Анализът на ИСА: Детронирането на Борисов - цел на президентския мандат на Радев
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец януари 2021 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ НАВЛИЗА В ИСТОРИЧЕСКА ГОДИНА НА ДВОЙНИ ИЗБОРИ В УСЛОВИЯТА НА КОВИД-КРИЗА
ВАКСИНАЦИЯТА ТЕЧЕ НА РЕКЛАМНО НИВО И С БУТИКОВИ МАЩАБИ
БОРИСОВ С ТАКТИКАТА „ОЩЕ И ОЩЕ ОТ СЪЩОТО“
РАДЕВ ИЗЛИЗА НА ПИСТАТА ЗА ВТОРИ МАНДАТ
ГЕРБ - СИЛНИ ПОДВОДНИ ПРОЦЕСИ и СКРИТО НАПРЕЖЕНИЕ
БСП ЗАСИЛВА ИКОНОМИЧЕСКОТО И ТЕХНОКРАТСКО ГОВОРЕНЕ
ДПС ПРИДАВА НА ПРЕДСТОЯЩИЯ ВОТ ОРЕОЛ НА СЪДБОНОСНОСТ
МЕЖДУНАРОДНАТА ИКОНОМИКА: РЕСТАРТ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
АМЕРИКА НА КРЪСТОПЪТЯ НА ИСТОРИЯТА
Предлагаме ви резюме на
ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
България влезе в годината на двойни избори, заредена с висок конфронтационен градус по всички линии – власт и опозиция, премиер и президент, консерватизъм-либерализъм, национално-глобално, русофили и русофоби.
Парламентарният вот на 4 април ще се проведе при много неизвестни и гигантска несигурност. Тези два елемента до последно ще играят роля в предизборната кампания.
„Политиката на оцеляване“, характерна за целия мандат на правителството, сега влезе в предизборни рамки. Късно е за оставки, но е време за печелене на избори.
Премиерът е концентриран изцяло в пиар маратон с емблематичната джипка. Борисов инвестира в кампанията целия ресурс, който му дава властта.
Размяната на реплики между премиер и президент се превръщат в зрелищен спектакъл. Нищо (гаф, пропуск, грешка, позиция) не се прощава и няма да бъде прощавано - нито заради имиджа на България, нито в името на държавността.
На обществено-политическо ниво разделението по оста русофили-русофоби се изостри. Случаят „Навални“ се преекспонира в България за вътрешно-политически цели.
В сравнение с ноември премиерът е с една степен по-предпазлив в либералния подход спрямо мерките. Нов провал с безконтролен ръст на заразените и на смъртните случаи може да стопи крехкото предимство на ГЕРБ в социологическите данни.
Новият мандат на ГЕРБ е заложник на (не)успеха на ваксинацията в страната.
Борисов води еднопосочната комуникация и оставя широк терен за коментари, спекулации и догадки относно политическото си бъдеще. То остава отворен въпрос. Това ще продължи до самия край на изборите, които могат да се окажат нова завръзка, а не развръзка на политическата ситуация в България.
Картината, която Борисов подари на сръбския премиер Александър Вучич, е гаф в публичната комуникация. „Творбата“ визуализира типа лидерство, което се установи на Балканите.
Снимката със сметището край Своге след наводненията и картината в стил „социалистически реализъм“ създават опасна предизборна комбинация.
Ускорението на ваксинацията стана основна цел на политическия елит в Европа в първия месец на годината. Авторитетът на Брюксел е поставен на карта. След големите очаквания дойде голямото разочарование заради бавни темпове, недоставени ваксини.
В България ваксинацията тече на рекламно ниво, а мащабите са бутикови.
Съчетанието между бавно ваксиниране и бързо разпространяващ се нов щам ще изправи България пред много лош сценарий.
Правителството е подценило ваксинацията още на ниво поръчки, въпреки нейното стратегическо значение.
В опит да избегне конфронтации правителството жонглира с няколко бомби едновременно. Няма яснота по какви критерии се отпускат и затягат мерките, което предизвиква недоверие, напрежение. Стресирани са и тези, които искат да се ваксинират, и тези, които не вярват, че вирусът е опасен.
И в Европа, и в България расте и съпротивата срещу ограниченията (ресторантьорите), които водят до тежки социални последствия.
Организирането на изборите, чиито резултати са признати с консенсус като легитимни, се превръща в ключ към бъдещето.
Ако остане усещане за манипулации или нечестна предизборна игра, радикализацията изглежда неизбежна.
Основна политическа задача на ГЕРБ е да намерят инструментите, които повишават доверието в избирателния процес, затруднен максимално от пандемичната обстановка и липсата на форми за дистанционно гласуване.
Високата избирателна активност е белег на мотивация и гражданска ангажираност и това е отговорност на всички партии.
При ниски нива на участие България се изправя пред политически катаклизми и при победа, и при поражение на ГЕРБ. В първия случай легитимността ще бъде с една голяма въпросителна. При втория ни очаква трудно съставяне на правителство и дори нови избори.
При сегашните нива на доверие към политическия елит и към властта, съмненията за контролиран вот могат да предопределят както резултатите, така и събитията след 4 април.
При ниска избирателна активност войната между президент и изпълнителна власт/управляващо мнозинство ще се разгърне с нова сила. Слабото място на Румен Радев е датата, оценявана като прекалено ранна от гледна точка на епидемиологичната обстановка. Държавният глава ще бъде жестоко атакуван, ако гражданите останат в пасивна позиция.
Президентът излиза на пистата за втори мандат. Румен Радев няма заявена подкрепа от политическа сила, но логиката на поведението му сочи амбиции за втори мандат, независимо от отношението на партиите.(б. ред.- анализът е отпечатан преди президентът наистина да обяви официално, че ще се кандидатира за втори мандат.)
Публично разговорът за разнобой между него и Нинова е замразен.
Налице е конфликт на Радев с елита на ДПС.
Участие в президентски избори без подкрепата на голяма партия е рискован експеримент и на този етап изглежда като политическа авантюра.
Цялата логика на сблъсъка Борисов-Радев води до извода, че нищо по-малко от детронирането на Борисов няма да се приема като успех на президентския мандат. Нови атаки са неизбежни.
Парламентът започна последната си сесия с екстремно високи нива на неодобрение, индикатор за разрив между политически елит и граждани.
Въвеждането на фигурата на надглавен прокурор ще остане най-спорният текст и емблемата на последната сесия на 44-то Народно събрание. По правна абсурдност то съперничи на проекта за нова Конституция, който все пак не мина.
Предстоят първите парламентарни избори, които официално ще бъдат с марката „Организирано от ГЕРБ“. С други думи, всички бъдещи събития, свързани с изборите, отиват директно в сметката на ГЕРБ.
И следващото правителство ще бъде коалиционно, ако се намери формулата за обединение около няколко важни приоритети.
Ниската коалиционна култура в България, налагането на принципа „да се разграничим на всяка цена“, екстремно високите нива на конфронтация рискуват да доведат до цикъл на нестабилност и несигурност.
Ключът към парламентарните избори е новото поколение. Успех може да има тази политическа сила, който активизира вота на младите. Те са по-слабо уязвими от коронавируса и по-адаптивни към бързо променящия се свят.
В несигурната ситуация ГЕРБ ще предлагат на гражданите сигурността на познатото.
Локомотивът на кампанията е и ще бъде премиерът Борисов, който има последната дума за водачите на листи.
В партията тече лов на вещици за хора на Цветанов. Разиграват се тежки вътрешнопартийни драма в тази посока. Става дума за силни подводни процеси, които остават невидими.
При ГЕРБ напрежението е скрито, а навън се излъчват сигнали за спокойствие. При БСП е обратното.
Отстраняването на Георги Гергов се разчете като сигнал за напрежение, но отвътре се приема като прочистване. На практика в социалистическата партия тече процес на консолидация.
Голямото предизвикателство е да се намери баланс между лоялност, експертиза и почтеност.
Публично тече разграничение между ГЕРБ и ДПС, като активни са и двете страни.
През този месец се открои много силното опозиционно говорене на водещите фигури в ДПС и препратката към политическите реалности непосредствено след промяната през 1989 г.
Партията придава на предстоящия вот ореол на съдбоносност и историческо значение.
„Времето е депесарско“ звучи като препратка към синия лозунг след промяната „Времето е наше“ и може да се интерпретира като реплика към опонентите от Демократична България.
Обединени патриоти върнаха шансовете си за присъствие в следващото Народно събрание. Водещата роля е на партията на Красимир Каракачанов, който изнесе целия дебат за отношенията със Северна Македония.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов внася повече скандалност в коалицията, отколкото гласове.
Аритметичният сбор от гласове при създаването на коалиции невинаги е верен политически ход. Очакваме това да стане видимо и при обединението около Мая Манолова.
Слави Трифонов сякаш участва в тези избори, за да предизвика нови. Подобен сценарий може да провокира дестабилизация на системата.
Опозиционното му лустро започна да се рони.
ДБ не могат да излязат от кампанията тип политически акции, в която влязоха след „Росенец“. Предлагат по-скоро политически екшън, а не политика.
Цветан Цветанов мина във фронтална атака срещу ГЕРБ, с бързи реакции и разкрития непрекъснато предизвиква бившите си съпартийци, залага им капани.
Върви своеобразен сблъсък между харизмата на Борисов и организационния талант на Цветанов.
Проблемът за лидера на „Републиканци за България“ е, че много трудно може да се разграничи от всичко в мандатите на ГЕРБ, когато той самият беше водещ фактор.
В първите дни на новата 2021 г. Съединените щати преживяха драматична промяна на политическите епохи. Чрез съвместните усилия на демократите, на върхушката на Републиканската партия и на цялата държавна бюрокрация и управляваща класа, „външният за тях“ Тръмп беше изгонен от естаблишмънта и американската политика.
Американската управляваща класа изгони Тръмп не толкова заради прословутата битка между „финансисти-интернационалисти“ и „националистически изолационисти“, а защото Тръмп наруши всички правила на играта, невероятно умножавайки и консолидирайки лагера на враговете си и антагонизирайки собствените си съюзници, сътрудници и служители.
Превземането на Капитолия показа слабостта на американската политическа система и стесни възможностите на американското глобално влияние, поради което нараства вероятността от това да се възползват както техни противници, така и някои „партньори“.
Дори и отслабени, Съединените щати засега ще останат цивилизационният лидер на световната капиталистическа система, но и спусък за геополитическите промени през 2021 г.
Случаят „Навални“ е „разузнаване с бой“, което сигнализира за предстоящите тежки сражения в информационно-идеологическата сфера между Запада и Русия. То бе реализирано с бързина и някои недостатъчно изпипани елементи, която подсказва, че може би е било готвено за по-късен етап. Но неимоверно голямата вреда, която нанесе „щурмът на Капитолия“ трябваше да бъде компенсирана с отклоняване на общественото мнение от проблемите в САЩ и на Запада като цяло.
Възстановяването на отношенията със съюзниците ще се натъкне на редица „подводни камъни“. Съюзниците на САЩ може да не са готови да следват изцяло политиката на Байдън след четири години на словесни нападки срещу тях и наложените от Тръмп мита върху някои от стоките им.
ИСА прогнозира, че най-късно до началото на лятото ще започне сериозна кампания за по-нататъшно „сдържане“ на Русия и Иран с основни направления – постсъветското пространство, страните, обхванати от инициативата „Триморие“, черноморския ареал, както и съседните на Иран държави. При това тези райони придобиват особено значение, защото те ще бъдат най-важната област, на която ще се прояви и конкуренцията между САЩ и Китай.
След Тръмп ниските данъци ще са едно от големите предизвикателства за новия американски президент, доколкото никой не обича покачване на данъците.
Едно от най-големите предизвикателства пред администрацията на Джо Байдън е каква част от политиката на предшественика му по отношение на Китай да запази. Може да се очаква обединяване на усилията на ЕС и САЩ в усмиряването на китайската икономическа експанзия.
Въпреки че местните инвестиции са приоритет и за президента Байдън, той няма да ограничава американските в чужбина. Администрацията ще оказва съдействие за тяхната реализация, което дава шанс на България в дефицита от чуждестранни инвестиции от ЕС да привлече перспективни проекти от САЩ.
Дали ще се рестартира глобализацията или ще се затворят страните като базират икономическите си политики на принципа „моята страна първо“ е от особена важност за българската икономика, която е структурирана да работи единствено при отворена световна икономическа система. В това отношение дори и членството в ЕС не би било предпазен механизъм, ако вътре в ЕС се засили икономическият протекционизъм. Националните икономически политики, които толерират васалните подходи в международните икономически отношения, нямат вече бъдеще и това е важно послание от всичко случило се през последните години.
През първия месец на 2021 година можем да направим следния основен извод: Зад нас е най-лошата икономическа година от 1997 г. насам, а пред нас е надеждата за по-добра година на икономическо обновление и научени уроци от старата.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. д-р Даниела Бобева (икономика)
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Борислав Ангелов (Р Северна Македония)
Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ И ВЪТРЕШНА ДИНАМИКА
ПРАВИТЕЛСТВОТО РАБОТИ НА МАКС ЗА СПЕЧЕЛВАНЕ НА ВОТА
ВАКСИНАЦИЯТА В БУТИКОВ МАЩАБ, ПАНДЕМИЯТА ПРЕД ИЗПИТАНИЕТО НА НОВИ ЩАМОВЕ
ЧЕСТНИ ИЗБОРИ ИЛИ РИМЕЙК НА 90-ТЕ
ПРЕЗИДЕНТЪТ ИЗЛИЗА НА ПИСТАТА ЗА ВТОРИ МАНДАТ
ПАРЛАМЕНТЪТ - СРИВ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО
АРМИЯТА ПРЕОДОЛЯВА ДЕФИЦИТА НА КАДРИ
III. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ - СИЛНИ ПОДВОДНИ ПРОЦЕСИ и СКРИТО НАПРЕЖЕНИЕ
БСП - НИНОВА ЗАСИЛИ ИКОНОМИЧЕСКОТО И ТЕХНОКРАТСКО ГОВОРЕНЕ
ДПС ПРИДАВА НА ПРЕДСТОЯЩИЯ ВОТ ОРЕОЛ НА СЪДБОНОСНОСТ
ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ - ВМРО С ВОДЕЩО ПРИСЪСТВИЕ В КОАЛИЦИЯТА
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПАРТИИ:
ИМА ТАКЪВ НАРОД – НА КОЙ БРЯГ Е СЛАВИ ТРИФОНОВ?
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ - СКОКЪТ В ПОДКРЕПАТА ВЕЧЕ Е ИСТОРИЯ
ИЗПРАВИ СЕ.БГ И ПАРТНьОРИ - В КОНКУРЕНЦИЯ ЗА ЛИСТИТЕ
РЕПУБЛИКАНЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ – ФРОНТАЛНА АТАКА СРЕЩУ ГЕРБ
IV. ИКОНОМИКА
КАКВО (НЕ) УСПЯ ДА ПОСТИГНЕ ПОЛИТИКАТА „AMERICA FIRST”
МЕЖДУНАРОДНАТА ИКОНОМИКА: РЕСТАРТ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
ЗАСЛУЖАВАШЕ ЛИ СИ БРЕКЗИТ ЗА ИКОНОМИКАТА?
ЕС СТАРТИРА ГОДИНАТА С ЧЕТИРИ ВАЖНИ СПОРАЗУМЕНИЯ
V. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА
АМЕРИКА НА КРЪСТОПЪТЯ НА ИСТОРИЯТА
ИЗБОРЪТ НА АРМИН ЛАШЕТ – ОЩЕ ОТ МЕРКЕЛ. РЕАЛПОЛИТИК, А НЕ ФИЛОСОФИЯ
ФРЕНСКО-ТУРСКИЯТ ДИАЛОГ СЛЕД ВОЙНАТА В КАВКАЗ
VI. РЕГИОНАЛНА ДИНАМИКА
ГЪРЦИЯ – ТЛАСЪК В ОТНОШЕНИЯТА СЪС СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
КИПЪРСКИЯТ ВЪПРОС ПРЕД ДИЛЕМА В ТЪРСЕНЕТО НА РЕШЕНИЕ
КОСОВО – НАПРЕЖЕНИЕ ПРЕДИ ПРЕДСРОЧНИТЕ ИЗБОРИ
АЛБАНИЯ СЕ ИЗПРАВИ ПРЕД ВЪНШНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ - ПРОБЛЕМИ С КОВИД-19
Пълният 86-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати. За контакти и абонамент - 0878 852 713
Епицентър.бг/ снимка: ПИК