Американски университет в Благоевград - висше училище на ръба на закона

Американският университет в Благоевград с право може да бъде смятан за едно от добрите висши учебни заведения в страната, заради възможностите за професионална реализация, които дава на своите студенти след дипломирането им.

Оказва се обаче, че се появяват съмнения за това дали вътрешният правилник и организацията на дейността на университета отговарят на българското законодателство в сферата на висшето образование или им противоречат. Първото съмнение се отнася до структурата на университета.

Там няма факултети и катедри, както и съответстващите им ръководни длъжности, каквито са дефинициите в Закона за висшето образование (ЗВО). След въпрос на БГНЕС по темата, от висшето учебно заведение се позоваха на чл. 36 от ЗВО, който гласи: „Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи“.

През последните месеци обаче се появиха съмнения, че някои от преподавателите в университета не са хабилитирани лица. Освен това значителна част от тях са без легализирани дипломи в страната ни, което противоречи на Закона за висшето образование. Цитираният чл. 36 не следва да освобождава университета от задължението да разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

Не е ясно по какъв начин Националната агенция за оценяване и акредитация съвместява приложимите изисквания и критерии с чл. 36, в който не е упоменато, че университетите са освободени от спазването им, а се отнася единствено до „структура, начин на управление и определяне на ръководните органи”. В АУБ съществува длъжност „Декан на преподавателите“, различна от дефинираната в закона „Декан на факултет“ по характеристиките, функциите и отговорностите си. Настоящият декан на преподавателите в АУБ е с образователна и научна степен „доктор“ и без хабилитация.

Липсата на хабилитация у преподавателите може да бъде разглеждана и като липса на потенциал, тъй като една част от тях дори нямат докторат, какъвто е примерът с ръководителя на направление „Бизнес“, или и да имат докторат, нямат хабилитация (ръководителят на направление "Езици"). Ако преподавателите не изготвят научни разработки и статии, то какъв е примерът, който дават на студентите и как ги стимулират да се развиват академично, каквато е основна цел на всеки ВУЗ?

Преди време в университета бе забелязан и друг проблем. Български преподаватели в учебното заведение твърдят, че там са налице симптоми на дискриминация, изразяваща се в голяма разлика в заплащането на българските преподаватели и техните колеги, идващи от други държави. Американският университет в България започва да функционира през 90-те години, но получава акредитация едва през 2001 г. Това повдига въпроса дали всички дипломи, връчени на студенти преди на 2001 г., са легитимни.

Във връзка с тези съмнения от университета посочват, че той е получил акредитация от американската Комисия за институциите за висше образование, Нова Англия (https://cihe.neasc.org/), както и от българската Национална агенция по оценяване и акредитация (НАОА, https://www.neaa.government.bg/), но липсва информация за това кога тези акредитации са предоставени. /БГНЕС