Алфа Рисърч: ГЕРБ отново първи с 21,4%, ПП-ДБ - 17,8%, Възраждане с 11,6%, ДПС - 9,4%

При едни евентуални избори днес в парламента биха влезли шест политически сили, а още една би била малко под чертата за влизане от 4%.

Това показват данните от новото проучване на  "Алфа Рисърч", проведено в периода 5-12 декември 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.

Според данните ГЕРБ запазва първото място в електоралните нагласи при евентуални предсрочни парламентарни избори, но подкрепата за партията намалява, докато ПП-ДБ съкращават дистанцията.

Ако изборите бяха днес, ГЕРБ биха получили подкрепата на 21,4% от твърдо решилите да гласуват - спад от малко над 4 процентни пункта спрямо предходни измервания.

На второ място се нареждат ПП-ДБ с 17,8%, като коалицията отбелязва ръст от близо 4 пункта след подкрепата си за масовите протести в началото на декември.

Трета политическа сила остава "Възраждане" с 11,6%,

а ДПС - "Ново начало" заема четвърта позиция с 9,4% от гласовете на заявилите готовност да участват във вот.

БСП и ИТН, които бяха част от управляващата коалиция, са сред най-засегнатите от динамиката в обществените нагласи и се движат около парламентарната бариера - съответно с 4,9% и 3,8%.

МЕЧ събира 4,2% и към момента е сред формациите с несигурни шансове за влизане в следващия парламент.

"Величие" (2,1%) и АПС (1,6%) остават под прага за парламентарно представителство.

Повишена избирателна активност и разколебани гласове

Данните сочат и повишаване на избирателната активност. В седмицата на протестите и правителствената оставка декларираната готовност за участие в предсрочни избори нараства с 5-7 пункта, което означава между 300 и 500 хиляди допълнителни гласоподаватели.

Почти 10% от заявилите, че ще гласуват, посочват, че биха подкрепили партия извън настоящия парламент, а 13,3% все още не са направили избор - дялове, които могат съществено да променят изборната картина.

Рейтинг на лидерите: високи нива на недоверие

Рейтингите на основните политически лидери остават ниски, като при повечето от тях доминира недоверието.

Бойко Борисов запазва 21,6% доверие, но негативните оценки нарастват до 58,8%.

При лидерите на ПП-ДБ личните дивиденти са ограничени: Асен Василев е с 14,6% доверие и 63,2% недоверие, Ивайло Мирчев - 14,4% доверие срещу 57,1% недоверие, а Божидар Божанов - 12,9% доверие и 56,3% недоверие.

Одобрението за Атанас Атанасов остава най-ниско - 8,2%.

Костадин Костадинов се ползва с 10,8% доверие при 60% недоверие. 

Атанас Зафиров (БСП) е с 8,4% доверие и 58,8% неодобрение, а Слави Трифонов (ИТН) - със 7,6% доверие и 61% недоверие.

Доверието към лидера на МЕЧ Радостин Василев е 10,2% при 59,8% недоверие.

Очакване за нов политически проект

Острата конфронтация между основните партии и декларираната невъзможност за управленски коалиции подхранват очакванията за поява на нов политически субект. Общо 40% от анкетираните заявяват, че биха предпочели управление, изградено около "нова политическа сила".

От това дали тези нагласи ще се превърнат в реален вот и как ще се структурира подкрепата за евентуални нови проекти ще зависят както резултатите от предсрочните избори, така и възможността за съставяне на стабилно правителство, посочват от "Алфа Рисърч".

"Ако Румен Радев излезе лично със свой политически проект, той може да привлече около половината от тези избиратели. Останалите 20 на сто се разпръскват между различни други хипотетични проекти - евроскептични и националистически, десни, центристки, социалдемократически, проевропейски", посочват от "Алфа рисърч".

"След месеци на сериозни политически, икономически и социални предизвикателства коалиционното правителство подаде оставка под натиска на масови граждански протести и напуска управлението със 17% положителни, 25% неутрални и 58% отрицателни оценки", подчертава социологическата агенция.

Премиерът Росен Желязков се оттегля от поста с 21% положителни, 30% неутрални и 49% отрицателни оценки. Тези равнища са съизмерими с отношението към мнозинството коалиционни кабинети и техните премиери през последните 15 години в края на управленията им, допълват от "Алфа рисърч".

В края на годината парламентът получава одобрение едва 5%, неодобрение 69% и 26% неутрално отношение, като дори привържениците на представените в него партии са силно критични.