Според 58.6% от хората въпреки напредъка в различни сфери, корупцията като цяло расте, правосъдие липсва, от което се облагодетелстват малки групи в ущърб на обществото.
Едва 22.3% смятат, че въпреки някои трудности, корупцията не пречи на успешното развитие на страната. Критичната позиция доминира във всички социални и демографски групи, вкл. сред симпатизантите на управляващата коалиция.
Всеки втори анкетиран е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше корупция и чадър над нея, той лично би могъл да живее по-добре
Това става ясно от анализ на резултатите от регулярно национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 18 – 25 февруари 2016г. и експресно национално проучване, реализирано в периода 28 февруари – 4 март.
Два са основните адресати, които общественото мнение държи отговорни за липсата на резултати в борбата срещу корупцията – висшата магистратура и прокуратура и управляващите.
62.2% от българите смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове,
тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта. Поради това и всяка смела публична постъпка на хора от системата срещу двойния морал се посрещат с одобрение. В обществото съществува висока степен на очакване (66%) самите магистрати да поведат битката срещу корупцията.
Същите признаци на подкрепа за действия „отвътре”, наблюдаваме и по отношение на инициираното от премиера Борисов и разпространило се с бързи темпове спиране на обществени поръчки поради съмнения за корупционна свързаност с депутата от ДПС Делян Пеевски, или други гарантирано печеливши участници в публични търгове. 63,4% от анкетираните оценяват положително действията на премиера.
Доверието към правителството е върнато до стойности от преди половин година.
Положителните оценки за дейността му спадат от 24% в края на 2015 г. до 20% в началото на март 2016 г. Лек ръст бележи и критичността към работата на кабинета – от 42% до 46%.
Доскоро консолидирани в подкрепата си за кабинета, към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви в доверието си остават привържениците на ГЕРБ (43% положителни, 40% неутрални и 17% отрицателни оценки). Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30% одобрение (срещу 26% неодобрение и 44% неутрално отношение), а сред тези на ПФ и АБВ критичните оценки достигат до 60%, при доверие не надхвърлящо 15%.
Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и в личния рейтинг на премиера и членовете на кабинета.
Одобрението за Бойко Борисов спада от 38% до 33%, а неодобрението нараства от 30% до 35%.
Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си. Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са регионалния министър Лиляна Павлова (32.6% успешно срещу 7.6% неуспешно), министъра по еврофондовете Томислав Дончев (19.4 успешно, срещу 3.5% неуспешно) и социалния министър Ивайло Калфин (23.8% успешно срещу 8.4% неуспешно).
С аналогично равнище на положителни оценки е и здравният министър Петър Москов (17.1%), но вотът на недоверие и персоналните атаки срещу него генерират ръст в критиката към дейността му (24.5%).
Президентът Росен Плевнелиев губи 3 пункта, но в началото на март продължава да се ползва с едни от най-високите нива на одобрение сред институциите – 25%, срещу 37% неодобрение.
Положителните оценки за дейността на парламента спадат под критичната граница от 10 на сто – 9%, срещу 55% отрицателни. За разлика от правителството, Народното събрание не получава подкрепа дори от привържениците на партиите от управляващото мнозинство.
Сред силовите органи – армия, полиция, МВР – армията остава един от малкото с положителен баланс. 28% от българските граждани имат положително отношение към нея, срещу 24% отрицателно и 48% - неутрално. Одобрението за МВР и полиция е в границите на 18%, срещу 43% - 49% неодобрение.
Критично ниско продължава да е доверието в институциите на съдебната власт: прокуратура – 6%, срещу 65% недоверие; съд – 8% срещу 63% недоверие. Главният прокурор Сотир Цацаров запазва 11 на сто одобрение, но отрицателните оценки нарастват до 49%.
На дъното на класацията на общественото доверие са Волен Сидеров, Ахмед Доган (по 4.5%) и Лютви Местан – 2.8%.
При партиите ГЕРБ губи 3% в сравнение с ноември, но запазва първо място (21.3%). С 10.4% БСП поддържа двойната дистанция от него. Интересна е ситуацията при ДПС, което макар и обичайно да стои по-ниско в проучванията, отколкото в реалния вот, дори и на тази база, отбелязва спад от 6.8% на 4.9%.
Реформаторският блок също бележи лек отлив (до 5.9%), но като цяло запазва устойчивост, въпреки излизането на ДСБ в опозиция. При едни хипотетични избори Патриотичният фронт и АБВ биха запазили сегашното си представителство. Атака е на ръба, както и Движение 21 на Татяна Дончева.